Нова ера за румънските роми

20/11/2006

Според официалната статистика ромите съставляват около 2,5% от населението на страната, а действителният им брой може да е много по-голям. Те също са сред най-непривилегированите общности в Румъния, като 74% от тях живеят в бедност. Докато страната се подготвя за членството си в ЕС, полагат се усилия да се подобри качеството на живота им.

От Пол Чочоиу за Southeast European Times в Букурещ – 20/11/06

Според преброяването от 2002 г. в Румъния ромското население наброява 535 140 души, но според други данни те възлизат на милиони. [Гети Имиджис]

Европа е дом на най-малко осем милиона роми, от които шест милиона живеят в Централна и Източна Европа. Последното преброяване през 2002 г. показа, че Румъния има стабилно ромско население от 535 140 души, което е 2,5 % от населението на страната, но по неофициални данни те достигат 2,5 милиона.

Експертите по история на ромите са единодушни, че това население произхожда от Индия, където обитава до 10-ти век. Твърде трудно обаче може да се установи точно кога те са се заселили на румънска територия. Първото документирано доказателство за наличието на роми в Румъния датира от 1374 г., когато Дан Първи предлага на манастира Водита 40 роми като роби. Такъв статут те са имали в продължение на векове. През 1424 г. ромите в Трансилвания са били ръководени от войвода /владетел/ според Конституцията, но тази разпоредба е отменена през 1588 г. от националното събрание на провинцията.

През 1785 г. австрийският император Йосиф ІІ премахва робството в Трансилвания. Четири години по-късно, първите роми са били допуснати в училища и църкви на провинцията. Но не така са стояли нещата в други две румънски провинции. Молдова и Влашко, които все още били под Османско владичество и се противопоставяли на съвременните идеи на Запада. Едва през 1855 и съответно през 1856 г. двете провинции премахват напълно робството под натиска на писатели и интелектуалци.

Вековното робство е било последвано от преследване и депортиране по време на пронацисткия режим на Ион Антонеску през Втората световна война. Почти 38 000 румънски роми са загинали в Холокоста, според данни на румънската Комисия за военни престъпления. Последвалата комунистическа диктатура насилствено разселва цели ромски общности и конфискува имуществото им в преследване на целите си за създаване на хомогенно румънско общество.

В продължение на половин век комунизмът се опитва да прикрие тези проблеми и подхранва една утопична илюзия. След падането на комунизма и започването на периода на преход обаче възникват социални напрежения, подхранвани от разрастващите се ромски медии. През 1991 г. ромски селянин от Болинтин Деал, селище близо до Букурещ, убива румънец. Убийството предизвиква гнева на румънската общност в селото, която отвръща с опожаряване на ромски къщи. Две години по-късно на 23 септември 1993 г. трима роми са убити в Хадарени, окръг Мурес от разгневени селяни. Един от убитите преди това намушкал румънец. Престъплението предизвикало колективно отмъщение - 14 ромски къщи били опожарени и 175 роми, които живеели в Хадарени в продължение на почти 70 години, били изгонени от селото.

През юли 2003 г. в Будапеща, лидерите на осем държави от Централна и Източна Европа решават да започнат "Десетилетие на ромското включване 2005-2015". [Romadecade.org]

Между 1990 и 1993 г. най-малко осем роми били убити и много други сериозно ранени по време на изблик на колективно насилие, според съобщение, публикувано от Европейския център за ромски права. Също така не са редки и случаите на насилие към роми от страна на полицията. Както и с престъпленията на домашно насилие, такива случаи често остават ненаказани и понякога не се разследват както трябва.

Расистки изявления са отправяни от лидера на екстремистката опозиционна партия Корнелиу Вадим Тудор. Според доклад на ОССЕ през август 1998 г. той е обявил програма от десет точки, която включва "изолиране на ромски престъпници в специални колонии", за да "се предотврати превръщането на Румъния в цигански катун".

Междувременно правителството осъзнава все по-силно необходимостта от прокламиране и прилагане на стратегия за ромското малцинство. През февруари 1997 г. правителството основава Национална служба за ромите, като част от Министерството на националните малцинства. През октомври 2004 г. службата е трансформирана в Национална агенция за ромите, ръководена от председател с ранга на държавен министър.

През 2001 г. правителството приема национална стратегия за подобряване на качеството на живот на ромите. То определя приоритетите в десет главни области, включително социалното осигуряване, здравеопазването, правосъдието, образованието, комуникациите и гражданската активност. Проект на ФАР за 7,6 милиона евро, в подкрепа на тази стратегия, е финализиран през април 2006 г. Междувременно румънският Генерален полицейски инспекторат започва програма, целяща да подобри взаимоотношенията между полицията и ромската общност и да увеличи капацитета на полицията да реагира ефективно в ситуации на напрежение между ромски и неромски общности. Програмата е разработена с помощта на Проекта за етнически взаимоотношения и Катедрата по прилагане на правосъдието в Университета в Луизвил.

През юли 2003 г. в Будапеща, лидерите на осем държави от Централна и Източна Европа решават да започнат "Десетилетие на ромското включване 2005-2015", проект, иницииран от Световната банка и Института "Отворено общество". Главните му цели са елиминиране на дискриминацията и бедността сред тази общност. Румъния председателстваше програмата в продължение на една година между юли 2005 и юли 2006 г.

През юли 2006 г. Световната банка решава да отпусне заем на Румъния от 58,5 милиона за проект за социално включване. Проектът е насочен към някои от най-непривилегированите общности в страната - ромското малцинство, рисковите деца и/или деца от социални домове, инвалиди и жертви на домашно насилие. Проектът е разработен според новите принципи на страната за стратегията за партньорство, целящи да помогнат на Румъния да изпълни поетите задължения от Съвместния меморандум за социално включване, подписан с Европейската комисия.

След по-малко от три месеца Румъния ще се присъедини към ЕС. Дошло е времето за решаване на проблеми от социалния сектор, за да могат придобивките от реформата и от присъединяването към ЕС да достигнат до най-уязвимите сегменти на обществото. Със 74% живеещи в бедност, с детска смъртност четири пъти по-висока от средната за страната и с официална безработица от 13 % ромите са особено застрашени. Последното преброяване през 2002 г. показа, че една четвърт от ромите са неграмотни. Тъй като не желаят да се откажат от традициите си, които са спазвали в продължение на стотици години, включително и от обичая да женят децата си съвсем млади, ромите често влизат в противоречие с властите и законите.

Неправителствената организация "Майнорити Уоч" (Minority Watch), със седалище в Лондон предлага Румъния и България да използват част от средствата за регионално развитие за подобряване на живота на ромите. Докато не се направят дългосрочни усилия, подобренията ще бъдат краткосрочни. А това не може да си позволи нито една от двете страни.