Много европейци не съзнават ролята на ЕП, показват резултатите от проучване

04/05/2009

Проучване на "Евробарометър" показа, че сред гласоподавателите съществува апатия по отношение на бъдещите избори за ЕП, както и липса на знания за приноса на евродепутатите за вземането на решенията в блока.

(София Ехо - 17/04/09; СНА - 16/04/09; ЮрАктив - 15/04/09; AФП, Ройтерс, Юобзървър, Европейски парламент - 14/04/03)

Бъдещите избори за Европейски парламент ще бъдат най-големите досега. [EП]

През юни тази година 375 милиона избиратели, живеещи в 27-те страни-членки на ЕС, ще избират свои представители за Европейски парламент (ЕП), един от трите главни органи, които вземат решенията в Съюза. Евродепутатите се избират всеки пет години. Бъдещите избори ще бъдат най-големите транснационални избори, провеждани досега.

Изборите могат да бъдат помрачени от рекордно ниска избирателна активност. Само 34% от респондентите в неотдавнашното проучване на "Евробарометър" са сигурни, че ще гласуват, докато 15% заявяват направо, че няма да гласуват.

Проучването, проведено между средата на януари и средата на февруари сред 27 218 граждани от всички страни на ЕС, установи, че 62% не знаят датата на изборите за ЕП в своите страни и че 53% просто не се интересуват от този въпрос.

"Възрастовата група, която е най-малко вероятно да гласува са студентите (27% определено няма да гласуват) и като цяло респондентите на възраст между 15 и 24-годишна възраст (25%)", установи "Евробарометър". "Вероятността за участие в изборите е най-голяма сред респондентите, които са били на 20 и повече години, когато са завършили образованието си (40% определено ще гласуват), мениджъри (38%) и пенсионери (36%)."

В стремежа си да предизвика повече ентусиазъм, особено сред младите, сегашният ЕП създаде профили в популярни уебсайтове със свободен достъп за създаване на социални контакти като Фейсбук, МайСпейс и ЮТюб.

Защо съществува подобно безразличие? Според "Евробарометър" резултатите вероятно не показват растящ скептицизъм по отношение на ЕП като цяло, а по-скоро широко разпространено мнение, че изборите няма да променят съществено нещата.

Много европейци обаче изглежда знаят малко за дейността на ЕП. Само около половината от анкетираните са знаели, че бюджетът на ЕП се определя съвместно от страните членки и ЕП, или че парламентът и страните членки имат еднаква роля при вземането на законодателни решения. Същият брой анкетиране не знаят, че евродепутатите се избират пряко от гражданите.

Изборите ще се проведат от 4 до 7 юни. [Гети Имиджис]

Още повече от анкетираните обаче съзнават, че не всички страни на ЕС имат еднакъв брой евродепутати.

Информацията, публикувана онлайн на сайтове на социални медии, включително десетки видеоматериали на ЮТюб, цели да помогне на европейските гласоподаватели да попълнят потенциалните празнини в знанията си за институциите на ЕС, особено на ЕП, и да служат като място за дискусии по различни въпроси.

Страните, където участието на вероятни гласоподаватели е най-високо, са онези, където гласуването е задължително. Белгия и Люксембург, чиито граждани са длъжни да отидат да гласуват, са на първо място със съответно 70% и 62 %.

Две страни в Югоизточна Европа - Гърция (62%) и Кипър (52%) - също проявяват сравнително голям интерес. Същевременно само 48% от респондентите от двете страни заявиха за "Евробарометър", че определено ще гласуват през юни. Макар че това ще надвиши очакваната средна избирателна активност за ЕС, тя ще бъде по-ниска от тази за евроизборите през 2004 г. - 63% в Гърция и 71% в Кипър.

Кипър се присъедини към ЕС преди пет години и гражданите на управляваната от гърци част на разделения остров съзнават предимството, което им осигурява членството в усилията за постигане на обединение. Те отново ще изпратят шестима представители в следващия ЕП.

Гърция обаче ще трябва да избере своите 22 нови евродепутати, които са по-малко в сравнение със сегашните 24 евродепутати, в седмите евроизбори, след като тя се присъедини към блока през 1981 г.

В други страни от региона резултатите бяха по-разностранни. Макар че според резултатите на проучването на "Евробарометър" цялостният интерес в изборите за ЕП бе висок и в Румъния (56 %) и в България (48%), не е сигурно дали този интерес ще се материализира в действително участие.

Повече от 60% от гърците гласуваха в изборите за ЕП през 2004 г. [Гети Имиджис]

Когато двете страни проведоха междинни избори, за да изберат евродепутати след присъединяването си през 2007 г., избирателната активност бе доста ниска. При около 29% и в двете страни, избирателната активност бе доста под средната за ЕС - 45,5% - по време на предишните редовни избори през 2004 г.

Резултатите от сегашното проучване показват леко повишение, като 31% от българите и 34% от румънците заявяват, че планират да гласуват през юни.

И двете страни като Гърция ще имат по-малко евродепутати. В следващия парламент румънските депутати ще бъдат 33 в сравнение със сегашните 35. България ще има 17 евродепутати след изборите през юни, с един по-малко от сега.

Хората в региона - и в блока като цяло - са относително последователни, когато стане въпрос за главните проблеми. Според проучването гърците се безпокоят най-много за безработицата (83%) и за икономическия растеж (77%).

В България и Румъния икономиката е най-важният въпрос (65% и в двете страни). Българите обаче са загрижени и за престъпността (56%), както и респондентите от Кипър (55%).

Тези резултати са в съзвучие с блока като цяло, където безработицата (57%) и икононическият растеж (52%) са най-важните два въпроса.

Две трети от респондентите както в Гърция, така и в Кипър и 58% от тези в Румъния, заявяват, че искат ЕП да играе по-важна роля. Само 42% от българските респонденти споделят това мнение.

Седемдесет и осем процента от хората в Гърция, 72% от хората в Кипър, 61% в България и само 39% в Румъния смятат, че ще бъдат по-добре защитени в настоящата икономическа криза, ако страната им приеме мерки и ги прилага координирано с други страни от ЕС.

Седмите избори за ЕП от 1979 г. насам ще се проведат от 4 до 7 юни, в резултат на което ще бъде сформиран законодателен орган, състоящ се от 736 членове - с 49 по-малко от настоящия парламент.

България, Гърция и Румъния са сред повечето страни на ЕС, където гласоподавателите ще гласуват на 7 юни, докато в Кипър ще гласуват на 6 юни.