Уличните деца в Белград намират спокойствие и помощ в дневен център

13/04/2009

Повече от 500 деца живеят или работят по улиците на Белград и се борят за оцеляване, като често нарушават закона.

От Бояна Милованович за Southeast European Times в Белград -- 13/04/09 Снимки от Никола Барбутов

Смята се, че повече от 500 деца живеят и работят по улиците на Белград.

Експерти смятат, че повече от 500 малолетни - повечето роми - живеят или работят по улиците на Белград. Вместо да спят на чисти чаршафи в удобното легло у дома, тези деца спят в канални шахти, кашони или полуразрушени сгради.

Те често просят по улиците, заедно с родителите си или спират автомобили, за да измият предните им стъкла срещу няколко монети. Мнозинството от тези деца нямат документи, нито здравни осигуровки и тъй като са нарушавали закона избягват институциите за социални грижи и центровете за малолетни нарушители на реда. Според УНИЦЕФ Сърбия повече от 300 000 деца в страната поради бедност нямат достъп до медицински грижи или образование.

Повечето от тях са роми с различна съдба - някои са избягали от биологичните си родители или от осиновителите си, други са напуснали сиропиталища или центрове за деца. Мнозина са бежанци. Според АФП много деца, които са избягали от Косово през последните години, са се присъединили към онези, които са напуснали домовете си в Босна и Херцеговина и Хърватия в началото на 1990-те години.

Преди двайсет месеца, за да реши потребностите на тези деца, Центърът за интеграция на младежта (ЦИМ) откри Дневен център за уличните деца в Белград. Целта е да се помогне на децата чрез медицински грижи, храна или подслон през нощта.

ЦИМ осигурява подслон и грижи за здравето на децата и им помага да получат законни документи, които са им необходими, за да посещават училище и да имат достъп до държавното здравеопазване. Центърът е имал многократен контакт с повече от 300 деца.

Идриз, 17-годишен, работи на улицата от деветгодишна възраст. Той живее с родителите си, с петте си братя и трите си сестри. След четири години в основното училище той започва да помага за издръжката на семейството, тъй като баща му е инвалид, а майка му трябва да се грижи за по-малките деца. Идриз си изкарва прехраната като мие предните стъкла на автомобили или събира алуминиеви и медни отпадъци с помощта на брат си.

"Не мога да се върна на училище, защото няма кой да осигурява прехраната на семейството. Брат ми и аз изкарваме ежедневно по около 11 евро. Тези пари не могат да нахранят всичките десет от нас", казва Идриз.

Дневният център за улични деца в Белград осигурява на децата медицински грижи, храна или подслон през нощта.

Ако имаше достатъчно пари, той би искал да отвори собствена мивка за коли. Идриз е само едно от около 260-те деца, които ползват грижите на Дневния център, който е проект на неправителствената организация "Център за интеграция на младежта". В зависимост от времето между 30 и 60 деца идват ежедневно.

Координаторът на проекта Милица Джорджевич обяснява, че онези, които ползват услугите на Центъра, имат принос за определяне на дейностите му. Доброволци от ЦИМ се срещат с децата, които живеят на улицата, разговарят с тях за потребностите им и после определят какви услуги трябва да осигури Центърът. Сред главните искания на децата е безопасно място, далеч от полицията.

"Главната цел на Дневния център е да осигури спешна помощ и грижи, когато детето има нужда от тях. Ако на детето е нанесен побой, ние имаме медицинска сестра; ако детето е гладно, той или тя получават храна и могат да се изкъпят тук. [Детето] ще получи облекло и обувки и може да остане и през нощта," казва Джорджевич.

Тя добавя, че служителите на Центъра съобщават за всяко дете на социалния център и заедно с властите за социална защита се опитват да отклонят децата от улицата. "Успяваме да настаним някои от децата в домове, но понякога социалните работници не ги посещеват с месеци. Детето [се уморява от системата] и отново се връща на улицата," казва Джорджевич. "Онези, които идват в Центъра, обикновено нямат здравни осигуровки и затова е трудно да бъдат настанени в държавни рехабилитационни институции."

Много семейства не са подготвени да се справят с този вид деца. Мнозина се опитват да ги превъзпитат със сила, което води до обратния ефект и ги кара отново да бягат от къщи. "Проблемът е, че тези деца избягват институциите и репресивната система", казва координаторът на Центъра.

"Наркоманията също е проблем. Всякакви видове наркотици, особено хероин, са лесно достъпни за тях на улицата", твърди Джорджевич.

По време на 20-месечното си съществуване Дневният център променя адреса си три пъти поради настояване на съседите, които не искат бездомните деца да се скитат по улиците на квартала им. Сега той има отделна сграда със собствен двор, но договорът за наем изтича през май.

Представителите му се надяват, че срокът ще бъде удължен и също биха искали Центърът, чието финансиране понастоящем е оскъдно, да стане постоянна инициатива на Белград и сръбските правителства.