Водорасли в Адриатика: бързоразрастващ се проблем

27/01/2005

Разпространението на два агресивни вида тропически водорасли по хърватското адриатическо крайбрежие и близките острови разтревожи учените. С времето този проблем може да застраши туризма.

От Миранда Новак за Southeast European Times от Загреб – 27/01/05

Хърватия, която разчита на туризма по адриатическото си крайбрежие, се страхува, че разпространението на водораслите може да се отрази на привлекателността й. [АФП]

Появата и бързото разпространение на тропическите водорасли по хърватското адриатическо крайбрежие се превръща във все по-сериозен проблем, според неотдавнашно проучване. Два вида водорасли -- Caulerpa Taxifolia и Caulerpa Racemosa -- бяха открити в хърватската част на Адриатика през 1995 г. Франция, Испания и Италия се борят с водораслите през последните две десетилетия, но с ограничен успех.

Racemosa бе открита на много места около хърватските южни адриатически острови, а Taxifolia досега е открита на три места -- край Стари град и два северни адриатически острова -- Раб и Кърк.

За Racemosa се смята, че е дошла от Червено море през Суецкия канал, а Taxifolia вероятно случайно е била внесена в морето от океанографския музей в Монако преди 20 години.

Racemosa е изключително агресивен вид, който създава гъсти колонии. Той покрива морското дъно с няколко слоя и пречи на слънчевите лъчи да достигат до другите морски организми, като така прави фотосинтезата невъзможна. Без храна и кислород останалите морски организми загиват.

Откакто е установена появата им, водораслите са се разпространили вече на 35 места. Бързото им разпространение удиви учените, които сега предупреждават, че някои от засегнатите райони могат да се слеят през следващите три години.

Засега най-тежко засегнатият район е остров Млет до залива Собра, където водораслите са се разпространили по протежение на 11,5 км от бреговата ивица. Проблемът е сериозен и на близкия остров Бишево. Биологът Владимир Онофри каза, че колегите му били слисани, когато им показал там една скала, която била изцяло покрита с racemosa на дълбочина от 7 м до 40 м.

Растежът на повечето вредни водорасли може да бъде задържан, като те се покрият с фолио, но при racemosa това не помага -- тя расте твърде бързо. Няма естествени врагове в Адриатическо море, а откъснатите й части са леки и не потъват на дъното, затова се разпространяват от теченията.

"Последните изследвания на състоянието на Млет, където се опитахме да унищожим колониите от racemosa, като ги покрихме с черно фолио, показаха, че за десет дена тези водорасли са пораснали под фолиото с цели 27 см. Това означава, че дневният им растеж е 2,7 см", каза Онофри.

Поради разходите, условията за работа и огромните мащаби на проблема хърватските учени препоръчаха на правителството да се съсредоточи върху премахването на водораслите в райони с изключително културно и билогично значение -- основно в Националния парк Млет. Но ако не бъдат предприети стъпки за цялостно решаване на проблема, може да има сериозни дългосрочни последици. При тези темпове на растеж водораслите могат да завземат целия район след около десет години, да намалят неговата привелекателност и да навредят на туристическата индустрия на Хърватия -- основен източник за икономическия растеж на страната.