Страните от ЮИЕ са силно засегнати от суша

30/01/2012

Периодът на суша оказа двойно въздействие: засегна енергийните доставки в някои балкански страни и земеделската продукция в други.

Светла Димитрова за Southeast European Times - 30/01/12

Сушата, която започна през август, опустоши реколтата в региона. [Габриел Петреску/SETimes]

Подобно на много от неговите деди Петар Живанович, 62-годишен обработва земя в Биелина в североизточния регион Семберлия, ключова земеделска област за Босна и Херцеговина (БиХ). Той си е изкарвал прехраната със земеделие през целия си живот, но сега е толкова обезкуражен, че преосмисля възможностите си.

"Не се печели много от фермерство. Независимо дали отглеждам зеленчуци или зърнени култури, имам само загуби", каза Живанович за SETimes. "Отглеждането на всички култури е толкова скъпо, а и не мога да бъда оптимист по отношение на климатичните условия тази година. Всичко, което засадих през 2010 г., бе унищожено от наводнения, а миналата година - от сушата. Затова тази година няма да рискувам."

На Баланите голямата суша изтощава енергийните запаси, намалява добивите и изчерпва бюджетите в един регион, който вече страда от финансови кризи и от глобалния икономически спад. А положението вероятно ще стане още по-лошо, тъй като не се вижда края на сушата.

Сушата, която вече продължава пет месеца, е незапомнена. Татяна Миронова от молдовската хидрометеорологическа служба казва, че това е най-лошата суша от десетилетия насам. "Според нашите данни, есента на 2011 г. е сравнима с есента на 1952 г." Щетите от сушата са още по-големи поради факта, че Молдова няма реки или други големи водни ресурси. На всеки три-четири години тук има много сух сезон.

Мирче Котевски гледа небето. Експертът от "Македонски електроцентрали" (ЕЛЕМ) казва за SETimes: "След голямата суша в продължение на месеци, всяка капка дъжд е добре дошла, но тазгодишният сняг в Македония съвсем не е достатъчен, за да компенсира липсата на дъжд тази есен. Очакваме да получим цялостна картина на състоянието на водните ресурси през март или април. Температурите в планините все още са ниски, така че не може да има бързо топене или приток на вода". В сравнение с миналата година, водният поток е 70% по-нисък и водноелектрическите централи функционират с 15% от техния капацитет. Това прави неизбежен скъпия внос на електричество.

Липсата на дъжд изчерпва част от енергийните запаси. [Петар Кос/SETimes]

Отражението на сушата върху енергийните запаси е тежко. В Албания например където водните ресурси са от решаващо значение за енергийната система, която е изградена преимуществено на основата на водноелектрически централи, сушата наложи режим на тока преди зимата. Със спада на температурите, се увеличи потреблението, претовари се мрежата, което доведе до редовно спиране на елестричеството в страната. Това също принуди правителството да одобри искането на енергийната корпорация КЕШ за незабавен заем от 50 милиона долара за внос на енергия.

Според КЕШ производството на електричество в Албания понастоящем възлиза на 11 милиона киловатчаса дневно, докато вносът е достигнал 12 милиона киловатчаса дневно.

В Румъния производството на водноелектрическите централи спадна до 50% от септември насам, като на моменти спадна дори под производството на вятърните централи, които са с по-малък капацитет. Това означава, че главните производители на електроенергия засега са топлоелектрическите централи, които са много скъпи. Това, заедно с временното спиране на един реактор в атомната електроцентрала "Чернавода" налага увеличаване на цените. Цената на електричеството ще се увеличи с 5% в Румъния от 1 февруари.

Косово също зависи до голяма степен от топлоелектрическите централи и заместник-министърът на икономическото развитие Рамадан Хасани твърди, че е твърде рано да се каже дали се очаква увеличение на цената на електричеството. "Аз лично вярмам, че дори да има увеличение, то ще бъде символично поради необходимостта да се инвестира в техническата инфраструктура на енергийната мрежа", каза той за SETimes. Koсово удовлетворява около 90% от потребностите си от енергия от вътрешно производство, а останалото - от внос.

