Дейтънските мирни споразумения помогнаха за откриване на пътя напред за БиХ

14/12/2004

Дейтънските мирни споразумения, които сложиха край на най-мащабния въоръжен конфликт от Втората световна война насам, навлизат в своята десета година. Отбелязвайки годишнината от подписването на договореностите, върховният представител Пади Ашдаун каза, че споразумението е положило основите за преодоляване на политическите и социални предизвикателства.

От Светла Димитрова за Southeast European Times в София - 14/12/04

Споразумението бе подписано на официална церемония в Париж на 14 декември 1995 г. [Архив]

Дейтънските мирни споразумения, сложили край на конфликта от периода 1992-1995 г. в Босна и Херцеговина (БиХ), навлизат в десетата си година. Споразуменията бяха подписани на официална церемония в Елисейския дворец в Париж на 14 декември 1995 г., две седмици след като тогавашните президенти на БиХ, Хърватия и Югославия ги парафираха във военно-въздушната база Райт-Патерсън в Дейтън, Охайо. По силата на тези споразумения бе създадена суверенната държава БиХ, състояща се от две автономни области: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска (РС).

Като рамково споразумение Дейтънските договорености не дават отговор на всички въпроси, посочи Върховният представител Пади Ашдаун по повод 9-та годишнина от парафирането. "То положи основите, в чиито рамки народът на БиХ може да намери постоянните решения на политическите и социални предизвикателства, пред които е изправен," изтъкна Ашдаун.

"При всичките си несъвършенства, Дейтън сложи край на войната," се казва в негово отворено писмо до народа на БиХ по повод националния Празник на държавността на 26 ноември. " Това е едно трайно постижение."

През трите и половина години на кръвопролития, предшествали Дейтън, около 200 000 души бяха убити, а други два милиона бяха разселени в хода на най-мащабния въоръжен конфликт в Европа след края на Втората световна война.

Оттогава насам в страната бяха проведени редица избори под международно наблюдение, което доведе до засилване на демократичния плурализъм и до установяване на демократични институции за управление на всички нива. От септември 2004 г. насам повече от един милион души, прокудени от конфликта, се завърнаха по домовете си. Донорска подкрепа на стойност милиарди евро бе отпусната за възстановяването на страната.

"Към 2000 г. по-голяма част от жилищния фонд, училищата, водоснабдителните системи, пътищата, телекомуникациите и електро-снабдителните системи бяха възстановени почти до предвоенното им състояние," изтъква Световната банка в доклада си от август.

В отвореното си писмо Ашдаун спомена няколко постижения тази година, вкл. създаването на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, което ще позволи на страната да започне да гледа сама дела за военни престъпления. Той посочи за пример освен това град Мостар, отбелязвайки, че процесът на обединение на хърватските и мюсюлманските общности е получил "решителен тласък напред".

"Откриването на мостарския мост през юли символизира изключителния напредък, който е постигнат по отношение на сближаването на общностите, разделени неотдавна от войната," каза Ашдаун.

Основните дългосрочни цели на БиХ включват интеграцията в ЕС и НАТО. Тези стремежи обаче зависят от удовлетворяване на ключови условия, вкл. пълноценното сътрудничество с Трибунала на ООН за военни престъпления, фундаментално изискване, залегнало в Дейтънските споразумения.

В резултат от отказа на властите на РС да арестуват и предадат дори и един обвиняем, Алиансът отхвърли двукратно тази година молбата на БиХ за приемане в програмата "Партньорство за мир".

"Институциите и гражданите на БиХ, и особено тези от РС, не могат да продължават да блокират пътя на БиХ към ЕС и НАТО," сподели Ашдаун. "Босна и Херцеговина не бива да пропуска възможноста за едно по-светло бъдеще. Хората го заслужават. То е постижимо."