Кипърският проблем може да блокира кандидатурата на Турция за членство в ЕС

29/12/2008

Турция е изправена пред възможна "злополука" с ЕС следващата година, ако кипърският въпрос не бъде решен преди септември.

От Айхан Шимшек за Southeast European Times – 29/12/08

Кипър е разделен по етнически признак от 1974 г., когато турските войски нахлуват там в отговор на преврат, подкрепен от Атина, целящ обединението на острова с Гърция. [Гети Имиджис]

Турция изрази нетърпение по отношение на бавния напредък в мирните преговори между кипърските гърци и кипърските турци и призова за спешно решаване на съществуващия от десетилетия проблем.

В четвъртък (18 декември) турският външен министър Али Бабакан се срещна със специалния съветник на Генералния секретар на ООН за Кипър Александър Даунър, който бе на посещение в Анкара. Бабакан разкритикува администрацията на кипърските гърци заради застоя в преговорите, поиска от Даунър времева рамка и призова ООН да поеме инициативата в области, в които двете страни не могат сами да преодолеят различията си.

Анкара имо основателна причина за тревога, тъй като липсата на споразумение може да навреди много на кандидатурата на Турция за членство в ЕС. Страната е под силен натиск да нормализира отношенията си с Никозия. ЕС е поставил краен срок 2009 г. на Турция да отвори пристанищата и летищата си за кипърските гърци, а Брюксел може да поиска прекратяване на преговорите за членство, ако това не се случи.

Последното голямо усилие за обединение на острова бе направено през 2004 г. План за решаване на проблема, подкрепен от международната общност и спонсориран от тогавашния Генерален секретар на ООН Кофи Анан бе обсъден от лидерите на кипърските турци и кипърските гърци и бе гласуван на отделни референдуми в двете части на острова. Планът трябваше да бъде одобрен от двете страни на референдумите. Точно преди гласуването обаче администрацията на кипърските гърци се противопостави на плана с аргументите, че били включени неприемливи концесии. Кипърските гърци тогава го отхвърлиха с преобладаващо мнозинство, докато кипърските турци го одобриха.

Лидерът на кипърските турци Мехмет Али Талат (вдясно) заедно с премиера на Турция Реджеп Тайип Ердоган. [Гети Имиджис]

После Кипър влезе в ЕС, като правителството на Никозия представляваше целия остров и кипърските турци бяха напълно изолирани. Брюксел желае Турция да признае Република Кипър, но идеята бе отхвърлена от турските лидери, които настояват, че ще признаят само нова партньорска държава, която да бъде създадена в резултат на мирни преговори. Като членка на ЕС Република Кипър има право на вето и следователно и на мнение по въпроса за кандидатурата на Турция.

Изискването Турция да отвори пристанищата си за кипърските гърци е част от митническия съюз, създаден с блока през 1995 г. Турция обаче постави условието блока да предприеме стъпки за облекчаване на изолацията на кипърските турци, чиято република няма никакъв международен статут. Европейската комисия (ЕК) ще разгледа ситуацията преди следващия септември и може да предложи пълно прекратяване на преговорите.

Понастоящем осем от 35-те глави по присъединяването вече са замразени заради спора за Кипър. Тази седмица Никозия блокира отварянето на още една ключова глава - за енергетиката - поради неотдавнашния спор за проучване за нефт в спорен континентален шелф.

Дипломати и анализатори смятат, че съществува голям риск от криза. Във всекидневника "Реферанс", коментаторът по външна политика Барчин Уинанч предполага, че кипърските гърци играят игра на опасни политически маневри, смятайки, че "колкото повече време минава, толкова повече отстъпки ще получат от Турция през 2009 г."

"Това са погрешни изчисления," добавя Инанч и подчертава, че тази мярка по-вероятно ще доведе до замразяване на кандидатурата на Турция за членство в ЕС. Правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган вече е изгубил голяма част от първоначалния си ентусиазъм за членство в ЕС, докато блокът е затънал в собствените си вътрешни проблеми, добавя тя.

Деметрис Христофиас спечели последния кръг от преговорите в управляваната от гърци част на Кипър, като обеща по време на кампанията си да съживи мирния процес. [Гети Имиджис]

В доклад, озаглавен "Турция и Европа: Решаваща година", Международната кризисна група (МКГ) също изрази безпокойство.

"И двете страни трябва да си припомнят колко много трябва да получат една от друга и да действат бързо на няколко фронта, за да преодолеят низходящата тенденция, преди едната или другата да е прекъснала преговорите, които тогава може да окажат невъзможни за подновяване", се казва накрая в доклада.

Според мозъчен тръст със седалище в Брюксел ЕС трябва да подчертава твърдо и често, че Турция може да постигне пълно членство, когато е изпълнила всички критерии. Блокът "трябва да отстрани неофициалните пречки за скрининга и отварянето на преговорните глави", се казва в доклада и се призовава Брюксел да упражни по-голямо позитивно влияние.

"ЕС трябва да прояви по-голям безпристрастен интерес към преговорите за решаване на кипърския проблем; да изпрати високопоставени официални представители, които да се срещнат с лидерите и на двете общности в техните офиси на острова; да проявят готовност да окажат финансова помощ за постигането на решение; и да обмислят отлагането на проучването за нефт в спорните териториални води, докато се водят преговорите", се казва в доклада. Същевременно, Турция трябва да поеме отговорност за решение, да използва момента за постигането му и да избягва военноморска интервенция за спиране на проучванията за нефт във водите, към които или Гърция или Република Кипър предявяват претенции.

Престижният мозъчен тръст също призовава правителството на Турция да се ангажира отново с реформи на най-високо ниво на изпълнителната власт, изисквани от ЕС ; незабавно да одобри и да започне осъществяването на проекта на Националната програма за приемане на Основния закон на ЕС; и да възстанови доверието и сътрудничеството между парламентарните партии.