Конкуренцията между "Южен поток" и "Набуко" ескалира

01/06/2009

Нови стъпки за напредък в реализирането на газопроводите "Южен поток" и "Набуко" бяха предприети през май, което откри нов етап на вече и бездруго силната конкуренция между двата проекта.

(Различни източници -- 30/04/09 - 26/05/09)

Прекъсването на доставките на руски газ за Европа накара ЕС да удвои усилията си за разнообразяване на източниците и маршрутите за внос на газ. [Гети Имиджис]

Конкуренцията между проектите за газопроводите "Южен поток" и "Набуко", чрез които ще бъде доставян природен газ в Европа, рязко ескалира заради нови споразумения, за които бе съобщено в рамките на една седмица през май.

Ускоряване на "Набуко"

Високопоставени представители на ЕС, президентите на Азербайджан, Грузия и Турция и министърът на петрола на Египет подписаха декларация в подкрепа на енергийната инициатива на ЕС "Южен коридор", включваща проекта "Набуко" на минисреща на върха на 8 май в Прага. Според споразумението, построяването на газопровода ще бъде ускорено, което ще помогне за намаляване на зависимостта на блока на 27-те от руски газ.

Според плановете газопроводът от 3 300 км "Набуко" ще минава през Турция, България, Румъния и Унгария до Австрия и ще пренася 30 милиарда куб. м каспийски природен газ до Европа годишно, щом започне да функционира пълноценно. Проектът, който многократно е отлаган, след като бе започнат през 2002 г., сега се очаква да бъде завършен до 2014 г.

Консорциумът, който ще построи и експлоатира газопровода на стойност 9 милиарда евро включва шест компании - "ОМВ" на Австрия, "Булгаргаз" на България, "МОЛ" на Унгария, "Трансгаз" на Румъния, "Боташ" на Турция и "RWE" на Германия.

Различни пречки, включително разногласия между партньорите и несигурността дали проектът може да осъществи необходимите доставки, за да го направи финансово стабилен, се смята, че са причината за дългото забавяне на осъществяването на газопровода. Друга голяма пречка бе отстранена на срещата в Прага след като Турция се съгласи да се откаже от искането си да използва 15% от газа на "Набуко" за вътрешни нужди. Тя също настояваше за събирането на "данък" върху газа, който преминава през газопровода през източната граница на страната.

"Ние се споразумяхме за доходоносен транзит. Много близо сме до приключване на преговорите", заяви еврокомисарят по енергетиката на ЕС Андри Биебалгс за британския всекидневник "Гардиън".

Според декларацията от Прага Турция и ЕС са се споразумели да приключат преговорите по междуправителствено споразумение за "Набуко" "колкото се може по-скоро" и да го подпишат до края на юни в Анкара.

"Южен поток" е под влиянието на Русия

Представителите на Казахстан, Туркменистан и Узбекистан отказаха да подпишат окончателната декларация. Цитирайки дипломатически източници Би Би Си съобщи, че този ход се дължи на натиска от страна на Русия, която подкрепя газапровода "Южен поток".

Понастоящем Европа внася около 150 милиарда куб. м газ годишно от Русия, което покрива около една четвърт от нейните потребности. Осемдесет процента от този газ се транспортира през газопроводи от съветската епоха в Украйна.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу (вляво) показва на турския президент Абдула Гюл (вдясно) и на азербайджанския президент Илхам Алиев документи след подписването на плана за споразумението за газопоровода "Набуко" на 8 май. [Гети Имиджис]

Спор за цените между Киев и Москва през януари доведе до рязко нарушаване на ритмичното доставяне на газ, като доставките бяха напълно прекратени за някои от 20-те европейски страни, засегнати от кризата.

Раздразнен от спирането на доставките ЕС удвои усилията си за разнообразяване на източниците и маршрутите на вноса на газ, за да намали зависимостта си от Русия. "Набуко" и два други газопровода, включени в инициативата "Южен коридор" - и двата неминаващи през Русия и Украйна - бяха включени в списъка с приоритетни проекти на блока.

Москва иска газопроводът "Южен поток", подкрепян от Кремъл, който е нов маршрут за износ на руски природен газ за Европа, също да бъде включен в стратегията на ЕС за разнообразяване на източниците.

По време на среща на 15 май в черноморския курорт Сочи, руският газов гигант "Газпром" подписа споразумения с главните енергийни компании на четири партньорски страни, за да се ускори осъществяването на проекта. Според споразумението, постигнато с италианската компания "Ени", другият акционер в съвместния проект за построяване на газопровода, капацитетът на "Южен поток" бе увеличен от първоначално планираните 31 милиарда куб. м газ годишно до 63 милиарда куб. м.

