Отхвърлянето на Лисабонския договор може да повлияе върху процеса на разширяването в Югоизточна Европа

30/06/2008

Ирландското "не" на Лисабонския договор повдига трудни въпроси за разширяването на ЕС, което може да се отрази върху страните от Югоизточна Европа. От Брюксел обаче се чуват оптимистични гласове.

От Зоран Николовски за Southeast European Times в Скопие -- 30/06/08

Ирландия отхвърли Лисабонския договор на референдум на 12 юни. [Гети Имиджис]

Договорът за реформа на ЕС, известен повече като Лисабонски договор, се превърна във важно събитие за ЕС и за региона на Югоизточна Европа поради влиянието, което той ще окаже върху политиката на разширяване на Съюза. Докато лидерите на ЕС са ангажирани с това как да вдъхнат живот на този ключов договор, страните, които се стремят към пълноправно членство, са разтревожени за изхода на битката. На 12 юни, членката на ЕС Ирландия каза "не" на договора на референдум с 52% срещу 47% - много по-голяма разлика от очакването и така предизвика нова криза в ЕС.

Лисабонският договор, който бе подписан през декември 2007 г., ще замени старата европейска конституция, която гласоподавателите във Франция и Холандия отхвърлиха през 2005 г. Договорът трябваше да отвори вратата за нови членки, тъй като според действащия Договор от Ница, ЕС и неговите институции могат да включват най-много 27 страни-членки. Ако някои от 27-те страни-членки на ЕС не ратифицира договора, той не може да влезе в сила.

Различни становища

След като Ирландия отхвърли договора, словенското председателство на ЕС призова към спокойствие и период на размисъл. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че Лисабонският договор все още е "жив" и призова другите страни да продължат ратифицирането му както вече направиха 18 страни-членки на ЕС. Френският президент Никола Саркози, чиято страна поема ротационното председателство на ЕС на 1 юли, и германският канцлер Ангела Меркел се стремят да подкрепят позицията на Барозу.

Когато се стигне до политиката на разширяване, която се определя от договора, от Брюксел и от други европейски столици се чуват различни гласове. Председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг заяви, че ирландското "не" означава, че по-нататъшно разширяване на Съюза на 27-те страни е невъзможно засега, с едно вероятно изключение - Хърватия.

Членовете на Европейския парламент, съобщи АП, заявиха, че всяко по-нататъшно разширяване на ЕС е "немислимо" без Лисабонския договор.

"Въпреки сегашните трудности, свързани с Лисабонския договор, [ЕС] не се отказва от ангажимента си, свързан с перспективата на ЕС по отношение на Югоизточна Европа, а именно - Западните Балкани и Турция", заяви еврокомисарят по разширяването Оли Рен. [Гети Имиджис]

Еврокомисарят по разширяването Оли Рен обаче каза, че ирландското вето не намалява решимостта на блока да приеме нови страни-членки от Балканите и Турция. "Въпреки сегашните трудности, свързани с Лисабонския договор, [ЕС] не се отгазва от ангажимента си, свързан с перспективата на ЕС по отношение на Югоизточна Европа, а именно - Западните Балкани и Турция", заяви Рен за Ройтерс.

В същия дух бе изявлението на словенския външен министър Димитри Рупел, който също изключи каквито и да е промени в процеса на разширяването. "Резултатът от референдума в Ирландия по никакъв начин не променя политиката на разширяването. ЕС единодушно реши да покани страните от Западните Балкани за членство, така че в това няма никакво съмнение", каза Рупел.

ЕС пое задължения към страните от Западните Балкани на срещата на върха в Солун през 2003 г., където държавните глави и ръководителите на правителствата на страните-членки на Съюза приеха политиката на отворени врати.

Въпреки позициите на Рен и Рупел ирландското отхвърляне на Лисабонския договор може да забави политиката на разширяване. "Ирландското "не" на [договора] означава, че той не може да влезе в сила от началото на следващата година, както бе планирано преди", заяви премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер.

В изявление по време на посещение в Чешката република френския президент Никола Саркози също подчерта: "За да се отворим към Балканите, към Хърватия, ни е нужен Лисабонския договор."

Отражението върху Турция, Хърватия и Македония

Tри страни-кандидатки за членство - Македония, Турция и Хърватия - са най-заинтересованите от това, което ще последва след ирландското вето. Хърватия и Турция са в процес на преговори за влизане в ЕС, докато Македония очаква започването на преговори. Всички страни от Западните Балкани с изключение на Черна гора, са подписали Споразумението за стабилизация и асоцииране с ЕС, което се смята за първата стъпка към присъединяване към Съюза.

Хърватският премиер Иво Санадер (в Лондон на 18 юни) заяви, че е оптимист, че ЕС ще проправи пътя за приемането на Хърватия. [Гети Имиджис]

Главното отражение на ирландското вето върху разширяването може да бъде укрепването на позицията на онези, които твърдят, че Турция е прекалено голяма и различна в културно отношение, за да се присъедини към блока. Спорад френския министър на земеделието Мишел Барние, референдумът е показал, че гражданите се страхуват от ЕС "без граници и ограничения".

Въпреки това на 18 юни присъединителните преговори между ЕС и Турция се придвижиха напред, включвайки областите на корпоративното право и закона за интелектуалната собственост.

Хърватия, която доста е напреднала в процеса и се очаква да отвори все повече преговорни глави на европейското общо право, се очаква да приключи преговорите през следващата година.

ЕС и Хърватия също отвориха две нови глави в присъединителните преговори след отхвърлянето на договора в Ирландия. Преговорите между ЕС и Хърватия напреднаха с включването и на свободата на движение на работници и социалната политика и заетостта.

Македония очаква да започне преговори през есента. Това ще зависи от вътрешните политически събития след лошо организираните избори на 1 юни и от съдбата на Лисабонския договор.

Реакциите в региона съответстват на идеята договорът да бъде поддържан жив.

Хърватският премиер Иво Санадер каза миналата седмица, че след проведените разговори в Брюксел тази седмица и срещата му с британския премиер Гордън Браун, той е оптимист по отношение на това, че ЕС ще намери начин да приеме Хърватия независимо от реакцията на Ирландия към Лисабонския договор.

"Ценностите на Съюза, които са включени в Плана за действие на Македония, не са в криза и трябва да бъдат осъществени. За нас е важно да станем държава с европейски стандарти, като присъединяването само е форма", заяви бившия македонски външен министър Слободан Кашуле.

Оптимистично погледнато страните от Западните Балкани не трябва да се безпокоят прекалено за събития, свързани с Лисабонския договор, а трябва да продължат с реформите. Все пак е сигурно, че ще има известно забавяне, докато Брюксел намери решение.