Обратно към "План А" в Косово

26/11/2007

След като ново ръководство пое управлението в Прищина и с наближаването на края на последната фаза на преговорите, ЕС търси най-безболезненото решение на проблема с Косово.

Анализ от Робърт К Остин за Southeast European Times – 26/11/07

Момче, придружава майка си в избирателната секция в село Ферайе, където тя ще пусне своята бюлетина. В изпълненото с напрежение Косово хората гласуваха на 17 ноември за правителство, което ще доведе провинцията до независимост, за която настояват мнозинството албанци, но срещу която яростно се противопоставят сърбите. [Гети Имиджис]

В политическа обстановка, в която доминира въпросът за окончателния статут, народът на Косово отиде да гласува на 17 ноември, за да избере нови лидери. Въпреки присъствието на предизборни плакати, телевизионни дебати и статии в печатните медии, ентусиазмът бе твърде слаб. Мнозина просто не виждат дори смисъл от провеждане на избори, в момент, когато проблемът за статута трябва да бъде решен. Избирателната активност от около 45 % бе най-ниската от конфликта от 1998-1999 г. насам.

Ниското равнище на доверие, което косоварите изпитват към своите лидери бе твърде очевидно. Повечето хора остро съзнават огромната пропаст между предизборните обещания и суровата икономическа действителност, пред която е изправено Косово. Малко партии успяха да привлекат избирателите - дори новият Алианс за ново Косово, ръководен от Бегджет Паколи не успя да впечатли избирателите, разочаровани от големите партии и тяхното наследство на корупция и некомпетентност. Всъщност Паколи отблъсна мнозина като декларира, че "е твърде богат, за да бъде корумпиран".

Демократическата лига на Косово (ДЛК), която под ръководството на починалия президент Ибрахим Ругова доминираше в политическия живот в провинцията, изглежда нямаше какво ново да каже на избирателите. Всъщност тя проведе кампания с призрачния образ на Ругова и неясни обещания за евроатлантическа интеграция. Гласоподавателите наказаха ДЛК и възнаградиха Демократическата партия на Косово на Хашим Тачи. След като му бе отказван премиерския пост толкова дълго време, Тачи изглежда решен да поеме поста в този решителен момент за историята на Косово. Въпреки това обаче създаването на коалиции в Косово не е лесно и в близките дни ще се наблюдават сериозни опити за споразумение между многото политически партии. Всяка от тях иска да бъде на власт, когато бъде обявена независимостта.

Либералните реформатори ще бъдат дълбоко разочаровани от лошото представяне на партия ОРА на Ветон Сурой. До голяма степен най-добрият държавник на Косово, Сурой вероятно изгуби гласове в полза на новата партия на Паколи и може би е отблъснал традиционните си поддръжници в градските райони. Неподходящ предизборен плакат вероятно допринесе за това. Показвайки Сурой с американския президент Джордж Буш той обещава, че глас за ОРА ще помогне на косоварите да станат "господари на дома си".

Изборите дадоха много тревожни сигнали за международната общност. Рекордно ниската избирателна активност и разочарованието, която тя отразява, предизвиква опасения, че извършената работа през последните години за изграждане на гражданско общество в Косово се обезценява с протакането на процеса за определяне на статута. Почти пълният бойкот от страна на косовските сърби предполага, че по-голямата част от общността все още разчита на Белград да предотврати обявяването на независимостта, вместо да гледат напред към политически живот в суверенно Косово. И докато Тачи вече обеща да не прави внезапни ходове, ясно е, че гласоподавателите разчитат той да направи това, което неговите предшественици не успяха да постигнат: да изведат Косово до държавност по един или друг начин.

