Страните-членки на ЕС регистрират бавен напредък в образованието, твърди ЕК

28/01/2008

Страните-членки са постигнали само една от петте образователни цели, които ЕС иска да бъдат постигнати до края на десетилетието. Напредъкът към другите четири е умерен, е заключението на Европейската комисия в неотдавнашен доклад.

От Светла Димитрова за Southeast European Times в София -- 28/01/08

Само 1,3 % от трудоспособното население в Румъния е включено в образованието и обучението. [AФП]

Необходими са повече усилия през следващите три години, ако страните-членки на ЕС желаят да постигнат петте образователени цели, които приеха през 2002 г. се казва в доклад на Европейската комисия за напредъка, публикуван през октомври. Отбелязвайки, че само една от целите е била постигната, Брюксел предупреди, че осъществяването на останалите цели продължава да бъде сериозно предизвикателство за образователните системи в Европа.

По време на среща в Лисабон през март 2000 г., лидерите на ЕС се споразумяха за стратегия да превърнат блока в "най-конкурентоспособната и динамична икономика, основана върху знанието, до 2010 г." Като част от усилията за постигането на тази цел, през 2002 г. бяха очертани общите цели за подобряване на системите на образование и квалификация в Европа.

Петте цели включват намаляване броя на отпадналите ученици до 10%, намаляване поне с 20% на учениците с ниска успеваемост по четивна грамотност и гарантиране, че най-малко 85% от младите хора ще завършат средно гимназиално образование. Другите две цели включват най-малко 15% увеличение на броя на завършилите висше образование по математика, наука и технологии (МНТ), както и стъпки за намаляване на дисбаланса между половете и за създаване на условия за 12,5% от пълнолетното население да бъде включено в дългогодишно обучение.

Основан до голяма степен върху статистика от 2005 г., годишният доклад на ЕК за напредъка за постигане на целите от Лисабон в областта на образованието, прави заключението, че Съюзът е успял да изпълни само целта за броя на завършилите висше образовение по МНТ, чийто брой е нараснал с повече от 170 000 или повече от 25 % от 2000 г. насам.

"Ако сегашните тенденции продължат, повече от 1 милион студенти ще завършат математика, науки и технологии в ЕС през 2010 г. в сравнение със сегашното (2005 г) ниво от 860 000 годишно", заявява ЕК.

Най-добрите резултати по отношение на завършилите висше образование по МНТ на 1000 души във възрастовата група от 20 до 29 години са постигнати от Ирландия (24,5), Франция (22,5) и Литва (18,9) - докато Словакия, Полша, Португалия и Италия показват най-голям ръст от около 70 % до почти 100 %.

Незначителен напредък обаче бе постигнат към намаляване на дисбаланса при половете сред завършилите МНТ, се казва в доклада и се цитира увеличение от едва 0,4 % в пропорцията на завършилите жени - от 30,8% през 2000 г. до 31,2% през 2005 г.

Четирите страни, постигнали най-добри резултати в намаляване на дисбаланса при половете на завършилите МНТ са Естония, България, Гърция и Румъния, където жените са повече от 40% от всички завършили МНТ. Съотношението е най-голямо в кандидатката за членство в ЕС - Македония - 46,9% през 2005 г.

В образованието липсва равенство на половете, се казва в доклада. [ЕС]

При все още бавния напредък в четирите други области ЕК предупреди, че ако не се положат значителни усилия "голяма част от следващото поколение ще бъде изправено пред риска от социално изключване, ощетявайки самите себе си, икономиката и обществото."

Постоянните подобрения допринесоха за намаляването с 2,3% на броя на отпадналите ученици от 2000 г. насам. Но при среден брой на тези ученици в ЕС от 15,3% през 2006 г., техният дял все още е висок и показва, че е необходим по-бърз напредък, за да се гарантира, че не повече от 10% от учениците ще отпаднат от училище преждевременно до края на десетилетието.

"Европейската цел е да се окуражат младите хора да продължат образованието или квалификацията си след края на задължителното обучение и поне да завършат средно гимназиално образование", се казва в доклада. "Достигането на това ниво се смята за минимума, необходим за активно участие в икономиката, основана върху знанието."

Словения (5.2%), Чешката република (5.5%), Полша (5.6%), Словакия (6.4%), Финландия (8.3%) и Австрия (9.6%), заедно с Норвегия (5.9%), която не е членка на ЕС, са изпълнили или надминали целта за 2010 г. Хърватия, която се надява да се присъедини към ЕС дотогава, също е сред страните в Европа, постигнали най-добри резултати по брой на отпадналите ученици от 5,3% през 2006 г.

Малта и Португалия се цитират като страните с най-лоши резултати по този показател съответно с 41,7% и 39,2%.

Не е осъществен никакъв напредък за постигане на целта да се намали рязко процента на 15-годишните ученици с ниска успеваемост по четивна грамотност. Всъщност делът на ученици с ниска успеваемост от 19,4% през 2000 г. до 19,8 % през 2003 г. предполага, че повечето страни-членки на ЕС трябва да изминат дълъг път, за да гарантират, че до края на десетилетието, по-малко от 15,5% от техните 15-годишни ученици ще принадлежат към тази група. Най-добрите резултати в страни от блока според статистика от 2003 г. са били постигнати във Финландия (5,7%) и Ирландия (11%). .

"Придобиването на основна компетентност е първа стъпка към участие в обществото, основано върху знанието", отбелязва ЕК през октомври. "На 15-годишна възраст обаче около 1 милион от 5 милиона ученици в ЕС имат слаби резултати по четивна грамотност."

Броят на завършилите висше образование по МНТ се е увиличил с 25% след 2000 г. [Гети Имиджис]

Докладът на ЕК също показа, че е регистриран недостатъчен напредък за постигането на целта, изискваща най-малко 85% от 22-годишните в ЕС да са завършили най-малко средно гимназиално образование до 2010 г. "Делът на младите хора, които са завършили средно гимназиално образование в ЕС е под 80%, като се регистрира незначително подобрение след 2000 г.", твърди Комисията.

С резултати над или близо до 90% Чешката република, Полша, Словакия и Словения са с най-добри резултати в блока, докато Португалия, Малта и Испания са с най-слаби резултати в тази област.

През 2002 г. страните от ЕС са били единодушни, че процентът на населението между 25-64 години, участващи в дългогодишно обучение трябва да достигнат 12,5% през 2010 г., смятайки, че това е от фундаментално значение за конкурентоспособността и икономическия просперитет на Съюза, както и за социалната интеграция, заетостта и личната реализация на хората.

Дания, Великобритания и Финландия са доста преди другите страни-членки в това отношение. Процентът на работоспособното население, ангажирано в процеса на обучение и квалификация миналата година възлизаше съответно на 29,2%, 26,6% и 23,1% или доста над средните 9,6% за ЕС. България и Румъния имаха най-лоши резултати всяка с 1,3%, нареждайки се след Гърция с 1,9%.

"Първокласното образование и квалификация са от жизненоважно значение, ако искаме Европа да се развие като знаещо общество и да се конкурира ефективно в глобализиращата се световна икономика", заяви еврокомисарят за образование, квалификация, култура и младежта Ян Фигел след публикуването на годишната оценка на ЕК. "За съжаление този доклад показва, че страните-членки трябва да удвоят усилията си, за да може образованието и обучението в ЕС да посрещне предизвикателствата на 21 век. Посланието до политиците в страните-членки е ясно: необходими са повече ефективни инвестиции в нашия човешки капитал."