Горяните поддържат старите обичаи

28/02/2011

Една култура е изправена пред нови предизвикателства пред начина им на живот.

Снимки и текст от Никола Барбутов за Southeast European Times в Белград – 28/02/11

Разделяна два пъти през последните сто години горянската общност сега е разпръсната в три страни.

Масивните склонове на Шар планина се простират покрай южната част на Косово. Частта от планината, наречена Гора, е населена от хора със същото име - горяни. Според някои те са се заселили там преди повече от 700 години.

Горяните имат свой език, но само говорим. Имат собствени уникални традиции и култура. Традиционните им тъкани костюми са произведения на изкуството, макар че с годините търсенето намалява. Днес горяните са едва между 6000 и 8000, докато в началото на 1990-те години, общността им е била три пъти по-голяма.

"Няма кого да уча", въздъхва Вернеса Хайрадини, 53-годишна, която е прекарала 35 години зад тъкачния стан. Такова нещо не се учи за 24 часа, човек трябва да му посвети целия си живот. Хайрадини е прекарала десетилетия зад стана, седем дни от седмицата.

Тя го използва главно, за да тъче традиционни носии. Но макар че преди е имало голямо търсене на подобно облекло, това вече не е печеливш бизнес. Парите, които Хайрадини получава от продадените носии помагат на семейството й, но не е както преди.

Фактът, че горяните не бързат да се модернизират, им помага да поддържат културата и традициите си.

Тъкането е изключително трудна и сложна работа. Изработването на частта от горянската носия, която прилича на престилка, може да отнеме до две седмици. Хайрадини може да я продаде за 180 евро, ако намери купувач. Цялата горянска носия ще струва 400 евро и ще означава два месеца работа за Хайрадини.

По-малката й дъщеря Анита, 31-годишна, е прекарала последните десет години в Австрия. По-голямата й сестра е напуснала Гора и е заминала за Франция миналата година. Синът на Хайрадини, Еркин, 26-годишен и съпругата му Мебрула имат две малки деца, но Еркин възнамерява също да замине в чужбина, тъй като за него няма работа в Гора.

"Нямам диплома, освен за деветмесечен курс по фризьорство и това е всичко. Трудно е да си намеря работа дори с по-добро образование", казва той за SETimes.

Макар че мнозина работят в чужбина, горяните са силно свързани с родното си място и със земята си.

Баща му Неру Хайрадини е местен учител, но не може да помогне на сина си да си намери работа. Преди няколко години, той изхарчил спестяванията си за земя в едно от предградията в Белград с надеждата, че така ще помогне на семейството си да се събере. Белград според него не е толкова далеч, колкото Франция.

Горяните са трудолюбиви хора, със силен усет за собствено културно наследство и за принадлежност към територията, в която живеят. Въпреки приемането на исляма по време на Османската империя, те помнят своето християнско минало и все още се събират, за да отбележат Коледа, Гергьовден и Димитровден.

Онези, които живеят и работят в чужбина се връщат в Гора само няколко пъти в годината. Ако дори това е твърде много поради задълженията им, те намират време поне веднъж годишно да се върнат в Гора и това със сигурност е през пролетта, на Гергьовден. По това време Гора се събужда за живот, потъва в многообразие от цветове и хората се обличат в богати традиционни носии.

Смях, песни и танци могат да се видят навсякъде. Празненствата продължават три дни и в тях участват и малкото сърби и албанци.

Ванеса Хайрадини тъче традиционни носии в продължение на 35 години.

В Гора животът не е лесен. През зимата температурата пада доста под нулата и снегът покрива долините. Повечето села на горяните днес имат асфалтирани пътища, електричество, телефони и достъп до интернет, но невинаги е било така.

Статии по същата тема

Фактът, че те на бързат да се модернизират, е помогнал на горяните да поддържат културата и традициите си. В продължение на много години те са били затворена и недостъпна общност както поради географското си местоположение, така и поради начина си на живот.

Много отдавна горяните са се славели като производители на пушки и като пехливани, които са изкарвали прехраната си с борба срещу пари или храна. Те също са имали репутацията на опитни овчари. Всъщност само месо от овце от Гора е било сервирано на царската трапеза по онова време.

С времето Гора е била разделяна два пъти, първо със създаването на държавата Албания през 1912 г. и десетилетия по-късно при разпадането на бивша Югославия, когато части от Гора остават на македонска територия. Сега горяните живеят в три държави. От общо 500 кв. км, 310 са в Сърбия, 150 са в Албания и 40 кв. км са в Македония.

Строителните площадки са нещо обичайно в селата в Гора. Нови и често необяснимо големи къщи се строят до малки, стари и полуразрушени къщи. Те служат като някакъв вид котва за горяните, която ги свързва със спомените за дома. Всъщност, ако горянин умре в чужбина, дори ако е живял и работил далеч от дома в продължение на десетилетия, неговите или нейнете останки ще бъдат върнати на семейството у дома за ден-два, преди да бъдат погребани в местното гробище.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.