Време е спорът за името на Македония да бъде решен

03/11/2008

Най-новата идея на Матю Нимиц - Република Северна Македония - ще има ли съдбата на своите предшественички?

От Зоран Николовски за Southeast European Times в Скопие – 03/11/08

Пратеникът на ООН Матю Нимиц направи няколко предложения за спора с името. [Гети Имиджис]

Сега когато членството в НАТО е поставено на карта, 17-годишният спор за името "Македония" придоби особено значение през последните месеци. Макар че гневът не е намалял, вече ими сигнали, че спорът може би навлиза в последната си фаза.

Една от причините е международното безпокойство. Ако не бъде решен, спорът може да попречи на процеса на интеграция. Гърция вече упражни правото си на вето по отношение на присъединяването на Македония към НАТО и може да се очаква, че ще постъпи по същия начин по отношение на членството в ЕС. В същото време неуспехът да се интегрира може да има тежки последици за Република Македония и да застраши икономическия й просперитет и политическа стабилност. Мирът, установен с Охридското споразумение през 2001 г. остава крехък както и основите на гражданското общество.

Специалният представител на Генералния секретар на ООН Матю Нимиц отправи не едно предложение. Той твърди, че се е въоръжил с търпение и че крайните срокове не означават нищо в такъв важен спор. Въпреки това Съединените щати и дори обичайно резервираният ЕС огласяват предположения, че вече е време за вземане на решение.

И двете страни започнаха големи дипломатически офанзиви. Гърция може да се похвали с успех през последните седмици, тъй като три страни - Конго, Мексико и Панама - се отказаха от предишното си решение да наричат Република Македония с конституционното й име. Сега те ще използват името "Бивша Югославска Република Македония".

Скопие обаче може да се радва на факта, че повече от 115 страни в света, включително Китай, Русия и Съединените щати, се съгласиха да използват конституционното име на Македония.

Администрацията на премиера Никола Груевски се опита да прояви твърдост по въпроса с името. [Гети Имиджис]

Общественото мнение в двете страни не доведе до постигане на споразумение. Проучване, проведено от гръцкия всекидневник "Катимерини" и телевизия "Скай" установиха, че 53% от гърците са против най-новото предложение на Нимиц, според което съседната страна би могла да използва името "Република Северна Македония" в международен план, а "Македония" - вътре в страната, докато езикът ще се нарича "македонски".

Много гърци твърдят, че не могат да приемат решение, което включва думата "Македония" под каквато и да било форма. Употребата на това име според тях не само е в ущърб на гръцката история, но и отваря възможност за терористични искания.

Обратно, гражданите на Македония смятат, че това име е от решаващо значение за чувството им за национална идентичност.В отговор на народния гняв заради ветото за членство в НАТО администрацията на премиера Никола Груевски се опита да играе твърдо, поставяйки въпроса за военновременните случаи на експулсиране от Северна Гърция и пледирайки за каузата на "етническото македонско" малцинство там.

Проучване, проведено от Центъра за изследвания и политика в Скопие веднага след срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ тази пролет установи, че 60% от македонците са против промяната на името на страната срещу получаване на членство в Алианса. В същото време 78 % твърдят, че смятат, че преговорите с Гърция ще продължат.

Македонците до голяма степен отговориха на поражението, свързано с членството в НАТО с изблици на националистически чувства вместо с готовност да отстъпят. В стремежа си да укрепи позициите си, Груевски призова за предсрочни избори и ги спечели с лекота. Той продължава да поддържа твърда линия по въпроса и твърди, че всяка промяна на името трябва да бъде поставена на гласуване на референдум. При сегашното положение подобно изискване почти със сигурност ще обрече на провал всяко компромисно предложение.

Опозиционните социалдемократи обаче чакат да извлекат полза от всяка голяма промяна в общественото мнение. Те предупреждават за опасностите, пред които ще се изправи Македония в резултат на международната изолация. Президентът Бранко Цървенковски, бивш и вероятно бъдещ лидер на опозиционната партия, също възприема дипломатическа линия на действие.

Македонците смятат, че името има решаващо значение за тяхното чувство на национална идентичност. [Гети Имиджис]

В Гърция премиерът Караманлис има силни позиции и солидно мнозинство в парламента. Опозиционната партия ПАСОК му даде подкрепата си по въпроса с името. Макар че един компромис може да предизвика недоволството на мнозина в страната, Караманлис вероятно притежава политическата сила, която е необходима, за да наложи споразумението. Досега Атина е изпратила позитивни сигнали по отношение на най-новото предложение на Нимиц. В Скопие реагират със скептицизъм.

Мнението другаде на Балканите е в общи линии, макар и не преобладаващо, благоприятно за македонската страна. Агенция "Галъп" установи, че мнозинството граждани в Албания (65%), Босна и Херцеговина (59%), Косово (60%) и Сърбия (55%) подкрепят името "Македония" въпреки възраженията на Гърция. Черногорците обаче не са съгласни, като само 47% са изразили подкрепа.

Накрая, най-голямото препятствие пред намирането на решение може просто да се окаже прословутата балканска упоритост. Мнозина и от двете страни са готови да отстояват статуквото, въпреки безпокойството на международната общност и очертаващите се потенциални последици. Националната гордост е застрашена и от двете страни, а никой лидер не желае да бъде сметнат за страхливец. Макар че има много логични причини да се очаква прелом, успехът ще зависи от нещо много повече от логика. Необходими са също и политическа воля и изобретателност.