Планът на Ахтисаари -- за какво става въпрос всъщност?

21/05/2007

Дипломатическата битка за плана на Марти Ахтисаари за Косово засенчи действителната специфика на проблема, пише Робърт Остин от Университета в Торонто. Ако се вгледат в подробностите, косовските албанци ще видят, че ще трябва да поемат сериозни задължения, докато косовските сърби ще видят потенциални придобивки за своята общност.

От Робърт К. Остин за Southeast European Times – 21/05/07

Планът на бившия финландски президент Марти Ахтисаари за Косово е предназначен да направи от провинцията многоетническо общество. [Гети Имиджис]

Докато продължава дипломатическата битка, свързана с проекта за решение на статута на Косово на бившия финландски президент Марти Ахтисаари, относително малко внимание се отделя на действителното съдържание на документа. В Косово, а и другаде, съществува тенденция да се поставя ударението върху частта от продложението, в която се предлага Косово да получи правото на знаме, химн и най-важното - на правото да сключва международни споразумения и правото да претендира за членство в международни институции.

По-малко се говори за наистина монуменалните задачи, произтичащи от предложението на Ахтисаари в случай че то бъде приложено на практика. Съмнително е дали повечето хора на улицата независимо дали в Прищина или в Северна Митровица имат ясна представа какво ще се случи след "деня на независимостта".

Предложението на Ахтисаари е преди всичко документ, предназначен да превърне Косово в многоетническо общество. Това означава, че неалбанските общности ще придобият значителни права. При 90% албанско население в Косово, малцинствените общности на сърби, роми, ашкали, горани, египтяни, турци и босняци, ще придобият огромно влияние във всички сектори. С две думи, Ахтисаари е създал проект за една несиметрична държава.

Човек може, разбира се, да си представи, че в новото Косово малцинствените партии ще могат да играят решаваща роля във формирането както на правителствата, така и на правителствената политика. Заслужава си също да се отбележи, че предложенията на Ахтисаари за правата на общностите не са нещо ново. Те присъстваха в преговорния пакет на косовските албанци в преките преговори във Виена.

Като първа стъпка Косово ще трябва да приеме конституция, която да включва много аспекти от пакета на Ахтисаари. Трябва да се сформира конституционна комисия, която да включва 21 членове, трима от които да бъдат от сръбската общност и трима от другите малцинствени общности. След приемането на конституцията от съществуващото Събрание в Косово, трябва да се проведат нови избори в рамките на девет месеца.

Косовскита албанци се обвързват със значителни задължения според предложения план. [Гети Имиджис]

Новата избирателна система ще взаимства голяма част от съществуващата, но има някои важни промени. Местата в парламента ще останат 120 на основата на пропорционално представителство. Голямата разлика тук е, че партийните листи ще бъдат открити, а досега те бяха закрити за голямо недоволство на много граждани. Двайсет места са предвидени за неалбанските общности - десет за сръбската общност и десет за другите малцинства. За първите два изборни мандата това е необходимият минимум. Всички места, спечелени в изборите са в допълнение към предварително определените места.

Новите парламентарни правила също ще включват различни изборни правила за квалифицирано мнозинство. Някои законови промени ще изискват не само мнозинство в Събранието, но също и мнозинство на членовете на Събранието, които представляват общности, които не са мнозинство. По същество, всички големи промени изискват съгласието на всички. Новият кабинет трябва да включва сръбски министър и министър от друга общност, която не е мнозинство. Същото правило важи за заместник-министрите. Ако кабинетът има повече от 12 членове, то тогава общностите, които не са мнозинство, ще получат допълнително министерско и заместник-министерско място.

Всякакви бъдещи промени в конституцията изискват одобрение на две трети от членовете на Събранието, както и на две трети от членовете, които представляват малцинствените общности. Същото правило важи и за съдебната система. Във Върховния съд на Косово трябва да има най-малко 15 % съдии, представляващи малцинствените общности.

Извън институциите на национално ниво, общностите също получават широки правомощия на местно ниво. Гарантиран е пълен достъп до обучение на един от официалните езици в Косово (албански или сръбски), както и свободно ползване на националните символи, език и азбука. Там където малцинствените общности представляват поне 10 % от населението, постът заместник-председател на общинското събрание се заема от представител на малцинствените общности. Подобно на Охридското рамково споразумение, държавните служби в Косово на всички нива трябва да отразяват многоетническия характер на обществото там.

Най-ключовата област обаче е децентрализацията. Това потенциално е най-голямото препятствие за албанското мнозинство, тъй като планът на Ахтисаари предвижда създаването на доста децентрализирана държава с много нови общини, които ще отговорят на исканията на сърбите. Така например Северна Митровица получава контрол върху висшето образование и здравеопазването. Същото важи за други общини, в които преобладава сръбското население. Училища, в които се преподава на сръбски, могат свободно да използват учебници, създадени от съответните министерства в Сърбия.

Предвижда се силно присъствие на международната общност, макар че много аспекти тепърва предстоят да бъдат разработени. Както в Босна и Херцеговина, планът осигурява големи правомощия на Международния граждански представител (МГП), който също ще действа като специален представител на ЕС. Правомощията на МГП лесно могат да се интерпретират: той/тя е последният авторитет при осъществяването на пакета. Именно МГП ще представлява разликата между независимостта и наблюдаваната независимост.

Силно международно присъствие в Косово се очаква в близко бъдеще. [ЮНМИК]

Предложението на Ахтисаари не се свежда само до създаването на квазинезависимо Косово. То предлага рамка за още един етап в еволюцията на Косово. Този етап изглежда е предвидено да продължи доста време с надеждата, че когато се установи истинска независимост, нещата в региона може да направят по-приемливо този вид решение.

При подновено и потенциално по-строго наблюдение, общностите в Косово трябва да докажат, че могат да поддържат една многоетническа държава. Много зависи от политическата воля и ентусиазъм на албанското мнозинство по отношение на останалите, подкрепящи визията на Ахтисаари. Но също така зависи много от неалбанските общности да се възползват оптимално от дадените им правомощия. Ако не успеят да го направят, за това няма да бъдат виновни албанците.

Реакциите по отношение на плана досега показват, че и двете страни трябва по-енергично да се вгледат в спецификата, в подробностите. Медиите на Косово сега са насочили вниманието си изцяло върху края на играта и дипломатическите ходове на Сърбия и Русия. Не се говори много какво ще последва. В същото време сръбската общност в Косово има възможност да обмисли как да се възползва от предложението на Ахтисаари. Всеки, който предполага, че Косово просто ще стане още една албанска държава на Балканите, не е чел между редовете.

Една широка обществена кампания, особено от страна на албанските власти в Косово би помогнала на обществото да разбере какво да очаква, когато се стигне до фазата на осъществяване на плана. Приемайки пакета, албанското мнозинство поема задължения, които ще бъдат скъпи, трудни и като цяло не много приятни. Политическата воля и информираното население ще бъдат от решаващо значение, ако Косово желае да продължи напред.

Ръбърт К. Остин преподава история и политика в Югоизточна Европа в Центъра за международни проучвания "Мънк", Университет на Торонто.