Румъния подготвя рецепта за борба срещу корупцията

31/07/2006

Неотдавна Румъния бе застрашена от отлагане на присъединяването й към ЕС поради неадекватни антикорупционни мерки, но оттогава много неща се промениха в положителна посока. Мнозина смятат, че заслуга затова има министърът на провосъдието Моника Маковей, която даде ход на решителна борба за реформи.

От Гелу Трандафир за Southeast European Times в Букурещ – 31/07/06

Румъния се надява да се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г. [Архив]

"За пръв път в историята на страната никой не стои над закона". Изявлението на еврокомисарят по разширяването Оли Рен може да е прозвучало странно на някои членове на Европейския парламент. Само преди две години Съюзът призова Европейската комисия да прекъсне преговорите с Румъния поради проникналата във всички сфери корупция. А сега еврокомисарят им разказа съвсем различна история.

Това е разказ за успех въпреки оставащите огромни трудности. Преди няколко години румънските власти предприеха необходимата първа стъпка да признаят и оценят мащабите на проблема. "Обратът дойде, когато за пръв път бе признато, че корупцията е реалност", твърди Джонтан Шееле, ръководител на Делегацията на ЕК в Букурещ. "Когато дойдох за пръв път тук, правителството отричаше това. Но ако отричате един проблем, нямате шанс да го решите. Това се промени през 2002-2003 г.", твърди Шееле.

Приемането на действителността е само една стъпка. Поддържането на борбата срещу корупцията изисква и политическа воля. Предишната администрация, ръководена от Социалдемократическата партия (СДП), говореше верни неща, но без желание да предприеме необходимите стъпки. В резултат на това корупцията продължи да съществува, съдебната система продължи да бъде неефективна и подчинена на политическите си господари, а Брюксел започна да се съмнява в решителността на правителството.

Том Галахър, професор от Университета в Брадфорд, подчертава ключовата роля на неправителствените организации и независимите медии. "Те привлякоха вниманието на ЕС към очебийните случаи на корупция и изостриха вниманието на гласоподавателите срещу кандидати със съмнително минало. Тяхната тактика помогна за пробуждане на общественото възмущение срещу господстващата посткомунистическа сила СДП, която бе изглеждала непобедима малко преди да загуби властта си в изборите през 2004 г.", твърди той.

Междувременно, една влиятелна опозиционна партия, известна със своя прагматизъм, използва възможността. Демократическата партия, тогава ръководена от Траян Бъсеску, предприе болезнена реформа. Тя успя да предприеме успешна атака по отношение на политическа институция, която бе на "ти" с корупцията.

Бъсеску стана президент на страна, чиято кандидатура за членство в ЕС бе сериозно застрашена от предпазна клауза, която щеше да забави присъединяването, ако румънското правителство продължаваше да се задоволява с мерки само на хартия.

"Това беше огромно предизвикателство", твърди Шееле. "И беше много добър ход да се номинира Моника Маковей за правосъден министър, тъй като тя не бе политически обременена". Бъсеску получи народния мандат да осъществи промяната. И сега той намери подходящия човек за тази работа. Дойде времето за действие.

Министърът на правосъдието Моника Маковей. [Гети Имиджис]

Маковей, 47-годишна, бивш прокурор, активист в движението за човешки права, се изправи пред силна опозиция от страна на провосъдната институция, свързана с комунистическото минало. Въпреки това тя успя да реформира институцията, използвайки средства като прозрачност, отчетност и конкуренция за висшите постове. Най-ефикасните й методи са въвеждането на публични, подробни имуществени декларации и създаването на антикорупционна служба (АКС).

Имуществените декларации предизвикаха "нещо безпрецедентно в Румъния", заявява Маковей. "Известни политици, които никога не са били разследвани, бяха подложени на разпит" след като не успяха да обяснят произхода на богатството си. Дните на безнаказаност са безвъзвратно отминали.

Маковей осигури по-голяма независимост на прокурорите, които редовно докладват за резултатите от своята работа. "Сега има верига от отговорности", обяснява тя. "Ако АКС не успее да изпълни мисията си, ще бъда принудена да поискам отстраняването на нейния ръководител. Иначе, аз ще бъда уволнена."

АКС се оказа ефективна и безпристрастна. Тя обвини бившия премиер Адриан Нъстасе, че е получавал подкупи, но също така разследва и обвини лидери на сегашната управляваща коалиция. Ангажирането на хора се оказа трудно. "Малко прокурори искат да поемат товара. Не може да се каже, че съществува голям ентусиазъм за работа с АКС", признава Маковей.

Според министъра, нестабилната политическа воля представлява проблем. "В самото начало, съществуваше политическа опозиция", спомня си тя. Но политическата ангажираност намаля след като се оказа, че антикорупцията наистина съществува. Опозицията се премести от съдебната институция към парламентарната зала. Висши политици от управляващата коалиция се опитват да променят начина на назначаване на ръководителя на АКС.

"Промяната настъпи, след като осъзнаха, че АКС е наистина една автономна институция, която не могат да контролират. Сред политиците съществува страх от тази независима, работеща АКС," твърди Маковей.

АКС разследва бившия премиер Адриан Нъстасе (вдясно) и други високопоставени служители. [Гети Имиджис]

Дори бившите й непоколебими поддръжници от Демократическата партия започнаха да се дистанцират и Маковей сега смята, че е трудно да се наложи приемането на оставащите закони от антикорупционното законодателство: законът за политическите партии и създаването на агенция, която да отговаря за имуществените декларации.

Може би е необходима желязна решителност, за да се доведе този процес докрай. Маковей доказа, че я притежава по време на 18-те месеца на тази длъжност. Нещо повече, харесва й да получава подкрепата на мощни съюзници от чужбина.

"До голяма степен успешното присъединяване на Румъния ще бъде постигнато благодарение на госпожа Маковей", заяви еврокомисарят по правосъдието Франко Фратини. Въпреки хвалебствените думи, Румъния няма време да почива на лаврите си. Рен отложи за септември окончателното си изявление дали присъединяването към ЕС ще стане на 1 януари 2007 г., както бе планирано първоначално, или че то ще бъде отложено с предпазна клауза. В крайна сметка не е достатъчно един министър да предприеме кръстоносен поход срещу корупцията. Румъния ще трябва да убеди Брюксел, че разполага със сигурна рецепта.

Може ли подходът на Румъния да се приложи в Западните Балкани? Според Галахър съществуват значителни контрасти. "За разлика от Румъния в тези страни съществува мафия, която е относително независима от основните партии. ЕС трябва да засили операциите срещу мафията, тъй като собствената му сигурност е застрашена. И така, ЕС вероятно ще се ангажира повече."

Румънският опит обаче свидетелства за това колко важно е реформистите от Западните Балкани да станат по-влиятелни. "ЕС трябва да създаде ефективни екипи с местните реформисти. Това се случи едва след като АКС изгуби властта през 2004 г. и обяснява защо присъединителната стратегия в Румъния среща толкова трудности", заявява Галахър.