Със задълбочаването на кризата в Гърция обществото се променя

09/04/2012

Социалната структура все повече се разпада, като буквално не остава група, незасегната от икономическата криза.

От Мария Паравантес за Southeast European Times в Атина - 09/04/12

За пръв път в историята повечето гърци между 15 и 24-годишна възраст са без работа. [Ройтерс]

Много се каза и писа за гръцката икономическа криза, за накърнения имидж на страната зад граница и за суровите мерки, наложени на обществото от кредиторите: МВФ, ЕС и Европейската централна банка.

Със задълбочаването на кризата се появяват и първите признаци за социална промяна. Макар че населението на Гърция от 11 милиона се бори да свърже двата края и да се справи с произволните решения на правителството, които налагат данъци върху всичко възможно, един поглед отблизо върху гръцкото общество разкрива, че в ход е драстична промяна.

През петата година на рецесия един от най-големите проблеми на гърците е безработицата. Според гръцката Служба за статистически и икономически данни "Хеластат" безработицата през ноември 2011 г. е достигнала 20,9% в сравнение с 13,9% през същия период на 2010 г. Около 1 милион гърци сега са безработни и не могат да си намерят работа - каквато и да е работа.

Проблемът се изостря от хилядите имигранти без документи, които идват в Гърция в търсене на по-добро бъдеще. Смятана за основна транзитна страна поради "по-лесния" достъп по море и суша, Гърция е врата към Европа. Според Министерството за защита на гражданите, приблизително 250 000 незаконни имигранти влизат в Гърция всяка година. Агенцията за граничен контрол на ЕС "Фронтекс" съобщава, че през 2011 г. 54 974 имигранти са били задържани само в гръцко-турския пограничен район Еврос в сравнение с 47 079 през 2010 г.

Повече от 1 милион имигранти понастоящем живеят в страната, като 400 000 са без документи. За тези хора също е трудно да си намерят работа. Какъв е резултатът? Безработица, която неизбежно води до липса на дом, на здравни осигуровки - което се отразява на гръцката система за здравеопазване - и до престъпност. Гръцките полицаи започнаха да прибират незаконните имигранте в центрове за задържане в отговор на изричното изискване на ЕС да не допускат нерегистрирани имигранти.

Разходка по централната улица "Патисион", някога кипяща от живот и една от най-оживените търговски улици в Атина, разкрива редица затворени магазини. Тук все още има много хора и улицата е оживена, но социалната структура е променена.

"Вече не виждаме гърци", каза за SETimes 42-годишният Еви Павлу, собственик на фото магазин, който функционира от десетилетия.

"Хората, които идват в магазина са главно от Албания и България", обяснява Павлу, който е роден и израсъл в горната част на квартала "Патисия".

Гетоизирането на центъра, което започна преди около 15 години, сега става все по-открито. В кварталите "Кипсели" и "Патисия" живеят главно нигерийци. По-нататък живеят и египтяни. Има квартали с поляци, румънци и пакистанци, като някои от тях живеят при мизерни условия в миниатюрни апартаменти на приземни етажи. Колкото повече се приближавате към центъра на града, толкова повече мюсюлмани ще срещнете.

Заложните къщи лепят листовки по всички части на Атина, рекламиращи готовността им да "изкупят вашето злато на най-добри цени". [Maрия Паравантес/SETimes]

За 64-годишният художник Орестис Удениотис, положението е обезкуражаващо. "Живял съм тук през целия си живот. Но вече не се чувствам у дома си. Опасно е. Незаконните имигранти няма какво да губят и затова са готови на всичко за храна и пари," каза той за SETimes.

Удениотис, който ходи пеша на работа всеки ден, казва, че рядко чува гръцка реч по улиците. "Изчезна завинаги чувството за сплотеност и подкрепа в квартала. Сега ние гърците се чувстваме чужди в собствената си страна като чужденците", каза той.

Със задълбочаването на кризата гърците бъркат още по-дълбоко в джобовете си, за да плащат всичко от обезпокоително нарастващите данъци до набъбващите заеми, а появата през последната година на заложни къщи на всеки ъгъл, разпространението на онлайн реклами на заложни къщи и стотици листовки, в които се твърди, че "ще изкупят вашето злато", недвусмислено свидетелстват за новата реалност.

