Хърватският министър на правосъдието Весна Скаре-Озболт казва, че реституцията трябва да се проведе независимо от надеждите на Хърватия за членство в ЕС

22/11/2005

Хърватия предприема ходове за уреждане на деликатния проблем с компенсирането на прогонените от страната евреи, чиито имоти са били иззети от усташкия и комунистическия режим през миналия век.

От Кристина Чук за Southeast European Times от Загреб -- 22/11/05

Специалният посланик на американския Държавен департамент по въпросите на холокоста, Едуард Б. О'Донъл, бе в Загреб за консултации миналия месец. [Гети имиджис]

Прогонените хърватски евреи, загубили собствеността си по време на два последователни режима, биха могли да получат компенсации в резултат на усилията, полагани от Загреб за решаване на този дългогодишен проблем. Общата реституционна сума би могла да достигне 20 млн. евро.

През октомври специалният посланик на американския Държавен департамент по въпросите на холокоста, Едуард Б. О'Донъл, бе в Загреб за консултации. Той каза, че Вашингтон е готов да преговаря по двустранно споразумение, съгласно което американски граждани биха могли да попаднат в сферата на действие на хърватския Закон за реституцията от 1996 г.

През 1941 г. усташкият режим в Хърватия, марионетен режим на нацистка Германия, се разпорежда хърватските евреи да декларират цялата си собственост, в т. ч. домовете си, апартаментите си, банковите си сметки и личните си ценни вещи, като например бижута. Собствеността им след това е конфискувана и в много случаи раздадена на членове на бившото немско малцинство в Хърватия, познато още като "фолкдойчери".

След края на войната собствеността е национализирана от комунистическото правителство.

Докато Хърватия напредва с кандидатурата си за членство в ЕС, тя е подложена на натиск да реши висящите реституционни проблеми с редица членки на блока, в т. ч. с Италия, Германия, Словения, Унгария, Чешката република и Словакия. Загреб вече води преговори с Австрия за компенсации на етническите немци, прогонени от Хърватия през 1945 г. На свой ред това открои проблема с еврейската реституция, тъй като загубената собственост на някои немски изгнаници първоначално е била притежание на хърватски евреи.

Според загребския историк Иво Голдщайн броят на евреите, които ще подадат молби за реституция, не трябва да е много голям. Но процесът, добавя той, трябва да се върне в 1941 г., когато собствеността им е била иззета за първи път.

Ако хърватското правителство приеме исканията, то ще трябва да върне имущество под формата на недвижими имоти или да предостави финансови обезщетения. Една от главните пречки е фактът, че много от имотите са превърнати в жилищни блокове, къщи, гори и селскостопански комплекси или офиси. Например сградата на украинското посолство според сведенията принадлежи на прогонено еврейско семейство, което живее в Аржентина.

Хърватският министър на правосъдието Весна Скаре-Озболт казва, че реституцията трябва да се проведе независимо от надеждите на Хърватия за членство в ЕС. Това представлява проблем повече от половин век и той не може да се избягва вечно, макар че решаването му може да се окаже сложна задача, казва тя.