Чай и Тито в северната част на Митровица

22/06/2009

Попаднали в политическа безизходица, жителите на смесения район се опитват да спасят онова, което бе добро в миналото.

От Беса Бечири и Илия Джорджевич за Southeast European Times iв Митровица -- 22/06/09 Снимки от Лаура Хасани

Босненската махала в Митровица е място и за сърби, и за албанци.

Известна е като "босненска махала". Там живеят много от босненците от Северна Митровица. Кварталът също се посещава и от много албанци и сърби, превръщайки го в етнически смесен квартал.

На повърхността, животът изглежда спокоен. В магазините можете да си купите шоколад, както и традиционните специалитети като хайвар и лютеница. Построени са нови сгради, финансирани от сръбското правителство. Сред тях се открояват клон на "Югобанка" и преди всичко прочутото кафене "Шера".

Малко момиче, пет или шестгодишно, стои пред малък магазин, който държи нейната майка Арбнора, косовска албанка. "Записах я за училище", казва тя и сочи дъщеря си. "Тя ще ходи на училище на юг; тук за нея няма училище."

Шумни камиони докарват зеленчуци, плодове и стоки на "мултиетническия пазар", както е известен районът извън магазините. Паркирана кола все още е означена със "СЧГ", който представлявава вече несъществуващата държава Сърбия-Черна гора.

Шера бавно слиза от апартамента си над кафенето, където живее със семейството си, и започва да прави чай. Адем Мрипа, 62-годишен професор и бивш политически затворник е приключил със занятията за деня. Той сяда да си побъбри.

"Ние разговаряме със сърбите за доброто старо време преди войната, за общия булевард в средата на града", казва той. "Те ни питат за хората, които са познавали преди... и питат дали тези хора все още са живи, дали определена улица все още съществува и какво се е променило."

Драго Маркович (вляво) и Адем Мрипа разговарят за живота в северната част на Косово.

И после той сочи новите сгради точно пред кафенето. "Новодошлите сърби, които дойдоха от други места, са проблем не само за нас, но и за сърбите тук."

Неговият дом бе нападнат от вандали няколко пъти - счупени прозорци, куршуми в стените, но за щастие нямаше жертви. "Искаха да изгорят къщата ми, но не можаха", казва той.

Недалеч оттам дворът на триетажна сграда се използва от няколко сръбски семейства, които сядат заедно да пият кафе. Със скептични изражения те казват, че имат лоши спомени от разговори с журналисти в миналото. "Ние им казваме едно, а после те пишат нещо напълно различно."

Те не се изненадват от въпроса за съвместното съществуване. "Албанците са хора като нас... Някой ще ти помогне, но друг ще ти забие нож в гърба", казва Милош Стошич, 21-годишен..

"Ние не сме толкова различни. Тук ще намерите и добро, и лошо", казва той. "Вземете мен например: това са лоши времена, съществува криза и няма работа. Когато съм без пари, отивам до моя съсед албанец, който държи магазин тук в региона. Той винаги ме посреща любезно и когато нямам пари, ми дава онова, което искам на кредит."

Не всичко обаче, продължава той, е идеално. Има провокации и коментари, но тях ги правят най-вече младежи.

"Никога не знаеш, кога ще започне и от коя страна", казва дългогодишният жител на Митровица Павле Неделкович, 57-годишен. "Не рядко се появяват "герои"... от апартаментите си в центъра на града и създават проблеми. Имам предвид и двете страни. Но онези, които страдат, сме ние, хората, които живеят тук и които са пряко застрашени. Онези "герои" се връщат в апартаментите и къщите си, докато ние оставаме и се страхуваме за децата си."

Обратно в кафенето телефонът на Мрипа звъни. Той започва да говори на някаква смесица между сръбски и албански и повтаря името Драго много пъти. Това е приятелят му Драгослав Маркович, автомонтьор, който е живеел в Южна Митровица и е работил с баща си. "Той иска да се върне на юг", обяснява професорът. "Помоли ме да му помогна".

Албанският на Драго е много добър. Откъде ли го е научил? "Ние сме тук от 300 години", обяснява той със смях.

Той казва, че той и неговите приятели албанци най-често разговарят за обикновени неща. "Те питат как са нещата тук, ние питаме как са те там, дали можем да си помогнем едни на други при уреждане на документите, има ли работа, пари."

"Повечето хора не се интересуват от политика, а от ежедневието. Има много сърби, които биха искали да се върнат", казва Драго.

Драгана Живич, 37-годишна е бежанка от Обилич. Тя има апартамент в босненския квартал, където живее с две от четирите си деца. Другите две са останали в Сърбия.

"Ние се поздравяваме, аз казвам "здравей" на моя съсед албанец, а той ми казва "добър ден", но не си ходим на гости. Живеем в постоянен страх. Не смея да пускам дъщеря си навън, без да я изпратя и после да я чакам", казва тя.

Докато се опитват да приемат бъдещето, хората тук намират утеха в идеализираното минало. Драго се надява, че идните години ще бъдат повече като епохата на Тито. "Беше по-добре, със сигурност беше по-добре по времето на Тито", казва той. "Работа, пари, приятелства, никой не интересуваше кой си и какъв си, можеше да се движиш навсякъде свободно."

Mрипа се съгласява. "Наистина беше по-добре по времето на Тито". В кафенето има голям портрет на югославския диктатор, както и плакат на Кемал Ататюрк и знамена от различни страни в света.

"Когато някой дойде в босненския квартал за пръв път, той би си помислил, че всичко функционира нормално", казва Неделкович. "Сърби и албанци живеят тук, магазините са отворени, ние пазаруваме в тях, търгуваме. Но човек никога не може да бъде спокоен. Тук всичко експлодира за една секунда."

"И в крайна сметка, това е живот, който не бих пожелал на никого", заключава той.