"За пръв път попаднах на заложна къща, когато отидох в САЩ в началото на 70-те години", каза за SETimes пенсионерката Ияна Гаргалионис. "На гърците никога не им се е налагало да прибягват до залагане на ценности или бижута. Хората винаги са имали насреща родители или имоти. Но безнадеждните времена налагат отчаяни мерки", добави тя.

Увеличаващият се брой заложни къщи обещават да изкупят злато и бижута на най-добри цени, без да задават въпроси и веднага, което предполага, че гърците са все по-отчаяни. Тъй като им е трудно да си плащат дълговете, те продават ценностите си много евтино.

И макар че заложните къщи са отворени, битката за пари се изостря, като имигрантите, повечето от които са нелегални, бутат колички от супермаркети и старателно ровят в боклука денонощно, търсейки всичко, което може да се рециклира и да им донесе дори само едно евро. Мръсна работа е, но все пак е работа. Тъй като много малко гърци изхвърлят боклука си разделно, това е "доходна" възможност. Цената е между 12 и 18 евроцента за килограм метал и от 6 до 8 евроцента за електрически уреди.

Допреди една година, ромите, които обикаляха в стари пикапи датсун или в триколки, бяха главно онези, които събираха изхвърлени вещи, всичко от мебели до телевизори. Но днес, кварталните кофи за боклук са запазена територия, осигуряваща не само хранителни остатъци за гладните, но и всякакви неща, които подлежат на рециклиране за скитниците, които обикновено "работят" на двойки: един държи пръчка, а друг бута количката.

"Намирам всякакви неща, но търся метал, кутии от консерви, стари кухненски уреди, бутилки", каза за SETimes 22-годишният Хамид от Афганистан.

Белег на времето: бездомник се е настанил пред Гръцката централна банка в центъра на Атина. [Ройтерс]

Хамид, който изглежда много по-стар, отколкото е в действителност, е дошъл в Гърция в търсене на по-добро бъдеще, но сега осъзнава, че перспективите му са мрачни. "Не искам да се върна. Нямам къде да отида. Трябва да успея тук или да замина за Европа," каза той.

Друго относително ново явление е увеличаващият се брой на бездомните хора, които живеят из улиците на Атина. Гърците се хвалеха в продължение на години с липсата на бездомни, които са обичайна гледка в други части на света. Социолозите обясняваха това със сигурността на семейна среда и сплотените общности.

Днес, когато хората се отчуждават от традиционния начин на живот, остават безработни и обременени със заеми, имат и родители, които живеят с оскъдни пенсии, връщането у дома вече не е решение. Много гърци се опитват да продадат домовете си, защото не могат да се справят с трупащите се сметки и заеми. Табелите "Продава се" се срещат на всеки ъгъл.

За нерегистрираните имигранти животът на улицата е единствената възможност. Те нямат работа, нямат пари и не могат да заминат.

В същото време престъпността расте, като според данни на Министерството за защита на гражданите има по едно убийство на всеки два дни, 18 обира на всеки 24 часа и 11 кражби на всеки час: всичко това става в страна, в която някога престъпността бе една от най-ниските в Европа.

Статии по същата тема

Според статистиката на гръцката полиция, кражбите и обирите са се увеличили с 10% през 2011 г. в сравнение с предишната година.

"В центъра на Атина сякаш се смесват всички варианти на кризата, обхванала гръцкото общество", каза кметът на Атина Йоргос Каминис.

И докато медиите - както местни, така и международни - рисуват мрачна картина, доброволчеството е все по-налагаща се растяща тенденция в Гърция, като групи, желаещи да протегнат ръка за помощ на нуждаещите се, изникват във всеки квартал. Частни инициативи като "Боруме - спестяване на храна, спасяване на живот" и гръцката банка за храни са сред онези, които оказват помощ. Расте и корпоративната социална отговорност и все повече компании започват да "дават". Общински акции като откриването на магазини за храни и аптеки за бедните са насочени към справянето с новата социална реалност.

"Всеки ден ни търсят хора. Хора, изгубили работата си, които не могат да се справят само със семейния доход или които получават малка инвалидна пенсия, самотни майки или семейства с много деца...", каза за SETimes Ксения Папаставру от "Боруме".

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.