Хашим Тачи бе големият победител, докато гласоподавателите изразиха своето недоволство от настоящото ръководство. [Гети Имиджис]

Преговорният процес бе удължен максимално. След последователни кръгове, Белград и Прищина продължават да поддържат непримирими позиции, докато заплахата за регионалната стабилност става все по-конкретна. Бойни групи не само отново се появиха в Косово, но и налице са признаци за размирици и в Македония. Междувременно лидерите на Косово вече предупредиха света, че след 10 декември, когато ще приключи последният кръг от преговорите, може да се очаква действие във формата на обявяване на независимост. Западът ги призовава да проявят въздържаност, предупреждавайки ги, че непризнатият суверенитет може да предизвика повече проблеми, отколкото да разреши. Но за да попречи на косовските албанци да вземат нещата в свои ръце, международната общност ще трябва да действа решително и бързо.

В Косово социологическите проучвания показват, че хората ще изберат независимостта без широкото одобрение от ООН, ако имат подкрепата на Съединените щати и големите европейски сили. Някои дори биха приели декларация, подкрепена единствено от Вашингтон, макар че това представлява проблем, тъй като ЕС, а не Съединените щати трябва да поемат мисия, която да наследи ЮНМИК. Бъдещето на Косово трябва да бъде решено в по-широки рамки в ЕС. За да стане това, всякакви ходове на Прищина трябва да бъдат подкрепени от голям брой страни от ЕС, дори единството да е трудно постижимо на този етап.

Междувременно Белград сложи на масата всякакви нови предложения за широка автономия, включително и "хонконгския модел", както и модела на Ааланд, автономна част на Финландия, където се говори шведски. Говори се дори за двете Германии от 1970-те години, когато Западна Германия до голяма степен призна Източна Германия. Всички тези предложения на дипломатическата фаза са безпочвени. Остава фактът, че етническото албанско мнозинство на Косово няма да приеме управление от Белград под каквато и да е форма. Сърбия не може да задържи Косово, най-много може да му попречи да постигне стабилност. Ако избере този път, може да се наложи да се справя с размирици в южните сръбски провинции Буяновац, Прешево и Медведя.

Преговорите с посредничеството на международната "тройка" не успяха да заличат пропастта между позициите на Белград и Прищина по въпроса за независимостта. [Гети Имиджис]

За ЕС от първостепенен приоритет е да се предотврати всякаква заплаха за регионалната стабилност. Много енергия и ресурси бяха изразходвани през последните години, за да се възстановят Балканите след катастрофата от 1990-те години. Допускайки, че връщането на Босна и Херцеговина към етнонационализма може да бъде спряно, Косово е последният нерешен проблем в региона. Сега предизвикателството е да се намери най-малко болезненото решение, което може да доведе до дългосрочна стабилност тук и да проправи пътя за интеграция в Европа.

Само един съществен компромис бе сложен на масата - планът на бившия финландски президент Марти Ахтисаари за наблюдавана независимост, предложен през март. Предложението бе прието веднага от албанското мнозинство, въпреки съществените правомощия, които те трябваше да предоставят на сърбите и другите малцинства. Той бе отхвърлен от сърбите в Косово и от властите в Белград и блокиран в международен план от Русия.

Планът на Ахтисаари остава най-близо досега до решение, което ще балансира независимостта на Косово - въпрос, който не подлежи на преговори за албанците, с искането на сърбите за автономия и споделяне на властта. Властите в Прищина обещаха да спазват нейните принципи дори да решат да я обявят едностранно. Това е хубав жест, но едва ли ще подейства, защото те ще се нуждаят от подкрепата на ЕС, за да го осъществят.

В много отношения последният дипломатически кръг за Косово бе изтощително упражнение в демонстрирането, че наистина няма никаква друга алтернатива там - никаква магическа формула, която някак ще заличи пропастта между Белград и Прищина. През следващите седмици дипломатите или ще трябва незабавно да предложат нещо изключително творческо или отново ще се върнат към План А на бившия финландски президент. Всичко друго в най-добрия случай ще бъде още един опит да се печели време, а в най-лошия - рецепта за дестабилизация.

Рoбърт Остин преподава в Центъра за европейски, руски и евразийски изследвания в център "Мънк" за международни проучвания в университета в Торонто.