Харватите в БиХ имат различно мнение за бъдещето

15/12/2005

Преди конфликта в БиХ, хърватите бяха най-малката от трите етнически общности на страната и мнозина се чувстват излъгани от сегашните политически различия. В Херцеговина, която традиционно е била бастион на хардлейнери, се издигат призиви за трета автономна област. Други хървати смятат, че вместо това БиХ трябва да се откаже от сепаратизма и да се стреми към мултиетническо бъдеще.

От Антонио Пърленда за Southeast European Times в Сараево – 14/12/05

Момиче поднася цветя пред неотдавна открития паметник на последната босненска кралица Катарина. И трите етнически групи почитат Катарина, но по различни причини: хърватите я почитат заради католическата й вяра, мюсюлманите я смятат за символ на дълголетната държавност на Босна и Херцеговина, а сърбите изпитват съчувствие към нея заради загубата на децата й, отнети от отоманските турци. [Гети имиджис]

Десет години след края на жестокия конфликт в Босна и Херцеговина (БиХ) хърватите в страната виждат бъдещето си по различен начин. Сред тях не съществува консенсус по отношение на политическата организация на страната.

Преди конфликта, хърватите бяха най-малката от трите етнически общности в БиХ. От 1991 г. те представляват 17,6 процента от населението на БиХ. Оттогава не е провеждано преброяване на населението, но по обща преценка процентът на хърватите в момента е намалял. По време и след конфликта много от тях емигрираха най-вече в съседна Хърватия.

В Сараево броят на хърватите рязко е намалял.

"БиХ е моята страна, аз съм родена тук. Погрешно е да се смята, че хърватите забравят своята етническа идентичност и се смятат за босненци или херцеговинци”, заявява 36-годишната собственичка на магазин за хранителни стоки Ивица Таланга. "В Сараево аз съм гражданка с равни права с останалите. Но разбирам проблема на родителите, които се боят, че децата им ще забравят хърватския език и традиции в училищата и обществото, в които преобладават босненци. Вярвам, че конституцията на една държава, в която съществуват няколко икономически региона и една внимателно разработена образователна система, която защитава правата на етническите общности, ще изградят солидна основа за по-доброто бъдеще на цяла БиХ”, добави тя.

Почти всички хървати са критично настроени по отношение на Дейтънското мирно споразумение (ДМС), подписано преди десет години. Но тяхното отношение към настоящето и бъдещето зависи главно от сегашните обстоятелства в регионите на БиХ, в които те живеят.

По традиция най-твърдите политически настроения са сред хърватите в Херцеговина, в югозападната част на БиХ. Хърватското население там винаги е подкрепяло тесните връзки с Хърватия. Днес много хора там смятат, че биха живели по-добре, ако имаха своя хърватска автономна област, както босненските сърби в РС.

Анделко Барун от Ливно, 40-годишен, който ръководи организацията на хърватите, инвалиди от войната, смята, че единственото добро нещо по отношение на ДМС е фактът, че то сложи край на кръвопролитията.

"Държавата се намира в хаос. ДМС осигури много объркан държавен механизъм, който е полезен само за безотговорните политици, които се стремят към лично облагодетелстване, вместо да защитават интересите на гражданите, които представляват," заявява той. "Дейтънското спразумение не бе най-правилното решение, защото то не осигури равни права на трите големи етнически общности. Единственото правилно решение днес е да се създадат три автономни области, вместо две, по една за всяка етническа общност."

Барун не вярва, че създаването на повече от три региона е смислено решение. Tази идея му напомня твърде много за бивша Югославия.

"Някакъв умален вариант на Югославия няма да устрои хърватите. В такива страни ние не сме в състояние да развиваме езика и традициите си, защото хърватите представляват малцинство," заяви Барун.

Здравко Беслич, 40-годишен журналист от Посуйе, също смята, че създаването на три автономни области би било по-добро решение за хърватите в БиХ.

"Сърбите си имат своя автономна област, докато във Федерацията мюсюлманите са повече от нас. Например нито един политически представител на хърватите не подкрепя съвместна държавна система за радио и телевизионно разпръскване, но въпреки това тя бе създадена чрез закон. Проблемът бе поставен пред Конституционния съд, като двама хърватски съдии не го подкрепиха, но въпреки това законът влезе в сила."

Беслич казва, че е роден в БиХ и смята, че тя е неговата страна. Но при сегашните обстоятелства, той не се чувства като нейн гражданин.

"На спортни състезания, съветвам сина си да подкрепя Хърватия, защото не мога да бъда емоционално свързан с БиХ, докато държавата е организирана както сега," заявява Беслич.

Различни мнения могат да се чуят и в Посавина, регион в централната северна част на БиХ. По-голямата част от територията там сега е в РС, докато хърватите във Федерацията представляват мнозинство в сравнение с босненците. Поради тази ситуация, местните хървати не виждат някакво преимущество в създаването на три етнически автономни области, тъй като вероятно те няма да бъдат включени в “хърватската” автономна област. Вместо това те вероятно ще изгубят учредителния си статут в сръбската или босненската етнически автономни области и ще се озоват при по-лоши условия, в сравенение с условията, при които живеят днес.

Броят на хърватите в Посавина намалява. Според католическия францисканец Мирко Филипович, младите хървати, с които той общува, обикновено искат да напуснат страната.

"Дейтън е само символ," заявява той. "А и не бих казал, че той сложи край на войната, защото тя всъщност приключи след военни операции и поради ситуацията на бойното поле. Дейтън постави в лошо положение БиХ. Той облаготелства само онези, които забогатяха в смутните времена. В Посавина бежанците започнаха да се връщат пет години след края на войната. А и не се връщат много хора наведнъж, а обитателите на отделни къщи. Всъщност хърватите не смятат, че в тази страна имат бъдеще."

"Единственото решение ще бъде конституционната реформа, която да преструктурира страната на няколко мултиетнически региона, в които нито една етническа общност да не бъде преобладаващо мнозинство”, заявява 50-годишният францисканец. "Но тези региони трябва да се изградят не на политически решения, а на логически и икономически принципи."