Този ход усили тревогата за зависисимостта на ЕС от руски доставки.

Отделните споразумения, подписани с ръководителите на Българския енергиен холдинг, с гръцката компания за природен газ "ДЕСФА" и със сръбската "Сърбиягаз" предвиждат създаването на съвместни проекти за провеждане на проучвателни изследвания за строителството на участъци от газопровода на територията на техните страни.

"Южен поток" включва участък от 900 км под Черно море до България, където ще се раздели на два клона - южен през Гърция до Италия и северен през Сърбия и Унгария, който вероятно ще стигне до Австрия, ако страната се съгласи да се включи в проекта.

Преговорита за включването на Словения са в последната си фаза, като споразумението се очаква да бъде подписано през юни, според съобщенията.

Битката за газ

В деня на подписване на споразумемнията в Сочи, заместник-директорът на "Газпром" Александър Медведев заяви, че неговата компания е готова да изкупи целия обем газ от находището Шах-Дениз-2 в Азербайджан, който е предназначен за "Набуко".

"Ние смятаме, че "Газпром ще изкупи този газ с главната цел да осигури безпроблемни доставки за Европа", съобщава руският всекидневник "Москоу Нюз", цитирайки Наталия Милчакова, петролен и газов анализатор във финансовата компания "Откритие". "Въпреки това ние не изключваме правителството като контролиращ акционер на "Газпром" да принуди компанията да приеме подобно решение, като компенсация за потенциално конкурентния проект "Набуко"."

Заместник-директорът на "Газпром" Александър Медведев заяви, че неговата компания е готова да изкупи целия обем газ от находището Шах Дениз-2 в Азербайджан, който е предназначен за "Набуко". [Гети Имиджис]

На 17 май "ОМВ" и "МОЛ" съобщиха за проект на стойност 5,9 милиарда евро с "Дана Газ" и "Кресент Петролеум" на Обединените арабски емирства (ОАЕ), което ще им позволи да добиват природен газ от двете полета в кюрдския район на Ирак и да пълнят газопровода "Набуко".

Според "ОМВ" производството и от двете полета може да достигне 3 милиарда куб. фута природен газ дневно през следващите шест години.

"Тези обеми отначало ще удовлетворяват изискванията на местната промишленост, като ще има и съществени количества за износ до дестинации главно в Турция и Европа през планирания газопровод "Набуко", се казва в изявление на австрийската компания.

Но оптимизмът се оказа краткотраен, тъй като Багдад веднага отхвърли схемата.

"Ние няма да позволим на нито една страна да изнася газ от региона без одобрението на централното правителство и на Министерството на петрола на Ирак, заяви иракският министър на петрола Хюсейн ал-Шахристани на 18 май.

В резултат на споразумението двете компании в ОАЕ сега имат 3% дял в "МОЛ", съобщиха унгарските медии.

Друг ход обаче предизвика дори още по-голяма тревога по отношнеие на опитите на Русия да се промъкне на европейския енергиен пазар през задната врата.

Неотдавнашни съобщения показват, че компанията за нефт и газ "Сургутнефтгаз", която е петата най-голяма руска компания, е станала най-големият акционер на "МОЛ" в края на март. Тя е придобива целия дял от 21,2" на "ОМВ" в унгарската компания - втората най-голяма на енергийния пазар в Централна Европа - за рекордната сума от 1,4 милиарда евро.

Друга унгарска енергийна компания също смени собственика си по подобен непрозрачен начин. Украинският бизнесмен Дмитро Фирташ, собственик на газовия дистрибутор "Емфеш" който контролира най-малко 20% от унгарския пазар на газ, установи на 28 април, че неговата компания е прехвърлена към "РосГаз".

"РосГаз" ще бъде контролирана от газовия дистрибутор "Овергаз", българска посредническа компания, писа в съобщение в руския всекидневник "Ведомости" енергийният експерт Ирина Резник. "Газпром" държи само 0,49% от дяловете на българската компания, докато износителят "Газпром експорт" притежава 49,51" от компанията. Заместник-директорът на "Газпром" и на "Газпром експорт" Александър Медведев е председател на управителния съвет на "Овергаз АД".

"Всичко е съмнително в тази част на Европа, където Русия продължава да разширява влиянието си върху енергийния сектор", се казва в съобщение на "Ню Йорк Таймс" от 13 май, в което се цитира Агата Лоскот-Страхота от Центъра за източни изследвания във Варшава. "Съмнително е дали ЕС може да има някога ефективна и сигурна енергийна политика , докато в сектора липсва прозрачност."