Хари Костов: Децентрализацията е стъпка напред към по-силна демокрация и евро-атлантическа интеграция

18/10/2004

Конституцията на Македония е основата на новия закон за децентрализация на страната, казва премиерът на Македония Хари Костов и добавя, че гражданите съзнават рисковете от предстоящия референдум и че вотът няма да доведе до дестабилизация, а ще бъде упражнение по демокрация. В специално интервю с кореспондента на Southeast European Times Мария Лазарова Костов също така обсъжда състоянието на сигурността в Македония, напредъка в провеждането на правните и отбранителните реформи, спора по северната граница с Косово и икономическите проблеми, пред които е изправена страната.

От Мария Лазарова за Southeast European Times от Скопие -- 18/10/04

Министър-председателят Хари Костов. [AФП]

Southeast European Times: Според Вас референдумът, обявен за 7 ноември, ще окаже ли влияние върху състоянието на сигурността в страната?

Министър-председателят Хари Костов: Състоянието на сигурността не трябва да се свързва с референдума, въпреки отделните, бих казал несириозни изявления на някои политически партии. Положението е стабилно и такова е мнението, изказано от отговорни международни институции. Правителството и съответните министерства ще осигурят условия за гражданите да гласуват в една демократична и безопасна атмосфера.

SE Times: В каква степен референдумът ще се отрази на процеса на европейска интеграция в Македония

Koстов: Македонското правителство изпълнява конституционните си задължения за по-нататъшно прилагане на Рамковото споразумение. Именно конституцията е основата на новите закони за децентрализация, целящи създаването на етнически ранообразни, финансово по-силни и политически по-мощни общини. На децентрализацията се гледа като на значителна стъпка напред към по-силна демокрация и евро-атлантическа интеграция на Македония. Вярвам, че всички граждани в Македония са наясно с тези процеси, които не трябва да имат дестабилизиращ ефект върху страната. Те подчертават демократичния подход към решаването на проблемите, който ние вече доказахме, като подписахме Рамковото споразумение и го приложихме в конституцията и законите.

SE Times: Как Вие виждате състоянието на сигурността в страната?

Koстов: Македония преминава през важна фаза на стабилизация, въпреки някои инциденти, които нямат потенциала да подкопаят сигурността в страната. Значително се подобриха и стабилизираха условията в бившите кризисни райони в сравнение с предишния период. Това бе постигнато чрез засилване активността на полицията, в сътрудничество с други отговорни държавни институции и международни организации, което се изразява в установяването на контрол в тези райони като част от продължаващия процес на завръщане по домовете на изселените граждани. Друго потвърждение на стабилизираното състояние на сигурността е замяната на военната мисия на НАТО в края на 2003 г. с европейската полицейска мисия "Проксима", чиято основна роля е даването на съвети, напътствия и наблюдаване на процеса на развитие на полицията в съответствие с европейските стандарти. Фактът, че подразделението на "Проксима" по сигурността напусна мисията, показва още веднъж нормализираната сигурност в страната. Последният доклад на ръководителя на мисията на ОССЕ в Скопие посланик Карлос Паис изразява оптимизъм за бъдещето на страната. Пълното прилагане на Рамковото споразумение ще означава позитивен курс към европейска интеграция.

SE Times: В своя доклад Вие обявихте стратегия за реформи в правосъдието. Какви именно промени се планират?

Македонският парламент прие закона за децентрализация на 12 август. Всичките 17 депутати от малцинствените групи в Македония гласуваха в подкрепа на закона. [Томислав Георгиев]

Koстов: Общата цел на стратегията е да се създаде ефективна правна система, основаваща се на международните стандарти, а по-специалната цел е да се засили независимостта на правосъдието. Реформата на правната система включва реформи на законодателната база, на съда и структурна реформа. Структурната реформа обхваща отношенията между институциите на съдебната система и тяхната вътрешна организация и компетенции.

SE Times: Смятате ли, че проблемът с демаркацията на северната граница на Македония с Косово ще бъде решен преди 2005 г., когато се очаква да бъде определен статутът на Косово?

