Българската общественост е разделена по въпроса за новините на турски език

18/12/2009

Мненията се разделят по въпроса дали държавата трябва да финансира новините на турски език по националната телевизия.

От Balkanblogs за Southeast European Times –- 18/12/09

Волен Сидеров, лидер на българската ултранационалистическа партия "Атака". [Гети Имиджис]

Премиерът Бойко Борисов обяви, че неговата партия ГЕРБ ще подкрепи кампанията на ултранационалистическата партия "Атака" за сваляне от ефир на новините на турски език по Българската национална телевизия (БНТ), предизвикващи недоволството на гражданите.

От пет години "Атака" се опитва да спре десетминутния ежедневен новинарски бюлетин на турски език, който се излъчвана по БНТ от 2000 г. Партията успя да събере необходимите за внасяне на искане за референдум 48 депутатски подписа.

Инициативата предизвика широк дебат и обществото явно е разделено по въпроса.

Председателят на Държавната комисия за защита от дискриминация Кемал Еюп заяви, че референдумът ще раздели българското общество и ще постави на изпитание етническите отношения.

Турците съставляват приблизително 10 % от населението на България, което ги превръща в най-голямата малцинствена група.

Според депутатите от опозиционната Социалистическа партия референдумът, който може да струва до 10 млн. евро, е излишен. Те твърдят, че вместо това страната трябва да се съсредоточи върху належащите икономически въпроси.

Други, като десният Съюз на демократичните сили (СДС), искат към референдума да бъде добавен друг, несвързан с темата въпрос, за плановете за изграждане на втора атомна електроцентрала в Белене.

Междувременно проблемът привлича международно внимание. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган поиска обяснение от Борисов, а Алиансът на либералите и демократите за Европа настоява въпросът да бъде внесен за разискване в Европейския парламент през следващата година.

"Не искаме въпросът да се използва срещу българските мюсюлмани или от тях. Затова подкрепям идеята за решаването на проблема с референдум, тъй като това е най-демократичният начин", заяви Борисов.

Повечето блогери не приемат това обяснение.

Журналистът Ivan Bedrov смята, че това е въпрос на толерантност. "Отговорността на политиците е да взимат правилните решения, дори и те да не се харесват на мнозинството. …Никога няма да свикат референдум за и против данъците, защото знаят резултата", пише той. Освен това по принцип "БНТ харчи пари на данъкоплатците. Турците в България също са данъкоплатци."

Обединявайки мнението на мнозина, Димитър твърди, че въпросът е "дали турският е официален език. Не е! Точка." Обосновавайки се с този факт, той смята, че "има много частни телевизии, по които да ги пускат, но не и по държавната."

Известният български литератор Edvin Sugarev опонира, посочвайки друг език, който се използва по националната телевизия. "Езикът на глухонемите официален език ли е? Ако не е, тогава защо се предават новини, съпровождани с неговите знаци?" Отговорът е очевиден – защото само така може да бъде спазено едно от човешките права на глухонемите – правото да бъдат информирани."

За да бъде още по-убедителен, Сугарев добавя "В Унгария има всичко на всичко десетина хиляди българи, но това не им пречи да имат статут на национално малцинство и да издават списание на български език с пари от унгарската държава."

Dian Lane е съгласна, но задава фундаментален въпрос: "А ако всеки етнос в България поиска да има представителство в ефира, дали исканията им ще бъдат удовлетворени?"

Според бившия член на парламента Borislav Cekov България рискува да наруши подписани от нея международни споразумения. Политиците обаче са сключили сделка, смята той. "В замяна на подкрепата на правителството за референдума Атака да подкрепи скандалния проект на кабинета за безконтролно следене на интернет и телефонните комуникации ... и ще отклони общественото внимание от липсата на ефикасна антикризисна политика."