Генералният секретар на НАТО се надява да види Караджич и Младич в ареста до края на 2006 г.

10/01/2006

Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер призова в понеделник Босна и Херцеговина и Сърбия и Черна гора да арестуват укриващите се от правосъдието обвиняеми във военни престъпления Радован Караджич и Ратко Младич до края на годината, така че страните да могат да започнат да изграждат по-тесни връзки с Алианса.

(Ройтерс, Бета - 09/01/06; Ройтерс - 03/01/06; AП, Уошингтън файл - 30/12/05)

"Искрено се надявам 2006-а да е годината, в която Сърбия и Черна гора и Босна и Херцеговина ще изпълнят критериите за членство в програмата [на НАТО] "Партньорство за мир". То вече отдавна е закъсняло," каза ръководителят на НАТО Яп де Хоп Схефер. [AФП]

Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер изрази в понеделник (9 януари) надежда, че Босна и Херцеговина (БиХ) и Сърбия и Черна гора ще могат да започнат изграждането на по-тесни връзки с Алианса през тази година.

"Искрено се надявам 2006-а да е годината, в която Сърбия и Черна гора и Босна и Херцеговина ще съумеят да изпълнят критериите за присъединяване към програмата на НАТО "Партньорство за мир" (ПзМ)", каза Де Хоп Схефер по време на традиционния новогодишен коктейл за пресата в понеделник. Окачествявайки членството на двете страни в програмата като едновременно "наистина много важно" и "отдавна закъсняло", той подчерта, че най-напред те трябва да изпълнят условията за него.

Основаната през 1994 г. програма ПзМ дава възможност на НАТО да изгражда по-тесни политически и военни връзки с нечленуващи в блока страни и представлява основна първа стъпка към евентуално членство в Алианса. Десет от 30-те страни, подписали споразумения за ПзМ с Пакта от началото на програмата, вече са членки на НАТО, отбелязва "Ройтерс" в репортаж от понеделник.

Основното изискване на Алианса, поставено пред БиХ и Сърбия и Черна гора за приемането им в програмата ПзМ, е пълно сътрудничество с Международния наказателен съд за бивша Югославия (МНСБЮ), включващо задържането на заподозрените във военни престъпления. Международната общност настоява особено силно за залавянето и предаването на трибунала на двамата най-издирвани обвиняеми -- бившия босненски сръбски лидер Радован Караджич и военния му командир Ратко Младич.

Караджич и Младич са в нелегалност вече десет години. МНСБЮ издаде обвинителни актове срещу тях заради предполагаемото им участие във военни престъпления, извършени по време на конфликта от 1992-1995 г. в БиХ. И двамата трябва да отговарят по обвинения в геноцид за предполагаемата си роля в 43-месечната обсада на Сараево и клането в Сребреница през 1995 г.

Мнозина смятат, че Караджич се укрива в източните части на БиХ, контролирани от сърбите, а за Младич се смята, че е в Сърбия.

ЕС, с когото Сърбия и Черна гора започна преговори по Споразумение за стабилизация и асоцииране през октомври, предупреди Белград миналия месец, че преговорите могат да бъдат преустановени по всяко време в случай на липса на сътрудничество в усилията за предаване на бегълците -- и особено на Младич -- на правосъдието.

Сръбско-черногорският министър на отбраната Зоран Станкович призна в края на миналата година, че военните в страната не са се подчинили на заповедите за издирване на беглеца. Няколко дни по-късно той разкри също, че до ноември Младич е продължавал да получава пенсията си.

"Няма страна в НАТО или ЕС, която би позволила на обвиняем военнопрестъпник да обикаля свободно територията на тази страна," каза помощник държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Никълъс Бърнс през ноември. "Младич е на свобода от десет години и през осем от тях е имал пълната подкрепа на сръбската държава и сръбската армия, по собствените им признания," добави той.