Потребителите в целия регион могат да очакват проблеми с доставките на продукти в магазините за хранителни стоки поради лошата реколта от пшеница и царевица. В БиХ например "Количеството [пшеница], което произведохме, ще покрие може би само нашите вътрешни потребности, като няма да остане нищо за износ. Подобно е и положението в Сърбия, Хърватия и Унгария, така че ще се наложи да купуваме пшеница от други, по-скъпи пазари", каза за SETimes Владимир Усорац, председател на Асоциацията на фермерите в РС.

Той добавя, "Прогнозите за 2012 г. също са мрачни, което означава, че цената, която ще трябва да платим за всяко зърно може да бъде три пъти по-висока от реалната цена... За съжаление вероятно ще бъдем изправени пред ужасен недостиг на храни и на увеличение на цените, което ще бъде много трудно". Той също отбелязва, че количеството обработваема земя, която се използва за отглеждане на пшеница и зеленчуци в РС, значително е намаляла през последното десетилетие.

Цената на фуража за животни расте, което намира отражение в по-високите цени на месото. [Габриел Петреску/SETimes]

За потребителите увеличаването на цените ще засегне не само брашното и хляба. Цените на месото могат да скочат с около 20% поради недостига на царевица. "Сушата ще опустоши царевичните ниви, като царевицата е най-важната зърнена култура за фураж за животни", каза за SETimes Мишо Малчич от Асоциацията на фермерите на РС. "Следователно логично е това да засегне и цената на фуража за животни и цените на месото."

Професор Раде Протич от Института за приложение на науката в земеделието в Белград, е разтревожен за пролетната сеитба. Добивите и възвращаемостта вече изглеждат несигурни при липсата на подпочвени води дори преди семената да бъдат засети. Без дъжд, онова, което е необходимо на Сърбия, каза той за SETimes, е добре развита напоителна система, макар че според него страната "никога не е разполагала с достатъчно пари за такава инвестиция, която ще има възвращаемост след две-три години".

Тази дългосрочна прогноза не е особено розова в регион, нуждаещ се толкова отчаяно от сняг и дъжд, след необичайните жеги през лятото на 2011 г. Плашещи са последиците от сушата.

Да вземем например Румъния, където земеделската продукция бе всъщност много добра миналата година, което доведе до увеличение с 12,3% на БВП през първите девет месеца.

Статии по същата тема

През 2012 г. се очаква много по-лоша реколта дори в случай на обилни дъждове. Видиу Маринчеа, заместник-главен редактор на всекидневника "Адеварул", който отговаря за отдела за икономически въпроси, каза следното за SETimes: "Големите играчи в областта на земеделието твърдят, че дори ако дъждовете започнат още сега, ще има спад от 20-30% при продукцията тази година. Но ако не вали достатъчно до пролетта, загубите ще достигнат до 70%".

Една много по-ниска земеделска реколта може да застраши перспективите на Румъния да постигне прогнозирания икономически ръст от 2% тази година, предупреди Маринчеа. "Много добрите резултати в областта на земеделието миналата година повишиха доверието на чуждестранните инвеститори в икономиката на Румъния. Но това също може да се промени и да се превърне в голяма пречка", добави той.

В РС Любо Малетич, председател на Асоциацията на фермерите на Семберлия, съчувства на фермера Петар Живанович. "Природните бедствия се отразиха много на селскостопанската продукция", каза той за SETimes. "Ние разбираме фермерите, когато казват, че във фермерството няма пари."

Кореспондентите на SETimes Йонилда Кочи в Тирана, Бедрана Калетович в Сараево, Линда Карадаку в Прищина, Александър Павлевски в Скопие, Алина Раду в Кишинев, Пол Чокою в Букурещ и Ивана Йованович в Белград, допринесоха да написването на този материал.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.