Младите висшисти са изправени пред мрачни перспективи за намиране на работа

16/04/2012

Макар че образователната система в региона бе реформирана през последните няколко години, критиците твърдят, че тя не успява да удовлетвори търсенето на пазара на работни места днес.

От Мухамет Брайшори за Southeast European Times в Прищина - 16/04/12

Младите висшисти, които излизат от университета, често намират работа, която не е свързана с тяхното образование. [Лаура Хасани/SETimes]

Това е вярно за много семейства, които се мъчат да дадат образование на децата си, а после се озовават пред мрачни перспективи за работа. На Балканите също младите висшисти са изправени пред два проблема: ограничени налични работни места и образователна система, която не им осигурява уменията, които искат работодателите. Нещо повече, експертите твърдят, че гимназиалното и университетското образование не успяват да предложат дипломи в специализирани области, а вместо това предпочитат общи области.

Ермал Красничи, икономист от Обществото за социални изследвания на Косово каза за SETimes: "Младите висшисти ... получават главно теоретична подготовка, която е много слаба, а нямат практичен опит, защото университетите не го изискват. Ако го имат, това е препоръка от стаж, осигурен благодарение на връзките с някого."

Липсата на връзка между образованието и пазара на работните места най-вече се дължи на слабо квалифицираните преподаватели, остарелите образователни методи и учебни програми и ограничените възможности за подготовка за работа.

Хазир Красничи, 49-годишен менджър на издателство "Красничи", е изпитал лично тази липса. "През декември имах нужда от коректор и смятах, че няма да бъде трудно да си намеря такъв", каза той за SETimes. "Но осъзнах, че 90% от хората, които бяха подали молба за работа, не можеха да я получат; нямаха необходимите лингвистични умения, не можеха да вършат коректорска работа, а писмените им умения бяха равни на нула."

Рина Бериша, 23-годишна, завършила география в Университета на Тирана каза за SETimes, че от собствен опит е установила, че би искала нещата да бъдат различни.

Завършилите университет твърдят, че големият брой на студентите е проблем, който се отразява на нивото на обучение, което те получават. [Лаура Хасани/SETimes]

"Аз [прекарах] една година след завършването си без работа. Знаех, че ще имам този проблем, но използвах времето, за да подобря уменията си, да науча нещо повече. Извърших много доброволческа работа само за да науча повече. Докато учех в университета, не се занимавах с доброволчество, защото ние смятахме, че това е изгубено време. Това е една от причините, поради които студентите нямат достатъчно умения."

Лиридон Шеху, завършил право в Прищина, казва, че качеството на обучение може да се окаже проблем, имайки предвид броя на студентите. "В Юридическия факултет всяка година се приемат 1 000 студенти, [които делят] една и съща сграда във Факултета по икономика, който приема същия брой студенти и дори повече всяка година. Не получаваме качеството, от което имаме нужда, защото няма пространство. Качеството е невъзможно в курс с повече от 100 студенти, а в някои случаи преподавателите не ги е грижа: те просто искат да си получат заплатата."

Качеството може да бъде голям проблем. Според неотдавнашна класация на 400-те най-добри университети в света нито един университет на Балканите не бе включен в класацията, а само два от Турция.

Статии по същата тема

Съществува също и проблемът на държавните срещу частните университети. Според Ермал Красничи, "Мнозина твърдят, че частните университети предлагат най-доброто образование. Това може би е вярно за някои, които осигуряват добро ниво, но ... от онова, което виждаме, младите висшисти от държавните университети имат по-добри шансове да си намерят работа, поради по-доброто качество и уверенията, че там не може да си купите диплома."

Един експерт отбелязва, че е необходимо ново поколение специалисти като електроинженери. [Ройтерс]

Башким Имери е дипломиран юрист в Тетово, Македония. Според него, "Повечето висшисти работят в различна област, а не в онази, в която са получили диплома; иначе те биха останали без работа. Пазарът не предлага достатъчно работни места. Много висшисти юристи или икономисти работят в хотели или ферми, тъй като имат нужда от някаква работа," каза той за SETimes.

Ермал Красничи е съгласен и потвърждава, че именно образователната система насочва младите хора в погрешната посока. "Много студенти прекарват много време в области, където не могат да си намерят работа. Много области като селско стопанство, инженерство и природни науки нямат достатъчно висшисти, които да запълнят работните места, а в тези области все още се срещат работещи над 40-годишна възраст."

Той каза, че университетите трябва по-добре да удовлетворяват потребностите на пазара на работни места, като насочват студентите към области с потенциал за откриване на нови работни места. "Това означава, че департаментите по икономика и право не трябва да приемат 1 000 студенти, а 100. Департаментите по селско стопанство и инженерство трябва да приемат 1 000 студенти и да предлагат стипендии в тези области, за да мотивират студентите, както и да разработят нови учебни програми. Това са стъпките, които трябва да предприемем, но не го правим сериозно, защото това ще означава, че хората с влияние във вземането на решения могат да изгубят работата си в университета."

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.