Световната банка призовава за повече инвестиции за иновации

01/05/2006

Предупреждавайки страните от Централна Европа до Централна Азия, че изостават от повечето развити страни по отношение на разходите за научноизследователска и развойна дейност, новият доклад на Световната банка ги призовава да предприемат стъпки за подобряване на условията за увеличаване на инвестициите за иновации като инструмент за ускоряване на растежа и намаляване на бедността. Според експерти на банката, важно е да се увеличи ролята на частния сектор, както и да се създадат икономически стимули, да се актуализира информационната инфраструктура и да се извършат реформи в образованието.

От Светла Димитрова за Southeast European Times в София - 01/05/06

Разходите за научноизследователска и развойна дейност в региона сега възлизат на по-малко от 1 процент от БВП, което е много под 3-те процента в ЕС. [Гети Имиджис]

Според публикуван наскоро доклад на Световната банка страните от Централна Европа до Централна Азия изостават от повечето от развитите страни по отношение на разходите за научноизследователска и развойна дейност.

Според проучването, озаглавено "Публично финансиране за търговски иновации" ("Public Financing for Commercial Innovation") разходите за научноизследователска и развойна дейност в региона сега възлизат на по-малко от 1 процент от БВП, което е много под 3-те процента, постигнати в страните от ЕС. Нещо повече, около две трети от разходите за научни изследвания в повечето посткомунистически страни се покриват от държавата, докато в Западна Европа от 65 до 70 процента от тези разходи се покриват от частния сектор. В Япония, делът на частния сектор е 80 процента.

Целта на авторите на доклада е да предложат на политиците в Европа и Централна Азия (ЕЦА) опции за повишаване на производителността и икономическия растеж като създадат благоприятна среда за прилагане на знания в икономиката чрез иновации и обучение. Те анализират различните финансови инструменти за насърчаване на иновациите в региона и препоръчват мерки за реформи, които трябва да се извършат преди де се приложат тези инструменти.

Седем страни от Югоизточна Европа (ЮИЕ) - Албания, Босна и Херцеговина (БиХ), България, Хърватия, Румъния, Сърбия и Черна гора и Турция - са сред 25-те страни от ЕЦА, оценени в доклада. Другите включват 13 бивши съветски републики, сред които настоящите членки на ЕС Естония, Латвия и Литва, както и пет други бивши комунистически страни - Чешката република, Унгария, Полша, Словакия и Словения, които се присъединиха към Съюза през 2004 г.

Използвайки комплекс от Показатели за икономика на знанието (ПИЗ), като икономически стимули, образование, система за иновации и информационна инфраструктура, проучването класира страните според способността им да инвестират ефективно в иновации. Всяка страна се оценява по скала от 1 до 10 за всеки показател и получава обща оценка по ПИЗ, която определя мястото й в класацията.

От 25-те страни от ЕЦА първите три по ПИЗ са Естония с 8,26 точки, Словения със 7,88 точки и Литва със 7,17 точки. След тях са други пет нови страни-членки на ЕС, следвани от Хърватия с 6, 22 точки и България с 6,19 точки, съответно на 9-то и 10-то място. От другите страни от ЮИЕ, Румъния се класира на 12-то място с 5,27 точки, Турция заема 16-та позиция с 4,73 точки и Сърбия и Черна гора -17-то място с 4,55 точки. Резултатът от 3,02 точки поставя БиХ на 23-то място пред Албания, която е на предпоследно място сред 25-те страни от ЕЦА с 2,99 точки.

Само за сравнение - Финландия, която е сред страните с най-иновационни икономики в света, има обща оценка по ПИЗ от 9,02 точки, 9,73 точки за иновации и 9,21 точки за образование.

"Държавните средства са малко и трябва да се използват за финансиране на научноизследователска дейност само когато са налице условия за постигане на реални резултати", подчертава един от водещите автори на проучването Ицхак Голдбърг. [Световна банка]

Страните от ЮИЕ получиха различни оценки за отделните показатели. Най-високата оценка от 7,12 точки на Хърватия е за иновации, което я нарежда на 4-то място сред 25-те страни от ЕЦА, пред шестте страни-членки на ЕС. Но страната е получила едва 4,31 точки за своя режим на икономически стимули, което означава, че тази област се нуждае от подобрения.

