Изборите в Сърбия са решаващи за перспективата на страната за членство в ЕС

04/12/2006

Изборът, пред който е изправена Сърбия в подготовката за изборите на 21 януари е ясен. Пред вероятността ултранационалистите, ръководени от обвиняем от Хагския трибунал да спечелят най-големия брой гласове, демократическите партии са под натиск да преодолеят трудностите си.

От Игор Йованович за Southeast European Times в Белград – 04/12/06

Лидерът на СРП Воислав Шешел е пред съдебен процес в Хага. Партията му се очаква да спечели повече от 34 % от гласовете през януари според проучване, проведено неотдавна. [Гети Имиджис]

Наближаващите парламентарни избори в Сърбия, насрочени за 21 януари, могат да се окажат решаващи за европейското бъдеще на страната. Проучване на общественото мнение показа, че партиите от демократическия блок имат съвсем малко преимущество сред избирателите, които са против Сръбската радикална партия (СРП) и Социалистическата партия на Сърбия, които представляват политическото наследство на бившия югославски президент Слободан Милошевич.

Шест години след падането на Милошевич, който почина от инфаркт в килията си в затвора на Хагския трибунал на 11 март, демократическите партии се намират пред три големи предизвикателства. Статутът на Косово, южната сръбска провинция, която се намира под администрацията на ООН от 1999 г., най-вероятно ще бъде определен след изборите. След това, ако дойде на власт ново демократично правителство, то ще трябва да предаде на Хагския трибунал бившия босненски сръбски генерал Ратко Младич, обвинен в геноцид в Босна и Херцеговина. В същото време новото правителство ще трябва да направи усилие да възобнови преговорите по Споразумението за стабилизация и асоцииране (ССА) с ЕС. Те бяха прекъснати през май тази година поради неуспешните опити за екстрадирането на Младич.

Според неотдавна проведено проучване на общественото мнение от Агенция "Мидиум Галъп" най-много места в новия парламент вероятно ще спечели крайно дясната СРП, чийто лидер Воислав Шешел очаква да започне съдебния процес срещу него в Хага. Според проучването радикалите ще спечелят 34,9 % от гласовете, което ще им осигури 102 от общо 250 депутатски места.

"Очаквам победата на демократическите сили, победата на политика, подчинена на една цел - членство в ЕС и подобряване на жизнения стандарт на гражданите", заяви сръбският президент Борис Тадич по повод на изборите. [Гети Имиджис]

Втора по популярност е Демократическата партия на сръбския президент Борис Тадич с около 22,9 % от гласовете. На трето място е Демократическата партия на Сърбия на премиера Воислав Кощуница с 13,9 % от гласовете.Социалистите, които ще избират първия свой председател след Милошевич на конгрес в началото на този месец, се очаква да спечелят 5,6 % от глесовете. "Г17 Плюс" на бившия финансов министър Младан Динкич се очаква да спечели около 5,2 % от гласовете. Различни партии, представляващи етническите малцинства също се очаква да прескочат парламентарния праг.

При това разположение на силите, демократическите партии могат да сформират правителство само ако създадат коалиция от всички представители на партии, които влязат в новия парламент, с изключение на Радикалната и Социалистическата партии. За да укрепят позициите си, демократите се присъединиха към коалиция с регионалната босненска партия в Сърбия - Демократическата партия на Санджак. Междувременно ДПС създаде съюз с няколко регионални партии от Централна Сърбия.

Поради голямото значение на тези избори, международната общност реши да подкрепи демократическите партии. Марти Ахтисаари, специалният пратеник на ООН за статута на Косово, отложи обявяването на решението по статута за след изборите. Много западни анализатори и представители на медии смятат, че Ахтисаари вероятно ще предложи някакъв вид условна независимост за Косово. Това би предизвикало политически брожения в Сърбия и затова Ахтисаари отложи обявяването на своето проекторешение.

ЕC също изпраща ясни сигнали. Осведомителната агенция "Танюг" в Белград съобщи подробности за неофициалния документ, изготвен от финландското председателство на ЕС, в който се заявява, че през следващите дни сръбските граждани ще получат ясно послание относно своите европейски перспективи.

Сърбия бе поканена да се присъедини към програмата на НАТО "Партньорство за мир" на срещата на върха в Рига миналата седмица. [Гети Имиджис]

В документа се предвиждат повече срещи между политически и икономически лидери, ускоряване на преговорите за придобивките от визите, и започването на осъществяването на финансови програми от предприсъединителните фондове на ЕС. Всичко това е част от опитите да се укрепят отношенията между ЕС и Белград.

Съвсем наскоро приключи срещата на върха на НАТО в Рига, на която бе отправена покана към Сърбия, заедно с бившия й партньор в държавния съюз Черна гора, както и към Босна и Херцеговина - да се присъединят към "Партньорство за мир", първа стъпка към евентуално членство в Алианса. В продължение на години членството в ПзМ бе изрично свързано със сътрудничеството с Хагския трибунал и особено със залавянето и екстрадирането на Младич. Драматичната промяна в политиката, което шокира главния прокурор на ООН Карла дел Понте, е ясен знак, че Западът е загрижен за поддържането на демократичния процес в Сърбия. Реформистки настроените политици неколкократно предупреждаваха, че политическото бъдеще ще бъде мрачно, ако те подават само лоши новини на външнополитическия фронт. Международната общност изглежда се е вслушала в това предупреждение.

Когато обяви датата на изборите, Тадич заяви, че на 21 януари Сърбия ще избира между своето европейско бъдеще и връщането към не много далечното "тъмно минало" на ерата на Милошевич. "Очаквам победата на демократичните сили, победата на политика, подчинена на една цел - членството в ЕС и подобряването на жизнения стандарт на гражданите", заяви той. След по-малко от два месеца, сръбските гласоподаватели ще покажат дали той е прав. А светът също ще наблюдава.