Регионът се бори срещу сенчестата икономика

21/01/2013

Лошите икономически условия водят до голям брой нерегистрирани работници.

От Катица Джурович за Southeast European Times в Белград - 21/01/13

Сезонните видове работа като строителството привличат значителен брой нерегистрирани работници. [Kaтица Джурович/SETimes]

Милияна Божич е работила като барманка в продължение на почти 10 години, но 33-годишната жителка на Белград няма нито един ден регистриран трудов стаж.

Тя е сред стотиците хиляди в Сърбия и в страните наоколо, които работят, без да са регистрирани - в един нерегулиран сегмент от икономиката, който струва годишно на правителствата в региона милиарди евро.

"Много трудно е да получиш трудов договор в тази област", каза Божич за SETimes. "По-евтино е за моя работодател да ни плаща дневните надници в брой, вместо да ни регистрира. Аз се опитах да получа договор, но те винаги казват, че други са готови да работят, без да са регистрирани, така че нямам друг избор освен да работя по този начин".

Така наречената сeнчеста икономика е сериозен проблем на Балканите, пречеща на икономиките да се развиват и конкурират успешно на световния пазар. Доклад на Световната банка от миналата година отбелязва, че сенчестата икономика в страните от източна Европа се колебае от 17 до 33 процента от БВП.

Тъй като недокументираните работници не заплащат данъци и не са официално регистрирани, в много случаи те не могат да докажат достатъчно доход, за да закупят жилища, автомобили или земя. Нито те, нито техните работодатели плащат данъци върху работните заплати, лишавайки държавата от данъчни постъпления, необходими за инфраструктура, възстановяване на природната среда или програми за ветераните и другите нуждаещи се. #

Балканската мрежа за достойна работа, група от НПО от региона, проучва броя на хората, които извършват работа без регистрация, и се бори срещу това явление. Нелегалната заетост струва на Сърбия 1 милиард евро годишно, смятат от групата.

В Сърбия тяхната кампания "Черно на бяло" започна преди 10 месеца. Групата се свързва с хора, засегнати от тази тенденция, като им помага да осъзнаят правата си и да съобщят за работодателите си.

"В този момент има между 300 000 и 1 милион работници на черния пазар [в Сърбия]. Това е омагьосан кръг, тъй като гражданите са готови на всякаква работа, работодателите искат да имат минимални разходи [за да извършват] бизнес и държавата иска социален мир. Това е тристранен договор" каза Анджелка Маркович от кампанията "Черно на бяло" за SETimes.

Разразстващата се сенчеста икономика е най-характерна за секторите на сезонна работа като строителство, транспорт, търговия, селско стопанство и услуги. Тя е резултат от високата безработица и от все по-големия брой бедни хора, които нямат друг избор, освен да работят независимо от обстоятелствата.

Драгулюб Пеураца, директор на Инспектората по труда на сръбското Министерство на труда, заетостта и социалната политика каза, че работота на черния пазар е общ проблем в Сърбия и в други страни в период на преход.

"Гражданите би трябвало да имат по-активна роля в борбата срещу нерегулираната заетост", каза Пеураца за SETimes. "Служителите трябва да съобщават за работа на черния пазар, докато все още работят, а не да чакат, докато загубят работата си. В противен случай няма да имаме възможност да докажем техните обвинения, тъй като няма доказателства, че те някога са работили".

В Черна гора сезонната работа в разгара на туристическия сезон е рай за нерегистрираните работници. Повечето работници са от други страни от региона и нямат разрешително за работа в Черна гора.

Проучване на Свободния синдикат на Черна гора за 2008 г. на 178 компании установи, че около 35 000 служители (22,6 процента) не са били регистрирани.

Положението в Гърция не е по-добро, където Соня Марас, 25-годишна гъркиня от сръбски произход работи в ресторант в Солун. Тя получава една трета от заплатата си в брой, а останалата част по документи.

"Сега не мога да получа кредит, тъй като заплатата ми по документи е много ниска", каза Марас за SETimes.

Рецесията в Гърция увеличи безработицата във всички сектори, но сенчестата икономика продължава да бъде 24 процента от БВП на страната. [AФП]

Според съобщение на "Ройтерс" неформалната заетост в Гърция се увеличава, тъй като търсачите на работа са отчаяни, а лишените от средства компании се опитват да спестят пари от данъците към държавата. През първата половина на 2012 г. неформалните работници са представлявалиа 35 процента от около 30 000 работещи, както бе установено от проверките на Инспектората по труда на Гърция. Според доклад на Европейската комисия рецесията в Гърция е допринесла за редуциране от 4 процента на сенчестата икономика между 2003 и 2012 г.

Институтът за социална сигурност на Турция има няколко инициативи за борба срещу нерегистрираната заетост. След приемането на реформата за социална сигурност през 2008 г., делът на нерегистрираните работници спадна от 45,6 до 37 процента.

"Tурция регистрира силен и устойчив растеж и създаване на нови работни места и е изминала дълъг път в борбата си срещу нерегистрираната заетост, но по-нататъшните реформи на трудовия пазар ще ускорят този процес чрез включване на много по-голяма трудова сила във формалния сектор", каза Туркан Дагоглу, заместник-председател на параментарната Комисия по заетостта за SETimes.

Неформалната икономика в България надвишава 30 процента, каза Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара. Той добави, че недекларираната заетост е дори по-висока.

"Работниците предпочитат да задържат колкото се може по-голяма част от парите, които получават, затова те обикновено не мислят за потенциалните бъдещи социални рискове като безработица или болест", каза Надежда Даскалова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) за SETimes.

През миналото десетилетие България въведе задължитена регистрация на индивидуалните трудови договори, задължителни прагове за социалното осигуряване и плосък данък за приходите и корпоративните печалби. Една от последните мерки, целящи намаляване на броя на нерегистрираните работници бе въвеждането на законово задължение за всички търговски компании да свържат касовите си апарати със системата на Националната агенция за приходите.

Илир Бериша, директор на Отдела за икономическа статистика на Статистическата агенция на Косово, каза за SETimes , че агенцията не разполага с никакви методи за оценяване на степента на неформалност в икономиката на Косово. Планира се проект за събиране на подобна информация за 2014 или 2015 г., след като се съберат необходимите средства за това , каза Бериша.

Статии по същата тема

Според проучване, публикувано през м. април 2012 г. в списание "Управление на знанието, икономиката и информационните технологии", на Флорентина Красничи и Рахмидже Топджиу от Факултета по икономика в Университета на Прищина "данните на МОТ и на Световната банка сочат, че повече от половината от общата заетост в Косово е в неформалната икономика".

Николае Вакарою, председател на Сметната палата на Румъния разкри в края на миналата година, че Румъния губи около 7 милиарда евро годишно поради ДДС, върнат на фирми фантоми или на основата на фалшиви фактури.

Нелегалната икономика в Румъния се оценява на около 41 милиарда евро, което е малко по-малко от 30 процента от БВП на страната според последната статистика на Европейската комисия за 2011 г. Румъния е на второ място сред 27-те държави членки по отношение на разрастването на неформалната икономика, а България е на първо място с нелегална икономика от повече от 32 процента от БВП според същата статистика.

Кореспондентите на SETimes Паул Чокою в Букурещ, Светла Димитрова в София, Менекше Токяй в Истанбул и Линда Карадаку в Прищина допринесоха за този материал.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.