Въпреки реформите в Турция терористите са все така агресивни

31/03/2008

Сега, когато властите проявяват по-голямо разбиране към проблемите на кюрдите, терористичната кампания на ПКК губи ли смисъл?

От Айхан Шимшек за Southeast European Times –31/03/08

Поддръжник на ПКК носи знамето на терористичната групировка [Гети Имиджис]

Въпреки че реагира с военна сила на тероризма на Кюрдската работническа партия, правителството на Турция обещава да прояви по-голяма загриженост към своите ентически кюрдски граждани. Дни след ограничената сухоземна офанзива срещу бази на ПКК в Северен Ирак премиерът Реджеп Тайип Ердогат съобщи за амбициозен нов план за увеличаване на икономическите перспективи в югоизточната част на Турция, където преобладава кюрдското население, включително инвестиции до 15 милиарда долара.

Той също обеща да открие нов държавен телевизионен канал, който ще излъчва програми на кюрдски език и напомни на членовете на ПКК за законите за амнистия, които осигуряват по-малки присъди или предварително освобождаване на онези, които се предадат и дадат информация за групировката.

Чрез тези мерки администрацията на Ердоган се надява да убеди кюрдите в Турция, че Анкара се опитва да реши техните проблеми, докато в същото време ограничава призива на ПКК. Терористичната организация обаче реагира с презрение на тези усилия, продължавайки да твърди, че единствената реална възможност остава нейният смъртоносен факел на "революцията".

Създадена през 1970- те години като марксистка групировка, проповядваща "народна република" в Югоизточна Турция, ПКК предвижда създаване на независима държава за кюрдите, която ще включва Северен Ирак и части на Иран и Сирия. За да се спечели подкрепата на турските кюрди за тази грандиозна визия, групировката използва недоволството от икономическите несъответствия и правителствената политика, целяща да ограничи кюрдския национализъм.

Тя също се стреми да натрупа политически капитал от продължаващата военна кампания на Турция, която провежда трансгранични нападания върху бази на ПКК в Северен Ирак. "Турските военни ще продължат борбата си срещу ПКК, докато правителството ще продължи антикюрдската си политика в областта на политиката, икономиката и обществото", заяви Калкън в интервю, публикувано на уебсайт на ПКК.

Възможни ли са все още подобни твърдения? Отчасти в съответствие с кандидатурата си за членство в ЕС властите в Турция предприеха конкретни стъпки през последните години, за да намалят ограниченията върху правата на малцинствата. За пръв път от десетилетия политическа партия, свързана с кюрдската кауза - и както мнозина в Анкара твърдят, с ПКК - има представители в парламента.

Администрацията неколкократно подчерта, че военен отговор на сепаратисткия тероризъм не е достатъчен; трябва да се обърне внимание и на корените на напрежението сред кюрдите. Тя работи упорито, за да създаде възможност за политическо решение в рамките на гражданското общество. И въпреки това насилието, което отне живота на повече от 37 000 души през последния четвърт век, продължава.

Протестна демонстрация в Лондон заклеймява ПКК. [Гети Имиджис]

Прекратяването на огъня бе нарушено поради разногласия между фракциите

Този месец Кюрдската демократическа конфедерация (КДК), която е чадър за различни поставени извън закона групировки, които са свързани с ПКК, призова за условно спиране на огъня и за диалог с турското правителство. Но тя също предупреди, че ще има "война, която ще продължи с десетилетия", ако исканията й не бъдат изпълнени. Макар и да твърди, че иска преговори, групировката също поставя под въпрос основополагащите договори и териториалната цялост на Турция - становище, което турските официални представители смятат за крайно неприемливо.

ПКК е обявявала няколко пъти едностранно спиране на военните действия в миналото, но нито в един от тези случаи това не бе спазено. Отчасти за това е виновен фракционализмът. Различни групировки следват различни политики, а някои влиятелни сили в ПКК продължават да смятат насилието за начин за постигане на целите им.

Въпреки че КДК излезе с призив за диалог, командирът на ПКК Бахоз Ердал, сирийски гражданин, обеща да продължи нападенията срещу турски войници и други обекти. Междувременно Калкън, настоя, че "климатът на войната е устойчив и той е единственият инструмент, чрез който кюрдите постигат политически придобивки".

‘ПКК в най-слабата си, но най-опасна фаза’

"Днес ПКК е в най-слабата си, но също и най-опазна фаза", заяви Седат Лачинер, президент на Международната организация за стратегически изследвания. "Намирайки се под силен натиск, терористичната групировка сега може да се опита да предприеме сензационни самоубийствени атентати, с което ще демонстрира силата си."

Турция провежда военни операции срещу терористите на ПКК в Северен Ирак от декември, а през февруари започна осемдневна сухоземна офанзива, убивайки най-малко 240 терористи, според Генералния щаб. Успешна военна кампания, съчетана с добре проведена дипломация, съкрати логистичните и финансови източници на ПКК, каза Лачинер.

Освен това, добави той, групировката сега е изолирана политически. В резултат на това тя сега може да потърси - както е правила и в миналото - подкрепата на глобални или регионални играчи, които могат да я използват като вид "подизпълнител" за своите регионални политики.