Koстов: Демаркацията на северната граница с Косово трябва да завърши през 2005 г., но във всеки случай ще бъде направена преди приемането на решението за окончателния статут на Косово. Последните разговори с международните представители в Косово и косовските власти потвърдиха желанието на всички страни да решат проблема, който има политическо измерение, тъй като спорът бе предизвикан във връзка с малък участък с незначителна важност.

SE Times: Доволен ли сте от реформите в областта на отбраната, целящи постигане на стандартите на НАТО?

Koстов: Македония остава изцяло ангажирана със завършването на интензивния процес на реформи в областта на отбраната и пълното изпълнение на критериите за членство в НАТО. Срещата на върха в Истанбул призна напредъка, постигнат в провеждането на реформите и трансформацията на сигурността и отбраната.

Стратегическите насоки, включени в Националната концепция за сигурност и отбрана и политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната, приети от македонския парламент през октомври 2003 г., остават базата на отбранителната реформа. През май 2004 г. парламентът одобри резолюция за трансформиране на сигурността и отбраната, като одобри насоките, произтичащи от втората фаза на Стратегическия преглед на отбраната, и тяхното прилагане.

Предаването на отговорностите за сигурността на границата от министерството на отбраната на министерството на вътрешните работи продължава в съответствие с плана и трябва да приключи до края на 2005 г.

SE Times: Македония е изправена пред икономически трудности, в това число спад в промишленото производство и висок процент на безработица. Разполага ли правителството с ефективен план за решаване на икономическите проблеми?

Koстов: Планираният ръст на промишленото производство и съживяването на производството не бяха проведени с очакваните темпове поради незавършената продажба и провалилото се рестартиране на така наречените "губещи" предприятия (преди всичко мините и леярната във Велес) и банкрутиралите предприятия. Физическият обем на промишленото производство спадна с 10%, очакваните инвестиции не се реализираха и редица бизнес партньори бяха загубени през 2001 г. Промишленото производство постигна ръст от 3.5% през 2003 г. в резултат на подобрената икономическа среда. Тази година Македония отново регистрира спад в промишленото производство поради бездействия на значителни мощности, които са във фаза на продажба.

Усилията са насочени към подобряване на конкурентноспособността, развитие на базовите сектори в индустриалните отрасли, подобряване на икономическата среда и създаване на условия за по-големи икономическа активност и износ. Изпълнението на Националната програма за преструктуриране и конверсия на стоманодобивната индустрия е от специално значение. Промишлената продукция се очаква да нарасне значително.

Що се отнася до въпроса за безработицата, според данните през първите седем месеца на тази година изчезна тенденцията на постоянен ръст на броя на търсещите работа. Освен това, през последните месеци вече се забелязва намаляване на броя на безработните.

SE Times: Липсата на преки чуждестранни инвестиции е постоянен проблем. Какви постъпления в бюджета се очакват от тези инвестиции?

Премиерът Хари Костов (в средата) провежда среща с мениджърите на английската фирма Глендър Истейт Лимитед. Преките чуждестранни инвестиции в Македония нараснаха с 17 млн. долара тази година. [Томислав Георгиев]

Koстов: Правителството промени подхода си към привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), като подчертава значението на стабилната икономическа среда, работи с избрани инвеститори и дава възможност на водещите фирми в частния сектор да допринесат за развитието на македонската икономика. Подготвена е проектопрограма за стимулиране на инвестициите в Македония. Тя очертава съществуващия инвестиционен климат и икономически, правни и политически бариери, които пречат на инвестициите. Изготвен е план за действия, насочени към оказване на влияние върху инвестиционния климат и увеличаване значението на географските преимущества на Македония. Приети са и други мерки, включващи рекламни и информационни дейности.

През 2003 г. ПЧИ в Македония възлизаха на 77.6 млн. ево, което е увеличение с 13.8 млн. в сравнение с 2002 г. През първите шест месеца на 2004 г. са извършени 68.6 млн. евро ПЧИ и ние имаме реалистични прогнози за увеличаване на техния обем до края на годината.