МС разглежда делото за геноцид между БиХ и Сърбия и Черна гора

11/05/2006

Международният съд започна във вторник разглеждането на делото за геноцид, заведено от Босна и Херцеговина срещу Сърбия и Черна гора.

От Давор Коникушич за Southeast European Times от Белград -- 11/05/06

Процесът за геноцид се провежда в Международния съд в Хага. [Гети Имиджис]

Международният съд (МС) в Хага в момента разглежда т. нар. от специалистите "най-трудно дело в своята история". Делото за геноцид, заведено от Босна и Херцеговина (БиХ) срещу Сърбия и Черна гора, е първият случай, в който една цяла държава е обвинена в извършване на геноцид.

16-те съдии от МС се оттеглиха на съвещание във вторник (9 май). Най-напред те тябва да решат дали имат юрисдикция да вземат решение по делото. Ако МС реши да продължи делото, е твърде вероятно да минат месеци преди произнасянето на присъда.

БиХ иска компенсации за загубата на хора и собственост по време на конфликта от 1992-1995 г., когато около 200000 души бяха убити и цели мюсюлмански градове и села бяха опустошени. Макар и да не се упоменава точна сума, ако вината на Сърбия бъде доказана, тя може да бъде задължена да заплати милиарди долари.

Адвокатите на Сърбия и Черна гора твърдят, че обвиненията са пресилени. Те също така отричат юрисдикцията на съда, отбелязвайки, че ООН е прекратила членството на бивша Югославия преди завеждането на делото през 1993 г.

"Идеята за поставянето под въпрос на правомощията на съда идва от факта, че през 2000 г. ние станахме членове на ООН, а Конвенцията за геноцида подписахме едва през 2001 г. Последиците от това са двупосочни: преди тази дата ние не сме били членове на ООН и следователно не можем да бъдем съдени от този съд, тъй като само страни членки на ООН, с малки изключения, които не са валидни в случая, могат да се явяват пред този съд," каза Владимир Джерич, член на юридическия екип на Сърбия и Черна гора.

Един от основните доводи на сръбско-черногорския екип е решението на МС през декември 2004 г. да отхвърли делото, заведено от Сърбия и Черна гора срещу НАТО. Съдът отбеляза, че когато делото е било заведено през 1999 г., бивша Югославия не е била член на НАТО.

БиХ казва, че Сърбия претендира да бъде законен правоприемник на разпадналата се югославска федерация и че не може да си избира кога да има легитимност.

По време на представяне на аргументите и опроверженията в съда Сърбия не отрече, че БиХ е била жертва на зверства, но заяви, че страната не е отговорна за действия, извършени преди демократичната революция от 2000 г.

"Ние никога не сме искали да защитаваме жалкия режим на Слободан Милошевич, на който се противопоставяха всички наши представители, стоящи пред вас в този съд," каза пред съдиите главният представител на Сърбия Радослав Стоянович.

БиХ обаче продължава да твърди, че убийствата, терора и прогонването на мюсюлманите са били планирани, организирани и финансирани от Белград и че е бил установен модел на поведение, равносилен на геноцид.

"Именно акумулирането на множество единични актове на насилие -- ужасното повторение на злини -- е това, което в крайна сметка ясно се проявява като свръхпрестъплението геноцид," каза американският адвокат Томас Франк, който изпълнява задълженията на адвокат на БиХ.

Хърватия също е завела дело за геноцид срещу Сърбия и Черна гора, което още не е разглеждано.