Равнището на сивата икономика е все още високо в България и Румъния

25/08/2008

Анализаторите призоваха политиците в България и Румъния да вземат мерки, които ще стимулират повече хора в съответните страни да се присъединят към редовната икономика.

(Дневник, Meдиапул - 30/07/08; София Ехо, Дневник, Медиапул, Център за изследване на демокрацията - 27/05/08; Доклад за неформалната заетост в Румъния, ОИСР, юли 2008)

Около 200 000 души в България работят в строителството според държавния Национален статистически институт. [Гети Имиджис]

Двете най-нови членки на ЕС - България и Румъния - все още имат значителни неофициални икономики. Строителството и туризмът са сред секторите, които най-често се поддават на дейност от сивата икономика, твърдят анализаторите.

Около 200 000 българи работят в строителството според държавния Национален статистически институт (НСИ). Официално средното месечно възнаграждение в сектора е 211 евро. Но тази цифра е твърде заблуждаваща, твърди Георги Ангелов, старши икономист в института "Отворено общество" в София. Всъщност нито един строителен работник в страната не получава по-малко от 500 евро, твърди той. Това означава, че данъчната система и системата за социално осигуряване губят почти 665 милиона годишно, добавя той.

Според Ангелов положението в сектора на хотелиерството и ресторантьорството, в който работят повече от 100 000 души е същото, ако не и по-лошо. Нито една сервитьорка или камериерка няма да се съгласи да работи за 161 евро, цитирани от официалната статистика като средната месечна заплата в сектора през първото тримесечие на 2008 г., казва той. Така, скритите приходи в сектора възлизат най-малко на 250 милиона годишно.

Междувременно в проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), публикувано по-рано тази година земеделието и услугите - особено ремонти, частно образование и здравеопазване - се определят като свързани с неофициални икономически дейности. "Изследването също показва, че същестуват значителни сиви джобове в производството, особено в производствата с акциз (производство на алкохол и цигари и горива), текстил и транспорт", се казва в изследването на Центъра със седалище в София.

Макар че някои от мерките, предприети от българските власти през последните няколко години помогнаха за намаляване на дела на сенчестата икономика в страната, тя продължава да бъде ключова спирачка за инвестициите и растежа, предупреждава групата.

Целта на реформите в данъчната система и социалното осигуряване бе да се демотивира бизнеса да прикрива приходите си и да избягва да декларила данъци и социални осигуровки, заяви министърът на финансите Пламен Орешарски по време на дискусията за сивата икономика, организирана от ЦИД в края на май.

Като част от тези реформи, корпоративният данък бе намален с 10%, а тежестта на социалното осигуряване от 43% на малко над 30%.

Делът на сенчестата икономика в България през 2002-2003 бе около 40% от БВП, съобщава доклад на ОИСР за неофициална икономика в Румъния, публикуван през юли.

Скритите приходи от хотелиерство и ресторантьорство възлизат най-малко на 250 милиона евро годишно, твърдят експертите. [AФП]

Реформите в данъчната система и социалното осигуряване, извършени от българското правителство, помогнаха за намаляване на нейния дял с около 30% през последните години, като през 2006 г. бе регистрирано най-ниското й равнище за период от пет години според ЦИД. През първата година от присъединяването на България към ЕС обаче, отново бе регистриран ръст, както и промяна в сенчестите дейности от необявена работа до скрит оборот.

Според анализаторите в България, равнището на неофициалната икономика в страната понастоящем достига между 20% и 35% от БВП. В някои сектори повече от 50% от действителната стойност на транзакциите не се осчетоводява.

"Главното предизвикателство за намаляването на ръста на сивата икономика в България е укрепването на върховенството на закона и прилагането на разпоредбите", се казва в доклада на ЦИД. "Вероятно най-важният тест в това отношение е прекъсването на незаконните връзки между високопоставени правителствени представители и сивия бизнес, т.е. компаниите за производство на алкохол и цигари, строителството и инфраструктурата, енергетиката и т.н.."

Докладът на ОИСР показва, че както и в България неофициалните дейности са концентрирани до голяма степен в строителството, хотелиерството и ресторантьорството. Други засегнати сектори включват търговията на дребно, транспорта, услуги по ремонт и поддръжка, земеделието, здравеопазването и образованието.

Проучването също показва, че равнището на сенчестата икономика в Румъния е било малко по-ниско от това в България през 2002-2003 г. или 37% от БВП, но много по-високо от това на Хърватия, Чешката република, Унгария, Литва, Полша и Словакия.

По отношение на случаите на необявена работа Румъния е начело в списъка на страните от Централна и Източна Европа, следвана от България, се казва в документа от 87 страници, в който се описват равнищата на неофициалната заетост в двете балкански страни като "твърде високи".

Според доклада на ОИСР най-големият процент работници без трудов договор са в сектора на търговията на едро и дребно, където цифрата достига 22 %. Производството и строителството се нареждат на второ място съответно с 21% и 15%. В земеделието и държавната администрация процентът е по-нисък от 10%.

Строгите трудови разпоредби и прекалено дългите административни процедури демотивират още повече работодателите да регистрират своите работници, се казва в доклада на ОИСР. [Архив]

"Като цяло неофициалната заетост сама по себе си или в комбинация с други дейности се явява важна стратегия за прехрана за много домакинства, тъй като тя помага за допълване на доходите от други източници", се твърди в доклада на организацията със седалище в Париж. "Въпреки това съществуват потенциални рискове, свързани с липсата на здравни и пенсионни осигуровки, безработица и несигурност."

Високите данъци са цитирани като главна причина за това работодателите да не регистрират бизнеса си или работниците си, или за работниците, които не декларират част или всички свои доходи. Други фактори, посочени като причина хората да предпочитат неофициалността пред официалността, включват липсата на доверие в държавните институции, негативното отношение към ролята на държавата, частично разбиране или подценяване на придобивките от социалното осигуряване, според ОИСР.

Предприемачите в Румъния също посочват тежките административни процедури, сложните или прекалено строги разпоредби и дългите процедури по регистриране на търговска дейност като фактори, които често ги принуждават да заобикалят официалните структури и да действат по някакъв неформален начин.

Високите подоходни данъци и социални осигуровки се споменават като спирачки за регистрирането на работници. Строгите разпоредби и продължителните административни процедури служат като допълнителни демотивиращи фактори за работодателите да регистрират работниците си, се казва в доклада на ОИСР.

Румъния е положила сериозни усилия за снижаване на равнището на сивата икономика, се казва в доклада, като се цитират стъпки като въвеждането на плоския данък, реформата в кодекса на труда, по-високите минимални заплати и националните кампании срещу неофициалната работа. Но тези мерки не са достатъчни, се посочва в доклада.

"Решаването на въпроса за неофициалната заетост е от първостепенна важност за румънското правителство, се казва в доклада на ОИСР.