Балканско биогориво се задава на хоризонта

21/08/2006

Страните от Югоизточна Европа обмислят перспективите за биогориво. Могат ли България, Румъния или Сърбия да се окажат следващото "бразилско чудо"?

От Георги Митов-Шантек за Southeast European Times в Белград -- 21/08/06

На фона на покачващите се цени на петрола, някои балкански страни проявяват интерес към биодизела. [Гети Имиджис]

На фона на покачващите се цени на петрола на световния пазар, страните в Югоизточна Европа обмислят дали могат да се надяват да намалят зависимостта си от тази стока. Местни и чужди инвеститори в България, Румъния и Сърбия започнаха строежа на заводи за производството на алтернативни горива.

Доскоро на възможността да се използва биогориво за двигатели се гледаше с присмех на Балканите.Но това вече не е така. Горивото, извлечено от промишлени предприятия, главно рапица и слънчоглед, се превръща във важна инвестиция. Според наредбите в ЕС най-малко 2 процента от дизеловото гориво на пазара тази година трябва да бъде от растителен произход, като годишният му ръст в пазарен дял трябва да бъде 0,75 процента до 2010 г..

Румънците първи започнаха битката за дял на пазара както на местна почва, така и в цяла Европа. Сега страната произвежда три милиона тона биодизелово гориво годишно. Португалската компания "Мартифер" строи завод за биодизелово гориво в Лехлиу Гара в окръг Калараси. Проектът на стойност 47 милиона евро ще бъде завършен през 2007 г. Перспективите са той да произвежда до 100 000 тона биодизелово гориво годишно, което е една трета от румънското потребление на екологично чисто гориво. За фермерите също ще има работа, тъй като това количество гориво изисква обработването на 50 000 хектара земя.

Вторият проект на стойност 133 милиона евро се ръководи от "МАН Феростаал", която е част от "МАН". Тя строи завод в Ател и Лоамнес, в окръг Сибиу, който до 2008 г. се очаква да произвежда 400 тона гориво дневно от 120 000 хектара.

И накрая петролната сомпания "Ромпетрол" също се надява да получи парче от тортата с годишно производство от 60 000 тона през 2007 г..

В съседна България местният доставчик "ЕКО Петролеум" обяви, че през следващата година ще започне строителството на завод за биодизелово гориво във Видин, в североизточната част на страната. Стойността на проекта се очаква да достигне около 60 милиона евро. До 2008 г. заводът се очаква да произвежда 150 000 тона биодизелово гориво годишно от 400 000 тона рапица, засята върху 250 000 хектара.

Биогоривото се извлича от рапица. [Гети Имиджис]

В същото време Сърбия планира да построи първия си завод през следващата година. Местен производител от сектора на растителни масла, "Виктория Груп" от Сид във Войводина възнамерява да построи завод на стойност 15 милиона евро, който ще произвежда 100 000 тона биодизелово гориво годишно от рапица, соя и слънчоглед. Всъщност в Сърбия биогоривата не са нещо ново. През 1995 г. по време на санкциите, Земеделската корпорация на Белград, която осигурява прехраната на сръбската столица, е произвела около 10 000 тона гориво. Но сръбската държава тепърва трябва да се ангажира с това производство.

Пример за значението на приноса на държавата е Бразилия. По време на първата световна петролна криза през 1973 г., когато цената му нарасна четири пъти, бразилците сериозно се замислиха. При положение, че по онова време те внасяха 80 процента от горивата, както е случаят днес на Балканите, те изразходваха половината от държавните приходи за тази стока. За да избегне това, страната започна осъществяването на проект за земяната на газолина с етанол, произведен от захарна тръстика.

Тази година благодарение на това решение, Бразилия ще обяви своята независимост от вноса на петрол. С производство от 3,6 милиарда галона етанол и 600 милиона за износ, Бразилия покрива половината от световния пазар. На местния пазар седем от всеки десет автомобила използват етанол, който струва една трета от цената на газолина. Те дори започват да го използват в самолетната индустрия.

Сега, когато световните цени на петрола отново са източник на безпокойство в света, бразилското чудо привлича вниманието повече отвсякога. В Съединените щати, където етанолът се произвежда от царевица, в ход са планове за увеличаване на производството. Изследванията в САЩ, целящи нарастване на икономическата ефективност може да се окаже от значителен интерес за балканските страни, тъй като производството на етанол от царевица е 30 процента по-скъпо, отколкото производството от захарно цвекло.

Балканите със сигурност могат да произвеждат царевица. Румъния вече произвежда около 10 милиона метрични тона годишно, Сърбия около 6,3 милиона тона, а Хърватия - 2,2 милиона тона. А възможностите са много по-големи.

Бразилският пример показва, че правителствата трябва да въведат използването на етанол, като първата фаза винаги е икономически неефективна. Фермерите трябва да бъдат стимулирани да отглеждат царевица, рапица и други суровини. Правителствата трябва да финансират разширяването на мрежата от бензиностанции за новото гориво и трябва да изискат от държавните институции да използват моторни превозни средства, които използват биогориво или етанол.

Следващата стъпка е освобождаване от данъци за използване на "екологично чисти" коли, след което да бъдат въведени квоти за използването на биологични горива. И какво ще стане, когато всичко това се осъществи? Бразилският филиал на "Фолксваген" може да даде отговор на този въпрос. Миналата година той бе домакин на повече от 38 делегации от над дванайсет страни, проявяващи интерес към автомобили, използващи екологично гориво.