Споразумение за границата предизвиква вътрешно напрежение

06/11/2009

Споразумението със Словения деблокира кандидатурата на Хърватия за членство в ЕС, но предизвика неодобрението на някои блогери.

От Наташа Радич за Southeast European Times от Загреб -- 06/11/09

Словенският премиер Борут Пахор се ръкува с колегата си от Хърватия Ядранка Косор. [Гети Имиджис]

Съгласно подписаното в сряда (4 ноември) споразумение оставащите гранични въпроси между Хърватия и Словения ще бъдат решени чрез международен арбитраж. Сега Загреб може да продължи процеса на кандидатстване за членство в ЕС, който беше спрян в продължение на месеци заради възраженията на Словения, а ЕС може да се гордее, че е помогнал за постигането на решение.

Общественото мнение в двете страни обаче не е толкова оптимистично. Когато на карта е поставено националното достойнство, и в двете страни има хора, които настръхват при мисълта за евентуални отстъпки.

"Гледам дебата в парламента. Ако имах коса, щях да започна да я скубя", оплаква се Mrak.blog.

Според Pretenzije споразумението за арбитраж дава на Словения реален шанс да спечели допълнителна територия и ползи, а интересите на Хърватия биха били защитени по-добре, ако случаят се гледаше от Международния съд.

"В бъдеще Хърватия ще понесе огромни щети", тревожи се той. "Ще загубим рибни запаси и газови ресурси, които съществуват в тази част на морето."

Словенците също проявяват недоверие към споразумението, като проучванията показват, че 87 % от обществеността смята, че то е в полза на Хърватия. И в двете страни мнозина подозират, че не е възможно да се постигне взаимноизгодно решение - някой ще трябва да направи отстъпки и никоя от страните не иска това да бъде тя.

Споразумението открива пред политиците от опозицията възможности за изказвания срещу управляващите. Vesna Skare Ozbolt, кандидат на предстоящите избори в Хърватия, твърди, че Загреб "не трябва да плаща с територия за членството си в ЕС".

"Кой ще гарантира, че някоя друга страна няма да ни спре по пътя към ЕС ... [и] няма да поиска нови отстъпки?" пита тя.

Някои обаче призовават хърватите да възприемат по-широка гледна точка. Jadranka Juresko Kero, кореспондент на “Вечерни Лист” , пише в блога си, че Хърватия трябва да стане регионален лидер. Тя предполага, че след като Хърватия вече получи членство в НАТО, ролята на страната на Балканите ще се засили още повече след влизането й в ЕС.

Според Юрешко-Керо фактът, че и Хърватия и Словения са членки на НАТО, налага спорът да бъде решен дори още по-бързо.

Без окончателно решение, пише тя, винаги има риск двустранните отношения да се "влошат внезапно, създавайки възможности за нови блокирания, отлагания на преговори и дипломатическа война между Загреб и Любляна".

Хърватия стана официален кандидат за членство в ЕС през 2004 г. и започна преговори през следващата година.