27-мата и 28-мата страни-членки на НАТО -- Aлбания и Хърватия

23/03/2009

Пътят на реформи и предизвикателства бе дълъг, но Албания и Хърватия са на път да се присъединят към НАТО следващия месец. И за двете страни, обременени от проблеми и трудности на прехода, това е огромна стъпка напред и дългоочаквана, постигната стратегическа цел.

От Наташа Радич и Маньола Хала за Southeast European Time от Загреб и Тирана -- 23/03/09

Очаква се страните да се присъединят към Алианса на срещата на върха в Страсбург-Кел следващата седмица. [НАТО]

Aлбания и Хърватия се очаква да станат 27-мата и 28-мата страни-членки на НАТО по време на срещата на върха на Алианса следващата седмица. Срещата, която ще отбележи 60-тата годишнина на блока, ще се проведе в Страсбург-Кел на 3 и 4 април.

Делегацията на Хърватия в Страсбург и Кел ще се ръководи от хърватския президент Стипе Месич и премиера Иво Санадер. Албания ще бъде представлявана от президента Бамир Тори и премиера Сали Бериша. Президентът на САЩ Барак Обама също се очаква да присъства.

През 2003 г. Албания, Хърватия и Македония започнаха обща инициатива, наречена "Адриатическа харта", подкрепена от Съединените щати. Присъединяването на Македония към Алианса обаче бе блокирано през 2008 г., когато Гърция наложи вето на процеса на присъединяване на страната поради продължаващия спор за името.

Хърватия и Албания обаче направиха големи крачки напред по пътя на присъединяване към Алианса. Страните си поставиха като приоритетни цели осъществяването на демократичните стандарти, намаляването на корупцията, борбата с организираната престъпност, осъществяването на реформи в съдебната система, подобряване на държавната адаминистрация и на съседските взаимоотношения.

Страните-членки на НАТО наблюдават предвидените реформи и оценяват осъществяването им.

Хърватия се присъедини към Програмата на НАТО "Партньорство за мир" (ППМ) през 2000 г., с което започна присъединителния процес. През май 2002 г. страната получи покана за присъединяване към План на действие за членство в НАТО, което бе потвърждение за политиката на Алианса на "отворени врати". Осъществяването на критериите за членство на този етап вече не бе единствено отговорност на министерствата на отбраната и външните работи.

Както хърватски, така и албански войници служат в мисията на НАТО в Афганистан. [Гети Имиджис]

В съответствие със задължението си, произтичащо от Плана на действие за членство през октомври 2002 г. правителството прие своята първа Годишна национална програма 2002/2003 за задачите и стъпките на страната по пътя й към членство в НАТО.

Хърватия участва в операциите на НАТО, включително КФОР и мисията ИСАФ в Афганистан от 2003 г. През 2007 г. Алиансът организира военно учение в Хърватия, като подобно събитие се проведе за първи път в страна, която не е членка на Алианса.

Страната получи официална покана да се присъедини към НАТО на срещата на върха на Алианса през 2008 г. в Букурещ.

Официални представители на Хърватия смятат членството в НАТО за една от най-важните цели в историята на страната. Според проучвания броят на поддръжниците на НАТО остава стабилен през годините и е между 55% и 60%.

На 18 март правителството представи за ратифициране в парламента договора за влизане в НАТО. Повечето страни членки на Алианса са ратифицирали документа, а останалите се очаква да го направят скоро, което ще открие пътя на страната към присъединяване.

Хърватия обаче все пак може да срещне някои препятствия. Главната пречка остава съседна Словения и 17-годишният спор за морските граници на страните. Словенските законодатели ратифицираха договора за членството на Хърватия на 9 февруари, но те все още не са го представили на Съединените щати заради усилията на опозиционната Народна партия да бъде проведен референдум за присъединяването на Хърватия към НАТО.

"Министерството на външните работи и европейската интеграция очаква Португалската република и Република Словения да [ратифицират договора] скоро, както и че Хърватия ще участва в предстоящата среща на върха на НАТО през април като пълноправна членка", заяви говорителят Марио Драгун.

Билборд с надпис: "Албания в НАТО" се появи в Тирана, след като страната получи покана за присъединяване към Алианса на миналогодишната среща на върха в Букурещ. [Гети Имиджис]

Aлбания, която също получи официална покана на миналогодишната среща на върха на НАТО, постига напредък, макар и малко по-бавно. Страната се присъедини към Североатлантическия съвет за сътрудничество през 1992 г. и стана членка на Програмата "Партньорство за мир" през 1994 г.

Скоро след като прегърна инициативата "Партньорство за мир" Албания представи план за военно сътрудничество и реформи. Страната създаде малка и добре обучена армия от 16 000 военнослужещи, която отговаря на изискванията на Алианса.

Aлбански войници също участват в различни операции на НАТО, като повече от 3300 войници са участвали в различни мисии от 1996 г. насам. Албански войници са участвали в мироопазващите сили на НАТО в Босна, ИСАФ в Афганистан и мисията, ръководена от американската коалиция в Ирак.

След падането на комунизма в страната, тя прие като един от своите приоритети присъединяването към Алианса. "Всяка реформа на всяка цена" е общата позиция на правителството от 1990-те години насам - един от малкото въпроси, по които има консенсус между политическите партии в страната.

Солидарността на главните политически партии, демонстрирана в процеса на осъществяване на изборната реформа, която приключи в началото на тази година и в продължаващия процес на реформи в съдебната система, е ясен сигнал, че политическата класа се бори да изгради функционална демокрация с независими институции.

Най-важното обаче е, че присъединяването към НАТО се радва на широката подкрепа на албанското население. Според официални проучвания 94% от албанците подкрепят членството в Алианса. Мнозина смятат, че влизането в структурата на НАТО е средство за подобряване на имиджа на страната в света.