Картографиране на георисковете на Балканите

05/05/2008

Югоизточна Европа е една от най-предразположените към земетресения части на континента, но досега липсва междурегионален подход към оценяване на георисковете. Един нов проект по картографиране цели да промени това състояние на нещата.

От Бетим Муко за Southeast European Times – 05/05/08

Карта на георисковете на Балканите (Aлбания, България, Косово, Maкедония, Черна гора и Румъния) в мащаб 1:1 000 000.

Балканският полуостров има най-сложната тектоника в Европа. Сеизмичната дейност предизвика поредица от опустошителни земетресения в региона, разрушавайки цели села и отнемайки живота на мнозина.

С помощта на дарение от Фондацията за граждански изследвания и развитие на САЩ (ФГИЗ), малък екип от специалисти от Албания, България, Косово, Македония, Черна гора и Румъния създадоха нова карта, илюстрираща георисковете в техните страни. Проектът представлява първият опит да се създаде хомогенна, комбинирана карта на георисковете на Балканите.

Досега подобна работа са извършвали поотделно различни организации и агенции, често използвайки различни методологии. Но земетресенията и други рискове не спазват националните граници. Проблеми като пренаселеността, бързо и лошо строителство и неподходяща подготовка се срещат в много страни. Експертите са единодушни, че трансрегионалният подход отдавна е закъснял. Новият проект обещава да проправи пътя за бъдещи общи усилия.

Първата историческа документация по отношение на земетресенията на Балканите датира от 6 век преди Христа. Много градове са пострадали силно или в някои случаи са били напълно разрушени от земетресенията през годините. Средно земетресение от 6,3 по скалата на Рихтер се случва всяка година в региона. Само през миналия век са били регистрирани повече от 80 опустошителни земетресения.

Какво предизвиква подобна геологическа активност? Балканите се влияят както от големите литосферни плочи на Евразия и Африка, така и от по-малки единици като арабската плоча и адриатическата микроплоча. Освен това многобройни активни тектонски структури на сушата добринасят за натрупването на напрежение, което от време не време предизвиква сеизмична дейност.

Колкото и силни да са, заметресенията не са единствената заплаха. Често явление са и земните свлачища. Други явления включват процеси на втечняване, скални срутвания, ерозия, потъване на земни пластове и почвена експанзия. Те също представляват рискове за околната среда, за човешкия живот и за икономиката.

Авторите на картата присъстват на семинар в Охрид: (Последният ред отляво): Мирча Радулиан (Румъния), Алберт Авджи (Aлбания), Богдан Греку (Румъния; (Първи ред отляво): Шикири Алия (Aлбания), Некулае Мандреску (Румъния), Марджори Сенешал (ФГИЗ, САЩ), Зоран Милутинович (Maкедония), Бетим Муко (главен автор и координатор, САЩ), Дефрим Шкупи (Aлбания), Зенун Елезай (Koсово). [Снимката бе любезно предоставена от Стан Ширер]

Макар че георисковете отдавна влияят върху живота на Балканите, неотдавнашните социоикономически и политически промени правят адекватната реакция още по-неотложна. След падането на комунизма, повечето страни в региона навлязоха в бърз преход от тотолитаризъм към демокрация. Рязкото преминаване към свободна пазарна икономика предизвика неконтролируемо движение на хора, бързо строителство на жилища и съоръжения и непропорционална концентрация на хора в и около големите градове.

Съчетани с тектониката на региона тези тенденции сочат към зараждащи се бъдещи катастрофи. Става все по-важно да се разберат, проучат и картографират георисковите елементи, за да се осъзнаят щетите, които те могат да нанесат.

Новият проект е новаторски в много отношения. Първо, осъществяването му стана възможно благодарение на интернет, който даде възможност на екипи от различни страни да общуват посредством световната мрежа. Екипите също проведоха семинар в Охрид, Македония в края на март 2007 г., както и среща в Тирана в края на август същата година.

Картографирането също се възползва от технологията "георграфска информационна система", за да постигне по-голям диапазон и точност. Резултатът е модерен инструмент, който включва много различни данни, за да осигури по-широк общ поглед за влиянието на геологическите рискове върху общността, района или страната. Картографията и съставянето на картата бяха извършени от албанските "Геологически проучвания", със седалище в Тирана.

Най-новият принос на проекта обаче може да се окаже опитът му да се погледне на проблема регионално. В миналото организации в страните-участнички са използвали различни методи и техники за събиране, описване, анализиране и оценяване на информацията за георисковете. Дори в една и съща страна човек може да срещне изненадващо неунифицирани технологии и методологии, прилагани за едни и същи явления.

Постиженията на проекта няма да свършат дотук. Авторите му планират да разпространят резултатите от работата си чрез различни конференции и да направят резултатите достъпни за съответните геологически и екологични власти на Балканите като разпространят картата.

Информацията би могла да помогне на властите да използват по-ефективно оскъдните средства. Макар че превантивните усилия бяха спъвани от административни проблеми и от недостига на ресурси, което се среща при страните в период на преход, страните от Югоизточна Европа се надяват, че положението ще се подобри - особено в контекста на разширяването на ЕС. Три страни - България, Гърция и Румъния - вече са членки на Съюза. Другите са в различни фази на присъединяване, като се започне от официално кандидатиране до преговори по Споразумението за стабилизация и асоцииране. Съществуват различни програми за страните в период на предприсъединяване и за страните-членки, предлагащи съвместни и трансгранични проекти за подобряване на пътната инфраструктура и съоръжения.