Най-накрая, пътна карта за Косово

05/02/2007

С оповестяването на плана на специалният пратеник на ООН Марти Ахтисаари, косовските албански лидери получиха ясна перспектива по отношение на държавността. В същото време международната общност отново демонстрира ангажираността си към многоетническото бъдеще на провинцията.

От Робърт К. Остин за Southeast European Times – 05/02/07

Специалният пратеник на ООН Марти Ахтисаари (вдясно) и неговият заместник Алберт Рохан представиха плана за провинцията в петък (2 февруари) в Прищина. [Гети Имиджис]

Планът на специалния пратеник на ООН Марти Ахтисаари за Косово, който бе предмет на много спекулации през последните няколко седмици, най-накрая стана публично достояние. Той представи документа по време на посещенията си в Белград и Прищина в петък (2 февруари). Реакциите не изненадаха никого. Сръбският президент Борис Тадич отхвърли плана, докато албанските лидери в Прищина го приветстваха. След почти осем години на несигурност, те най-сетне разполагат с пътна карта, която води директно до държавност. Предстои обаче сериозна работа, тъй като Ахтисаари трябва да убеди и Съвета за сигурност на ООН.

Съдържанието на предложението не е изненада. Много от неговите компоненти вече са обсъждани в международните медии. Макар че в предложението не се споменава думата "независимост", то дава на косовската албанска страна повечето от това, към която тя се стремеше. До сега в Прищина има незначителна опозиция срещу предложението, с изключение на младежкия лидер Албин Курти, който е против клаузата, призоваваща за цивилен представител на международната общност със значителни правомощия. Той нарече тази идея "колониална".

Косовските сърби също получиха повечето от това, за което настояваха във връзка с децентрализацията и защитата на културното наследство. Реакцията на сръбското правителство обаче бе шок. Макар че Белград ще има право да осигури прозрачно финансиране за сръбската общност в Косово, исканията му за продължаването на някаква форма на суверенитет, не бяха чути. Косово ще получи "правото да преговаря и сключва международни споразумения, включително правото да се стреми към членство в международни организации". Медиите и в Косово и в Сърбия побързаха да коментират изводите.

Предложението на Ахтисаари осигурява това, което той нарича основа за жизнено, устойчиво и стабилно Косово. Ако то се осъществи, ще бъде постигнато точно това, но само ако албанците работят с подновени усилия за създаването на такова Косово, каквото реторично прокламират през последните осем години. По същество проектът създава основа за "контролирана независимост". Това означава две неща: това не е пълна независимост, а и полученото на теория може да бъде отнето.

Ключов елемент в документа е неотложната необходимост от преустройството на многоетническия характер на Косово в идните седмици и месеци. По конкретно това означава да се разпусне Корпуса за защита на Косово и да се замени с нови Сили за сигурност на Косово. Косово също ще има нужда и от нови символи. Няма да свършат работа нито двуглавият черен орел на съседна Албания, нито флагът, създаден от бившия президент Ибрахим Ругова, тъй като новият флаг трябва да представлява всички в Косово. В документа прозират елементи от Охридското рамково споразумение, което сложи край на конфликта в Македония, както и решителността да се гарантира, че Косово в своята същност не е просто още една албанска държава. Всеки аспект от обществения живот в Косово трябва да отразява многоетничността, като сръбските общности в Косово получават широки правомощия. Новото Косово ще бъде децентрализирано и малцинствата ще получат допълнително влияние в парламента.

Според плана Корпусът за защита на Косово ще бъде разпуснат и заменен със сили за сигурност. [Африм Хайрулаху]

Много работа предстои на лидерите на Косово. Ако планът на Ахтисаари бъде приет, лидерите на Косово трябва да се подготвят за нова и много по-малобройна мисия, ръководена от ЕС. Ще има сурови финансови последици от приключването на мисията на ООН. Парламентът също трябва да изработи нова конституция, в която да залегне предложението на Ахтисаари.

Проблем в плана е срокът за неговото изпълнение. Тъй като национализмът в Сърбия се радва на политическо съживяване, става по-трудно да се спечели сътрудничеството на Белград в решаването на този проблем. Въпреки големите различия по други въпроси, основните партии се обединиха зад конституцията, в която Косово се определя като интегрална част от Сърбия. Само либералдемократите и техните съюзници подкрепят независимостта на провинцията.

Статии по същата тема

Политическият климат може би е бил по-благоприятен преди половин десетилетие, когато Милошевич току-що бе паднал от власт и настроенията в Сърбия бяха определено реформистки. Но два фактора забавиха процеса. Единият беше същността на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Другият беше мудността, с която албанското ръководство на Косово отговаряше на очакванията, особено що се отнася до изпълнението на определените от ООН стандарти и осъществяването на реформите.

Сръбският президент Борис Тадич отхвърли предложението. [Гети Имиджис]

В продължение на много години официалната мантра от страна на международната общност бе "стандарти преди статута", докато мнозина в Косово твърдяха, че липсата на политическо уреждане бави реформите. Планът на Ахтисаари прехвърли топката на Прищина. Сега те трябва да покажат дали могат да действат. По-специално светът иска да види не само ангажираност с многоетничността, но и наличието на зрял политически климат. Съседна Албания изгуби десет години в тежък преходен период, разяждан от вътрешна поляризация. Вътрешният политически живот в Косово вече показа подобни характеристики.

Политическата поляризация и поставянето на личните интереси пред националните, само ще навреди на прехода към държавност. Нещо повече, самата държавност не е краят. За да оцелее, Косово трябва да изгради своята икономика и да привлече инвестиции. Това не може да стане в атмосфера на безредици. Ще бъде недалновидно да се гледа на очакванията от страна на международната общност само като на списък със задачи, които трябва да се изпълнят, за да се постигне желаната политическа схема. В края на краищата изпълнението на тези очаквания ще бъде от жизнено значение за Косово и за неговия народ.

Ръбърт К. Остин преподава история и политика на Югоизточна Европа в Центъра за международни проучвания "Мънк" в Университета в Торонто.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.