Сръбският филм представя …

04/09/2006

Въпреки годините на политическа и икономическа криза, блясъкът на Холивуд все още не е завладял въображението на обикновения човек в Сърбия. Според продадените билети, сърбите не са престанали да обичат сръбските филми, въпреки финансовите проблеми.

От Георги Митев-Шантек за Southeast European Times -- 04/09/06

Филмовата индустрия се разраства, говорят резултатите от продадените билети. [Гети Имиджис]

Миналата година най-касовият филм в Сърбия бе сръбският филм "Mi nismo andjeli 2" (Ние не сме ангели 2). Приятната комедия за застаряващ плейбой, който осъзнава, че дъщеря му вече е пораснала и е готова да се среща с момчета, бе най-гледаният филм с 660 000 зрители, въпреки появилия се пиратски диск скоро след появата на филма по екраните.

Серията филми, започнала с "Mi nismo andjeli" (Ние не сме ангели) през 1992 г. бе началото на възходящата кариера на сръбския режисьор Сърдан Драгоевич. Снимките на третия филм вече започнаха.

Следващият по успех филм е "Ivkova slava" (Празникът на семейството на Ивко) -- комедия за сръбския манталитет. Филмът бе посетен от седем пъти повече зрители в сравнение с третия филм за Хари Потър.

Хитът сред местните филми тази година е "Šejtanov ratnik" (Войнът на Шейтан) -- филм, чийто режисьор и сценарист е Стеван Филипович, заедно със сценариста Мирослав Момчилович. Този филм едва ли ще има същия касов успех като филмите за "ангелите", тъй като той е комедия на ужасите за "изгонване на злите сили". Местните киномани предпочитат класическите комедии.

"Mi nismo andjeli" (Ние не сме ангели), и следващите филми от тази поредица отбелязаха началото на възходящата кариера на сръбския режисьор Сърдан Драгоевич. [Уикипидия]

Един от най-големите съвместни филми на бившите югославски републики тази година е "Karaula" (Наблюдателната кула). Филмът, чийто режисьор е хърватинът Райко Гърлич, е заснет по роман на Анте Томич, който също е хърватин. Сюжетът описва група младежи, които отбиват военната си служба през 1987 г. и се озовават изолирани в една наблюдателна кула на югославската граница между Македония и Албания. Сценарият, написан от Томич, описва едно минало без омраза с нюанс на носталгия. Актьорският състав включва хърватина Тони Гоянович, Сергей Трифунович и Емир Хаджихафисбегович от Босна и Херцеговина, хърватина Богдан Диклич и македонката Верица Недеска Трайкова.

Регионалното сътрудничество в снимането на филми внушава на всички участващи страни чувство за собственост, а зрителите възприемат филма като свой местен филм и го превръщат в касов успех.

Филмовият център на Сърбия (ФЦС) работи упорито, за да измъкне сръбската филмова индустрия от ситуацията, в която филмовото производство се свежда до ентусиазма на екипа и до индивидуалната инициатива. Центърът приканва филмовите дейци да кандидатстват за финансиране на филмите си всяка година. Избрани са пет филма, като тази година за финансиране са кандидатствали 42 филма. Поради ограничените средства, бюджетът за филми в Сърбия е нисък. Общият бюджет на центъра е 1,25 милиона евро.

"Sedam ipo" (Седем и половина) бе показан на тазгодишния филмов фестивал в Сараево. [От личния фотоархив на Георги Митев-Шантек]

ФЦС също рекламира сръбските филми зад граница. На тазгодишния филмов фестивал в Сараево "Sedam ipo" (Седем и половина), бе сърдечно посрещнат. Режисьор и сценарист на филма е участвалият в написването на сценария на филма за "ангелите" Момчилович. Филмът също спечели четири награди "Златна мимоза" на филмовия фестивал в Херцег Нови в Черна гора. Тази черна комедия описва седем истории от ежедневието на жители на Белград и техните деяния, свързани със седемте смъртни грехове.

Други сръбски филми бяха показани на фестивала в Кан и по време на други международни събития. Според съобщения и обратна информация важни контакти са били създадени на тези събития с продуценти от Великобритания, САЩ и Холандия.

Чуждите продуценти проявяват интерес в заснемането на филми в Сърбия, която има дългогодишна традиция в кинопроизводството, добри, нископлатени актьори и многобройни красиви местности, твърди директорът на ФЦС Джордже Миличевич. Това което липсва са данъчни облекчения като тези в Румъния, където миналата година филмовите копродукции донесоха на страната 150 милиона евро.

Сръбската кинематография е сред най-старите в Европа. Югославската филмотека официално се смята за третата най-важна филмова институция, която неотдавна празнува 110 години от създаването на първия филм в Сърбия. Първият сръбски филм, а и на Балканите, е бил показан в сега прочутото белградско кафене "Златни кръст" на 6 юни 1896 г. - по-малко от шест месеца след първото публично демонстриране на "движещи се картини" в Париж.

Бързо разрастваща се индустрия, филми, режисьори и актьори завладяват сърцата и вниманието на фенове не само в собствената си страна, но и в чужбина.