Най-високата оценка на България от 6,73 точки е за образование, което я класира на по-предна позиция от другите страни от ЮИЕ, но на две позиции след тях по отношение на общата оценка по ПИЗ.

Така например Румъния е на 12-то място по общата оценка по ПИЗ от 25-те страни от ЕЦА, но е едва на 20-то място по отношение на образованието, поради малкото държавни средства, отделяни за този сектор. БВП на Турция е на същото равнище като Литва и Словакия, но тя се нарежда след тези две страни по общия индекс по ПИЗ поради ниските оценки по средния брой години на обучение и математически постижения. Тя е на 24-то място в сферата на образованието.

Резултат, по-малък от 2,50 точки за някой специфичен индикатор е знак за застой в съответната област. Така например БиХ и Албания имат съответно само 1,02 и 1,65 точки за иновации, докато най-слабата оценка на Сърбия и Черна гора от 2,15 точки е по отношение на показателя за икономически стимули.

В доклада се отбелязва, че ако правителствата осигуряват допълнителни средства за стимулиране на иновациите, без същевременно да подобряват икономическите стимули, да актуализират информационната инфраструктура и да реформират образованието, парите ще отидат напразно. Нещо повече, увеличаването на разходите едва ли ще доведе до подобрение, ако частният сектор не започне да играе по-важна роля в този процес.

Въпреки големия брой на научни работници и наследството от постижения в образованието от комунистическия период, страните в бившия Източен блок няма да могат лесно да трансформират тези потенциални качества в успешни търговски иновации, ако университетите и изследователските институти не работят постоянно с частния сектор, твърди Световната банка.

Световната банка бе домакин на Форум за икономика на знанието в Прага на 28-30 март. Тридневното събитие събра представители на 27 страни от региона. [Световна банка]

"Държавните средства са ограничени и трябва да се използват за финансиране на научноизследователска дейност само ако съществуват условия за постигане на реални резултати", заяви водещият автор на проучването Ицхак Голдбърг.

Някои от необходимите условия включват стимули за укрепване на сътрудничеството между научни работници и частния сектор и широкия публичен достъп до компютри и интернет. Върховенството на закона също е от съществено значение, според Голдбърг, както и защитата на правото на интелектуална собственост и усилията за борба с корупцията.

За да се обсъдят възможностите как страните от ЕЦА могат да подобрят своите системи за иновации и да подобрят използването на знания от компаниите, Световната банка бе домакин на Форум за икономика на знанието от 28 до 30 март. Тридневното събитие събра представители на 27 страни от региона.

"Превръщането на научноизследователската и развойна дейност в търговски успех е ключът към постигането на стабилен и дългосрочен икономически растеж", заяви Шигео Кацу, вицепрезидент на Световната банка за региона на ЕЦА във встъпителната си реч на конференцията. "Това налага правителствата в Източна Европа и Централна Азия да престанат да изразходват ограничените си ресурси за архаични иновационни системи и да започнат да стимулират частните предприятия да се включат в тази ниша, както това правят колегите им на запад."

Това не означава, че правителствата трябва да престанат изобщо да финансират научните изследвания, но че когато отделят ресурси за подобна дейност, тя трябва да включва научни изследвания от или за частни предприятия. "По-важната роля за едно правителство е да осъществи необходимите структурни реформи, така че инвестициите в научните изследвания да дадат плодове", заяви Кацу. Насочването на спестените ресурси в образованието, здравеопазването и в мрежи за социална безопасност ще повиши и производителността на труда. Освен това правителствата трябва да улеснят публичния достъп до интернет, да стимулират точните финансови отчети на фирмите и да поддържат върховенството на закона. Същото се отнася и до борбата с корупцията и въвеждането на правила за защита на правата на интелектуална собственост."