Хърватски журналист печели наградата "За насърчаване на разбирателство"

18/11/2002

<FONT size="1" color="gray" face="verdana">Миналия месец Организацията на медиите от Югоизточна Европа (SEEMO) връчи първата си награда: "Д-р Ерхард Бусек - Награда на SEEMO за по-добро разбирателство в Югоизточна Европа" на хърватския журналист Денис Латин. [mediawatch.ljudmila.org]</font><br><br> Да си журналист на Балканите може да бъде трудно. Добрият журналист трябва да бъде напълно обективен през цялото време. Но това не винаги е лесно, когато твоите истории пробуждат болезнени спомени от етническия конфликт или оспорват властта на политиците и босовете на мафията.

Лиз Барет за Балкан таймс - 18/11/02

Да си журналист на Балканите може да бъде трудно. Добрият журналист трябва да бъде напълно обективен през цялото време и трябва да разглежда един случай от различни ъгли. Това не е лесно, когато историите, които разказваш, пробуждат болезнени спомени от неотдавнашните етнически конфликти или засягат мрежите на властта на магнати и политици. Въпреки това хиляди журналисти на Балканите оцеляват в тези трудни ситуации и понасят смело последствията от тяхното обективно представяне.

Сега една нова организация, Организацията на медиите от Югоизточна Европа (SEEMO), реши да възнагради техните усилия. Миналия месец, SEEMO връчи първата си награда: "Д-р Ерхард Бусек - Награда на SEEMO за по-добро разбирателство в Югоизточна Европа". След обсъждането на повече от 400 номинации, журито от медийни професионалисти от региона избра за носител на първата награда тази година хърватския телевизионен водещ Денис Латин.

Телевизионното предаване на Латин, Латиника, е изестно с разискването на спорни въпроси, без значение дали се отнасят за ксенофобията, връщането на бежанците или нормализирането на отношенията между хървати и сърби. В едно неотдавнашно предаване той зададе въпроса "Трябва ли сръбските туристи да се чувстват като гости по хърватското адриатическо крайбрежие?"

Въпросът събуди спомени в зрителската аудитория. В бивша Югославия, сърбите и хърватите почиваха заедно на хърватския бряг. И едните и другите се гордееха с неговата дълга назъбена брегова ивица и стотиците идилични островчета. Но след войната в Хърватска през 1991-1995 г., малцина сърби прекарват своите летни почивки на любимите си стари места.

Едва неотдавна, с отварянето на Сърбия към Запада, някои сърби, които успеят да намерят пари за пътуване, отново имат възможност да поплуват в чистата синя морска вода на Хърватска. Съответно много от тях, които предприемат това пътуване, срещат враждебност, която може би не е изненадваща, като се има предвид, че части от далматинското крайбрежие бяха място на силно стълкновение.

Латин реши да се изправи лице срешу лице с проблема. Той доведе в студиото и двете страни: умерените, твърдящи че е време да настъпи мир между сърби и хървати; и ултранационалиситите, които искат да попречат на сърбите да стъпят на хърватска земя. Напрежението между двете групи достигна връхна точка, но като цяло посланието беше ясно - че е дошло време за помирение.

Оливър Вуйович, генералният секретар на SEEMO, каза, че журито е било впечатлено от желанието на Латин да се захване с такива горещи въпроси и теми, които се избягват от повечето останали хърватски медии. Но Латин е само един от многото журналисти, които насърчават за установяването на по-добро разбирателство между хората на Балканите. SEEMO получи над 400 номинации и, както каза Вуйович, "журито трябваше да поработи здраво, за да вземе решение. В случая с Латин, един от факторите, които подкрепиха неговия избор беше, че той ръководи няколко други журналисти, които също бяха номинирани. Той има много добър екип, работещ за него".

<table border="0" align="right" width="216" height="48"> <tr> <td><img src="../../images/photos/seemo.jpg" align="right" width="216" height="48"></td> </tr> </table> Новата награда, одобрена лично от Ерхард Бусек, специалният координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, е само малка част от дейностите на SEEMO. Организацията анализира още законовата рамка, в която работят журналистите, и съдейства на националните правителства да приведат законите в съответствие с международните стандарти. Например, SEEMO насърчава правителствата на Сърбия и Черна гора да направят клеветата по-скоро гражданско, отколкото криминално, престъпление.

SEEMO няма проблеми с привличане на общественото внимание. Тъй като нейни членове са всички най-изтъкнати медийни професионалисти от Югоизточна Европа, когато SEEMO публикува мнение или изявление, тя може да бъде сигурна, че гласът и ще бъде чут. Но организацията предпочита да използва дипломатичен подход, разбирайки, че директната намеса може да предизвика ситуация на напрежение.

Неотдавна SEEMO получи информация, че в Тетово, Македония, политическа партия на етническите албанци е забранила на местна славянска македонска телевизионна станция да присъства на нейна прес конференция. Вуйович се отзова, като се свърза с лидера на партията, и го убеди колко е важно да направи прес конференцията достъпна за всички. Партийният лидер реагира добре: веднага обеща да не налага вече забрана, и официално се извини на телевизионната станция.

SEEMO се стреми също и да подкрепя журналисти, чиято лична безопасност е застрашена. "Проблемите, с които се сблъскват журналистите, са различни за отделните страни", казва Вуйович, "но може би най-големият проблем в региона е мафията и хората, които са свързани с мафията".

Но съществуват и граници за това, което SEEMO може да направи. В края на краищата, журналистите разчитат на по-добра законова защита на техните права, по-голямо съобразяване с тяхната роля при критикуване на правителството и на подкрепа от полицията. А полицията често не е склонна да се намесва. Три години след като сръбският журналист Славчо Куривия беше застрелян пред дома си, неговите убийци още не са открити.

Журналистите в региона често са лошо заплатени, а и медиите нямат достатъчно средства за провеждането на по-сериозно журналистическо разследване. Както каза Вуйович, ". всеки журналист, който си върши добре работата, винаги трябва да си задава въпроса: каква ще бъде реакцията на това, което пиша? Дали семейството ми няма да пострада от последиците?".