Хърватия се стреми към членство в НАТО и към икономически растеж през 2008 г.

04/02/2008

Приоритетите на Хърватия за 2008 г. включват напредък по отношение на кандидатурите й за присъединяване към евроатлантическите структури, борба с инфлацията и поддържане на икономически растеж. Новото правителство също ще решава проблеми, свързани с реформите, изисквани от ЕС.

От Наташа Радич за Southeast European Times в Загреб -- 04/02/08

Инфлацията се увеличи до 5,7%, което доведе до значително повишаване на цените в страната. [Гети Имиджис]

За Хърватия началото на 2008 г. бе белязано с встъпването в длъжност на новото правителство - десетото след обявяването на независимостта на страната. Главните приоритети на страната бяха обобщени в парламента като част от мандата на новото правителство. Депутатите бяха единодушни, че през 2008 г. предстои много работа и че няма време за губене.

Ново правителство

Новото правителство встъпи в длъжност на 12 януари - почти два месеца след изборите на 25 ноември, 2007 г. "Навлизаме в период, през който Хърватия, водена от това правителство, ще постигне своите главни стратегически цели", заяви премиерът Иво Санадер пред парламента, след като съставът на кабинета бе одобрен.

Страната се стреми да получи покана за членство в НАТО през април и да продължи по пътя на осъществяване на реформи, за да се присъедини към ЕС през 2010 г. Санадер заяви, че новият кабинет ще направи всички възможно да ускори преговорите с ЕС, които се очаква да приключат до края на тази година.

"Правителството ще направи всичко за... бързо осъществяване на реформите и навременно приемане на законите", които са необходими, за да се изпълнят стандартите на ЕС, заяви Санадер. Задачите на страната за тази година обаче са огромни и нелеки.

Икономически проблеми

Икономиката ще бъде задача номер едно за новия кабинет. Поради аспирациите на страната за членство в международните структури, икономиката - ръстът на БВП, инфлацията и жизненият стандарт са все въпроси, които трябва да бъдат решени. Понастоящем ръстът на БВП в страната се очаква да спадне тази година според хърватското тримесечно издание "Economic Outlook". През 2007 г. БВП регистрира ръст от 5,3%. Тази година ръстът на БВП се очаква да бъде около 4,4%.

Санадер и министърът на икономиката Дамир Поланчец се очаква незабавно да започнат да решават проблема с инфлацията. Инфлацията се е повишила до 5,7%, което значително повиши цените в страната. В Загреб цените на жилищата са се увеличили с 22%.Тъй като средната заплата за страната не следва тази тенденция на растеж, профсъюзите обявиха, че ще организират протести през април срещу цената на живота в страната.

В момента жизненият стандарт в Хърватия е прекалено висок за повечето граждани. Хърватската национална банка съобщи, че търговските банки може да увеличат лихвените си проценти, което ще доведе до по-високи вноски по кредитите за гражданите. Три от всеки четири хърватски домакинства имат финансови проблеми при плащане на месечните си сметки.

Хърватите се надяват, че ще има нов икономически възход и че бъдещият туристически сезон ще донесе повече пари на държавния бюджет. Друг икономически приоритет остава борбата с безработицата.

Премиерът Иво Санадер заяви, че ще ускори реформите и преговорите с ЕС. [Гети Имиджис]

Присъединяване към НАТО и ЕС

Според изявление от Брюксел, Хърватия би трябвало да очаква да получи покана за членство в НАТО на срещата на върха на Алианса през април в Букурещ. Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер обаче заяви, че Хърватия все още "трябва да положи финални усилия, за да получи покана за присъединяване към Алианса." За да потвърди решимостта да се изпълнят всички необходими задължения, Санадер посети главната квартира на НАТО миналия месец и направи обръщение пред Североатлантическия съвет.

"Изминете последната миля", заяви Де Хоп Схефер на премиера. Въпреки че правителството възнамерява да положи усилия и да приеме поканата, мнозинството от гражданите не подкрепят това действие. Проучване на общественото мнение показва, че по-малко от 50% от гражданите подкрепят членството на страната в Алианса.

От 1 януари Хърватия е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Дипломатите се надяват, че страната успешно ще се справи с повечето важни международни въпроси, включително въпроса за статута на Косово.

Целта на страната да се присъедини към ЕС обаче остава желание за бъдещето. Хърватия не е постигнала очаквания успех по отношение на преговорите. Съдебната реформа и борбата срещу корупцията остават най-големите проблеми. Официални представители в Брюксел не са удовлетворени от мерките, които страната предприема за решаването им.

Също така изниква и друг проблем, свързан с ЕС. ЕС блокира няколко финансови програми за Хърватия, след като разкритикува начина, по който държавната администрация използва тези финансови възможности. Много експерти са напуснали министерствата и са започнали самостоятелна търговска или финансова дейност, а длъжностните лица в ЕС се страхуват, че нови и неопитни кандидати може да забавят още повече преговорния процес.

Ако страната желае да постигне целта си да се присъедини към Съюза през 2009 г., преговорите трябва да приключат до края на годината.

Защитената риболовна зона предизвика проблеми сред страните-членки на ЕС. [Гети Имиджис]

ЗЕРЗ и проблемите със Словения

Въпреки че влизането в ЕС не е предстоящо, Хърватия трябва да продължи преговорите и да осъществи мерките, изисквани от ЕС. Едно от главните препятствия, пред които е изправена сега страната е защитената риболовна зона (ЗЕРЗ), която бе обявена в началото на годината.

Зоната, която засяга членките на ЕС Словения и Италия е главна спорна тема. Тъй като Словения сега е ротационният председател на ЕС, въпросът отново е на дневен ред. "Ако Хърватия иска да ускори преговорния прпоцес, тя знае какво да прави", заявяват дипломати в Брюксел.

Ако Хърватия откаже да отстъпи за риболовната зона и не осъществи необходимите реформи навреме, страната може да изгуби от шест до девет месеца по отношение на присъединяването, тъй като процесът на ратифициране в страните-членки не може да започне без одобрението на Европейския парламент.

Продължаващият спор за сухоземната граница между двете страни усложнява въпроса, свързан с риболовната зона.

Хърватия и Словения не успяха да постигнат споразумение по множество териториални въпроси, откакто обявиха независимост от бивша Югославия през 1991 г. В резултат на това през последните години имаше множество гранични инциденти, включително в залива Пиран в северната част на Адриатическо море и в района на река Мура.

Словения, чието адриатическо крайбрежие е по-малко от 50 км, търси решение, което да й позволи да има пряк достъп до международни води, без да е необходимо да минава през италиански или хърватски териториални води. Очаква се двете страни да отнесат отдавнашните си гранични спорове до Международния съд в Хага.

Остава фактът обаче, че при толкова много открити въпроси, Хърватия трябва да положи големи усилия през тази година във всички сектори, за да постигне напредък по отношение на присъединяването към Европа.