Отбори и треньори от бивша Югославия градят върху минали успехи

21/06/2006

Участието на Сърбия и Черна гора на Световната купа 2006 предизвика последна голяма въздишка на разочарование от някога славната традиция на югославския футбол. Кореспондентът на SETImes Георги Митев-Шантек се връща назад в годините.

От Георги Митев-Шантек за Southeast European Times от Белград -- 21/06/06

Играчите на Сърбия и Черна гора преди мача им за Световната купа с Аржентина на 16 юни в Гелзенкирхен. [Гети Имиджис]

Световната купа 2006 в Германия отбеляза първото и последно участие на Сърбия и Черна гора в голямото спортно събитие, точно както участието в турнира във Франция през 1998 г. бе последното за Федеративна република Югославия. Преди това страната се е наричала Социалистическа федеративна република Югославия, Кралство Югославия и - през 1920 г. - Кралство на сърби, хървати и словенци, чийто отбор изиграва първия си международен мач срещу Чехословакия, друга държава, която вече не съществува.

За щастие смяната на имената не е единственото нещо, с което е известен футболът в бивша Югославия. На квалификациите за Евро 2008 можем да очакваме да се състезават отборите на Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия, Словения, а може би дори и на Косово. Това са днешните наследници на една славна традиция.

Националният отбор е участвал в 10 турнира за Световната купа, като на два от тях е стигнал до полуфинали. Два пъти е стигал до финалите за Европейската купа, като може да се похвали и със завидни резултати на олимпиадите – един златен, три сребърни и един бронзов медал.

Още на турнира за Световната купа в Уругвай през 1930 г. бивша Югославия е значителна сила в международния футбол. "Бели орлови" ("белите орли") побеждават Бразилия и стигат до полуфиналите, където Уругвай ги бие с 6:1 в един странен мач срещу отбор от повече от 11 съперници. Уругвай вкарва първия си гол, след като полицай от страничната линия връща топката в игра.

След бойното си кръщение Югославия бързо се издига в класациите, като достига своя връх през 50-те и 60-те години на 20-и век. Златната ера настъпва към края на 70-те години, макар феновете да ликуват и на възраждането през 1987 г., когато младежкият състав спечелва световния шампионат в Чили, и отново на Световната купа през 1990 г. в Италия. Отборът, който заминава за Чили, включва предимно хърватски играчи, водени от Давор Шукер, Звонимир Бобан и Роберт Просинечки.

През 1990 г. в Италия участва брилянтен отбор, изграден от босненеца Ивица Осим, вероятно най-добрият югославски треньор за всички времена. Той се изправя срещу защитаващата титлата си Аржентина, като играе 60 минути с човек по-малко след червения картон за Шабанджович, който пази великия Марадона. Смелата битка завършва с дузпи и Аржентина побеждава.

През следващите години международните санкции не позволяват на Югославия да се прояви в световния футбол. Цената за това се плаща през 1998 г., когато югославският отбор едва успява да стигне до втория кръг. Бившите им съотборници от Хърватия се превръщат в изненадата на турнира. Отборът не участва в турнира през 2002 г., след като завършва наравно със Словения 1:1 в последния си мач от квалификациите.

В Германия 2006 югославските традиции са представени от два отбора - Хърватия и Сърбия и Черна гора - и четирима треньори. Освен Златко Кранчар и Илия Петкович, тук са също Бранко Иванкович, който води отбора на Иран, и Ратомир Гане Дуйкович, който е направил чудесна селекция за Гана.

От турнира отсъства легендарният Бора Милутинович, който водеше отбори от пет различни страни на последните пет Световни купи, включително отбора на Съединените щати през 1994 г. и на Китай през 2002 г. Успехът на тези треньори е вероятно най-доброто доказателство за това колко силна е била някога югославската футболна школа.