Цените на петрола и новите икономики променят глобалната картина

03/01/2006

Икономистите са на различно мнение, когато трябва да обясняват значението на повишаващите се цени на петрола, които в реално изражение се доближават до цените, които предизвикаха стагфлацията през 70-те години. Според оптимистите, балансът на пазара ще се възстанови щом проблемите, свързани с доставките, включително трудностите с капацитета за рафиниране, се разрешат. Според други, които вземат предвид икономическият напредък на Китай и Индия, нарастващата конкуренция за ресурси и заплахата от глобално затопляне, картината е по-сложна. В миналото по-песимистичните сценарии бяха частично опровергани от технологическия прогрес и действието на силите на пазара. Дали ще се получи така отново? Многообразието от проблеми - икономически, политически, стратегически и екологически предполага, че политиците не трябва да бъдат самоуверени, пише бившият министър на финансите на Румъния Даниел Даяну.

От Даниел Даяну за Southeast European Times в Букурещ – 02/01/06

Когато цените на петрола скочиха над 50 долара за барел, светът се разтревожи. Когато те достигнаха 70 долара за барел през септември и впоследствие се понижиха, достигайки между 60 и 65 долара за барел, анализаторите започнаха внимателно да следят за следващата промяна.

Причината е ясна: в реално изражение 80 долара за барел е равнозначна на цената, която предизвика стагфлация в западните икономики преди няколко десетилетия. По онова време, арабските страни-производителки на петрол използваха тази стратегическа стока като икономическо и политическо оръжие и за кратко време цената на петрола скочи над 40 долара за барел. Това означаваше драстична и значителна промяна на условията на търговията между страните износителки и вносителки на петрол.

И така днешните повишени цени на петрола повдигат въпроса: настоящата ситуация подобна ли е на тази от преди няколко десетилетия? [Архив]

Богатите индустриализирани страни преодоляха шока от цените на петрола чрез забавяне на темпото на икономическото развитие (и дори чрез рецесия) и силно монетизиране на растящия бюджетен дефицит. С времето, покачването на цените на промишлените стоки компенсира новата цена на петрола. Съчетанието на рецесия и висока инфлация - близо 20 на сто, точно преди Пол Волкер да поеме управлението на Федералния резерв - обърка немалко макроикономисти; те трудно приеха факта, че масираното неоползотворяване на ресурсите може да съществува едновременно с много по-бързия ход на инфлацията. Следователно, конвенционалната парадигма трябваше да се разшири, за да вземе предвид сценария, при който мощен шок, свързан с доставките може да стане по-силен от способността на икономиката да предприеме гладко и бързо преоткриване на ресурси, като средство да се преодолее този шок. В такъв случай, рецесията, съчетана с по-високата инфлация става неизбежна.

Западните икономики преживяха шок, който десетилетия по-късно бе почувстван в много по-голям мащаб от посткомунистическите икономики. Докато Западът трябваше да се справи с жестоката промяна в търговията с една стратегическа стока, посткомунистическите икономики трябваше да се справят с големи институционални реформи и преоткриване на ресурси след разпадането на съветския блок за търговия. Наистина, страните от съветския блок бяха по онова време частично защитени от шока от цените на петрола, защото те купуваха евтин петрол от бившия СССР. Бедните икономики, вносителки на петрол бяха най-силно засегнати, тъй като понесоха двоен удар: много по-високи цени на петрола плюс постепенно растящи цени на промишлените стоки.

И така днешните по-високи цени на петрола повдигат следния въпрос: сегашната ситуация подобна ли е на тази от преди няколко десетилетия? От една страна, проблемите с капацитета за рафиниране показват, че съществува проблем с доставките, утежнен от последиците от природните бедствия, като ураганите Катрина и Рита. Освен това проучването за нефт не бе разширено достатъчно през последните години. Изводът е, че равновесието на пазара може да бъде възстановено, когато затрудненията с доставките се преодолеят. Обаче съществува нещо важно и ново в картината: икономическия растеж на Азия и особено на Китай и Индия - създава допълнителен растящ натиск върху пазара на петрол и газ.

С течение на времето, покачването на цените на промишлените стоки компенсира новата цена на петрола. [Архив]

Големият въпрос е следният: Какво е потенциалното влияние на новата глобална икономическа картина върху ценовата динамика на основни стоки, на които разчита функционирането на модерните икономики?

Според един малтусиански песимистичен сценарий, може да се очаква по-нататъшно рязко покачване на цените, като ще има борба за контрол на ключови ресурси. Да си припомним интелектуалните и политически дебати след публикуването на доклада на Мадоуз "Границите на растежа", който бе направен по поръчка на Римския клуб преди повече от три десетилетия. По същия начин моделирането на глобалната динамика (Моделът на Форестър, разработен от професора от МИТ Джей Форестър) бе предизвикано, за да се проучи какво вероятно ще се случи след рязка промяна на обстоятелствата на стоковите пазари. Малтусианският възглед бе частично опроверган от технологическия напредък и от функционирането на пазарни сили, които направиха използването на алтернативни енергийни източници доходоносни при новите цени. Можем ли отново да заложим на технологията и да бъдем сигурни? Може би, но отговорът трябва да вземе предвид Китай и Индия.

Шокът, свързан с търсенето вероятно ще продължи, като азиатските икономики ще упражняват натиск върху пазара на петрол и газ в бъдеще. Дори само този факт показва, че цената на петрола няма да спадне скоро под 40 долара за барел. Нещо повече, въпреки, че цените се покачват сравнително постепенно, това налага промени в потреблението и производството. И отново най-тежко засегнатите ще бъдат бедните страни, особено вносителките на енергия.

Могат да се направят няколко извода. Конкуренцията за контрол на залежите от петрол и газ ще нараства в бъдеще, което ще влияе на проблемите, свързани с геополитиката и сигурността; ще започне трескаво търсене на нови залежи; петролът и газта все повече ще бъдат смятани за стоки със стратегическо значение и развитите икономики ще определят в съответствие с това външната си политика. Твърде вероятно е потребността на промишлеността да бъде по-конкурентноспособна да срещне екологически затруднения с течение на времето, когато последиците от глобалното затопляне станат още по-ясни и тревожни.

По-високите цени на петрола и газта забавят растежа и водят до по-висока инфлация. Затова възникват нови решения, както за фирми, така и за правителства, които изискват ясна политика и прецизна оценка на загубите и ползите. При новите обстоятелства се очаква нов стремеж за пестене на енергия. Частни и държавни бюджети ще бъдат подложени на все по-голямо напрежение, ако не се вземат бързи мерки, които да се осъществяват последователно през продължителен период от време.