Как да се постигне устойчиво развитие в Косово

07/08/2006

Колкото и важен да е сам по себе си проблемът за определяне на окончателния статут на Косово, той няма да реши спешните проблеми, пред които е изправена провинцията, нито ще гарантира нейното стабилно бъдеще, пише професор Робърт Остин от Университета в Торонто.

От Робърт К. Остин за Southeast European Times – 07/08/06

Президентът на Косово Фатмир Сейдиу (вдясно) и председателят на парламента Коле Бериша (вляво) разговарят с журналисти при завръщането си от преговорите по статута във Виена миналия месец. Много политици в провинцията първо насочват вниманието си към статута, а после към икономиката. [Вауряа Хасани]

Сега, когато преговорите по определяне на статута най-накрая набират инерция за съдбата на Косово, перспективите за икономическа стабилност също стават важен въпрос. Независимо от изхода на преговорите, от решаващо значение е развитието на жизнена икономика. След намесата на НАТО през 1999 г. повечето хора смятат, че главният продукт на Косово е политиката. Красноречив пример е търговският баланс на Косово - 1,1 милиарда евро, от които само 42 милиона са от износ. Този дисбаланс идва главно от разходите, направени от международната общност и от парите, изпращани от косовската диаспора, които възлизат на около 600 милиона евро годишно. Големият внос и данъците върху него означават, че митническите приходи представляват 70 процента от бюджета.

С изключение на Ветон Сурой, ръководител на партия "Ора", много малко политици споменават тези сериозни икономически въпроси. Мантрата в Прищина е проста - първо статута, икономиката - по-късно. Всъщност нищо няма значение преди придобиването на независимостта. Това противоречи на действителността в провинцията. Ако населението е възприемало тази линия през 1999 г., сега няма да е същото. В една страна на политика и нищо друго освен политика, политиците в Косово нямат силни връзки със своите избиратели, които очакват пътна карта към просперитет, когато приключат преговорите по статута.

Това не означава, че хората в Косово не смятат, че въпросът за статута е от решаващо значение, а само, че досега те са убедени, че някакъв вид независимост е неизбежен и че искат идерите им да преминат към решаването на следващия проблем. Междувременно Сърбия продължава да бъде против независимостта. Но никой в Белград не е обяснил как страната ще може да си позволи плащанията по прехвърлянето на капитали, необходими за съществуването на Косово и поддържането му като част от Сърбия.

Едно е сигурно. Според изследвания на компанията за проучване на общественото мнение и медиите "Индекс Косова" със седалище в Прищина, хората разбират, че ключовият проблем всъщност е безработицата. Те не са толкова наивни, за да смятат,че независимостта незабавно ще реши проблема. Съществуващите цифри са изненадващи и смущаващи. Безработицата се оценява на 44 процента. Около 47 процента от населението живее в бедност, а 13 процента - в крайна бедност. Дори да се вземе предвид неофициалната заетост, обстановката не изглежда добра. Всяка година на пазара на труда излизат не по-малко от 30 000 души в работоспособна възраст, но малцина имат избор. Човек трябва само да излезе на улиците в Прищина, за да види реалния ефект от безработицита сред младите хора, сред които обезпокояващата перпектива са социалните безредици.

Безработен албанец от Косово чака на едно от главните кръстовища в Прищина с надеждата да намери временна работа. Безработицата е един от главните проблеми в провинцията. [Гети Имиджис]

На фона на всичко това, какви са перспективите на Косово? На Балканите съществуват всякакви митове. За мнозина в Косово съществува митът за огромно богатство от минерални ресурси - особено в рудодобивния комплекс "Трепча". Предполага се, че само този факт може да стабилизира региона. Докато природните изкопаеми могат за бъдат източник на дългосрочна икономическа жизнеспособност, почти пълното отсътствие на чужди инвестиции означава, че в краткорсрочен план, те нямат да бъдат от голяма полза.

Косово е изправено и пред други сериозни проблеми, някои от които могат да бъдат решени с решаването на окончателния статут на провинцията. Сегашната неопределеност означава, че Косово не може да получи сериозни заеми от международните финансови институции поради неспособността си да подписва суверенни гаранции. Инвеститорите също стоят настрана поради това, както и поради лошия имидж на провинцията. Косово получи някои положителни оценки от проучването, спонсорирано от ААМР, според което в Косово бизнес климатът е сред най-приятелските в Източна Европа. Въпреки това чуждестранните преки инвестиции са изключителни ниски, поради нестабилната съдебна система, корупцията, по-високите надници за по-ниско квалифицирана и образована работна ръка отколкото в останалата част на региона и разрушена инфраструктура.

Сериозните чужди инвеститори с право изразяват загриженост, когато научават, че ако желаят производството им да не прекъсва, ще трябва първо да закупят достатъчно генератори, тъй като в Косово все още съществуват сериозни проблеми с електроподаването. Енергийната компания има огромни дългове, а заплащането на сметките в Косово е най-малкото хаотично. Нещо повече, някои от ключовите активи на Косово все още не са приватизирани поради проблеми, свързани с неопределения му статут.

Голяма тревога според неотдавнашен доклад на ЮНМИК предизвикват очакваните последици от неизбежнотосъкращаване на мисията на ООН. Досега не може да не се признае, че потоците от помощи и средства от международната общност движат икономиката в Косово. Икономическият растеж в Косове е нисък главно поради намаляващата донорска помощ след конфликта и по време на възстановяването.

Мнозина в Косово смятат, че рудодобивният комплекс "Трепча" може да стабилизира икономиката на провинцията. [Гети Имиджис]

В доклада се оценява, че след създаването си през 1999 г. ЮНМИК е изразходвал 2,6 милиарда евро за служители, стоки и услуги в Косово (останалите международни организации вероятно имат същите разходи) и че той може да е повишил БВП на Косово с 9 на сто. Международната кризисна група отбеляза, че ЮНМИК е създал държавна служба, наброяваща близо 70 000 души, докато Словения, страна със същото население, има едва 20 000 държавни служители. Всяко съкращаване или дори частично намаление на присъствието на ЮНМИК в Косово ще има няколко отрицателни последици. Големият въпрос е как да се смекчат, колкото е възможно повече тези последици, особено когато икономиката е толкова слаба и зависима.

По същество Косово все още не е започнало това, което се нарича преход към пазарна икономика. Опасенията са, че когато този преход действително започне, Косово може да последва стъпките на съседна Албания, която преживя най-травматични периоди, които между другото бяха причинени и от крайната поляризация, политизация и чисто късогледство на албанския елит.

Въпреки това положението не толкова лошо. Както бе отбелязано, постигнат е успех в събирането на погранични такси и местни данъци. След конфликта, обществото в Косово демонстрира истинска динамика във възстановяването. Окончателният статут не само ще осигури приключване на последния оставащ проблем на Балканите, но и ще наложи известно нормализиране на политическия живот и в Прищина и в Белград. Политиците и на двете места поставят ударението по същество върху едно и също - независимостта на Косово - като едните казват "за", а другите "не". Решението ще изисква рязка и позитивна промяна в отношението на лидерите към ефективната работа. Това означава, че политиците ги очаква много по-усилена работа, тъй като техните избиратели в Косови и Сърбия очакват стабилност и спазване на обещанието, че нещата ще се подобрят.

Робърт К. Остин преподава история и политика на Югоизточна Европа в Центъра "за международни проучвания Мънк" , Университета в Торонто.