ПКК може да оцелее отчасти благодарение на своята наподобяваща октопод структура, с престъпни дейности в целия регион и в Европа. Според докладите на Държавния департамент на САЩ за тероризма в различните страни от април 2007 г., организацията финансира операциите си чрез трафик на наркотици и хора в Европа, както и чрез събиране на средства от симпатизанти.

Много експерти по сигурността, както местни, така и в други страни, отдавна твърдят, че характерът на заплахата от ПКК е такъв, че не е препоръчително да се разчита единствено на военен отговор. По-скоро Турция трябва да продължи да работи с другите страни, особено с тези в Европа, за да прекрати финансирането на организацията и набирането на нови членове. Междувременно правителството трябва да положи усилия, за да убеди кюрдите в страната да се доверят на гражданското общество и на върховенството на закона.

Социоикономическата изостаналост е един от проблемите, от които ПКК е извличала дивиденти в миналото. Сега премиерът Ердоган започва осъществяването на агресивен план за 15 милиарда долара, целящ увеличаване на инвестиционите и икономически перспективи в Югоизточна Турция като ключов елемент в по-мащабната борба срещу тероризма.

Друг проблем са случаите в Турция в миналото, когато сигурността е била поддържана за сметка на човешките права. Чувството, че кюрдите са дискриминирани и липсата на самоопределение помогна на ПКК да придобие влияние през последните две десетилетия. Доскоро дори идеята за радио и телевизионни програми на кюрдски език бе оспорвана в Турция.

През 2004 г. бе въведено ограничено излъчване на програми на кюрдски език. Администрацията на Ердоган твърди, че планира да отиде по-далеч. Специален държавен телевизионен канал ще излъчва не само на кюрдски, но също и на арабски и на фарси. Премиерът настоява, че правителството му ще продължи с новите реформи. Той също инструктира един от своите заместници да посети региона и да получи по-ясна представа за очакванията там.

Кюрдски селяни работят на памукова нива близо до турската граница с Ирак. Правителството в Анкара обяви амбициозен план за ускоряване на икономическото развитие в районите на страната с преимуществено кюрдско население. [Гети Имиджис]

ПДО смята, че програмата на правителството е "недостатъчна"

Въпреки усилията си обаче турското правителство все още среща скептицизъм. Прокюрдската Партия на демократическото общество (ПДО) заяви, че не е впечатлена. "Ние първо трябва да седнем и да разговаряме без всякакви ограничения", каза Сири Сакък, влиятелен депутат от ПДО. "Ако правителството на ПСР е искрено в усилията си да реши кюрдския проблем, нека да проведем референдум и да установим какви са исканията на кюрдския народ."

ПДО настоява Турция да признае кюрдската идентичност в своята конституция и някакъв вид автономия на югоизточната част на страната. Поради някои сходства между нейната платформа и исканията на ПКК провеждането на диалог между правителството и главната кюрдска партия в Турция се оказа невъзможно.

Особено в контекста на тероризма на ПКК Ердоган е изправен през силен обществен натиск да няма нищо общо с ПДО. Той наскоро отхвърли искане на членове на партията да се срещнат с него и заяви, че няма да го направи, докато те не определят ПКК като терористична групировка и категорично не отхвърлят тероризма. Общественият гняв срещу насилието на ПКК нарастна след октомври миналата година, когато при терористични атаки бяха убити най-малко 47 души, включително 35 войници, и то само за един месец. Жертви на конфликта са повече от 37 000 души от 1984 г. насам.

Същевременно има все повече доказателства, че неуспехът на ПДО да се разграничи от ПКК подкопава основите на партията сред етническите кюрди. През ноември 2007 г. групата за изследвания "Метропол" проведе проучване на общественото мнение в югоизточната част на страната. Повече от една трета от анкетираните (35,1%) са заявили, че ПДО не представлява етническите кюрди, докато само 38,6% смятат, че ПДО ги представлява.

Според "Метропол" ПДО "е изградила политическата си легитимност върху демократичните права на населението от региона и върху решаването на кюрдския проблем. Но към нея бе отправена силна негативна критика поради неотдавнашните терористични действия." Една от главните причини, според анализаторите, е неуспехът на партията да нарече ПКК терористична организация.

Проучването установи малка подкрепа за целите на ПКК. Мнозинството от 64,5% са против създаването на кюрдска държава в Северен Ирак, а 95,2% твърдят, че предпочитат да останат в Турция, вместо да отидат да живеят в такава държава. Повече от половината от анкетираните (51,5%) смятат, че трансгранични действия срещу базите на ПКК в Северен Ирак са необходими.

Запитани кой е техният любим политик, почти 60% от анкетираните посочват премиера Ердоган. Шейсет и пет процента казват, че са гласували за ПСР на последните избори, а дори повече (68,3%) казват, че отново ще гласуват така. Екипът, провел проучването, обаче предупреждава, че тези цифри се различават от действителните резултати от изборите. Някои от анкетираните може да не са искали да признаят, че подкрепят ПДО, смятат анализаторите.