Какво да очакваме от румънската икономика през 2006 г.

23/01/2006

Румъния е изправена пред много неотложни задачи през тази година. Хармонизирането на пазарните условия с тези на ЕС ще постави местните фирми в условия на много по-жестока конкуренция. Това на свой ред води до по-малък ръст на промишленото производство и на БВП. Отрицателено повлияха върху икономиката и миналогодишните обилни валежи и наводнения, както и повишаването на цените на енергията. Междувременно, международният климат също е несигурен, като Европа се намира в икономическа стагнация, а възходът на азиатските икономики предизвиква промени към протекционизъм. И така, политическите и бизнес лидерите на Румъния ще трябва да решават много проблеми, за да изпълнят задълженията си към ЕС и да осигурят на страната дългоочакваното влизане в блока.

От Даниел Даяну за Southeast European Times в Букурещ – 23/01/06

Колкото повече условията на вътрешния пазар наподобяват тези на ЕС, толково по-трудно става за многобройните местни компании да отговорят на новите условия на конкуренция.

Прогнозирането на икономическите резултати на Румъния през 2006 г. е рисковано. Но можем да кажем със сигурност, че прогнозата зависи от няколко специфични въпроси. Сред тях е способността на икономиката да се приспособи към променящите се условия.

Икономиката отбеляза значително по-малък ръст през 2005 г, отколкото през предишната година. За първите девет месеца, икономическият растеж е бил едва 2 процента, докато БВП за цялата година едва ли ще надвиши 4 процента. Тези незначителни постижения отчасти се дължат на безпрецедентните валежи и наводнения, които засегнаха по-голямата част от страната. В същото време, румънската промишленост и особено някои нейни сектори, бяха сериозно поразени от рязкото поевтиняване на местната валута, повишаването на цените на енергията, тарифите, намаляването на субсидиите и растящата конкуренция.

Като цяло колкото повече пазарните условия в страната се приближават към тези в страните-членки на ЕС, толкова по-трудно става за многобройните местни компании да изпълняват новите условия на конкуренция. Това се илюстрира от по-малкия ръст на производството и БВП. Как ще оцеляват местните компании в бъдеще? Или казано другояче, достигнало ли е дъното промишленото производство или ще продължи движението си надолу още известно време на съответната болезнена цена?

Икономиката бе поразена от миналогодишните обилни валежи и наводнения [AФП]

Ако дъното не е достигнато, можем да станем свидетели на още по-лоши резултати през идните месеци. Ако дъното е достигнато, ръстът на промишленото производство може да се повиши през 2006 г., макар че очевидни признаци за това едва ли може да се очакват преди второто тримесечие. По-бързото преодоляване на шоковете ще помогне и за постигането на ръст и на БВП. По-добрата реколта би допринесла значително за такъв ръст - тазгодишната реколта спадна с катастрофалните 12 процента в сравнение с 2004 г. Прекаленият оптимизъм обаче е необоснован, като вземем предвид, че производството регистрира незначителен ръст през 2005 г.

Търговският дефицит продължи бързо да нараства, като текущият бюджетен дефицит може да е надвишил 9 процента през 2005 г. При положение, че ръстът на БВП и на промишленото производство значиетлно са намалели, възниква въпросът дали подобни външни дефицити са трайно явление. Всъщност съществуват няколко аспекта, свързани с повишаването на външния дефицит, които се нуждаят от пояснение. Незначителният ръст на икономическите резултати през тази година изглежда потвърждават тревогата, която изразих в статия преди две години по отношение на голямо предизвикателство, свързано с конкурентноспособността. Икономиката трябва да се справи по някакъв начин с рязкото покачване на обменния курс, което доведе до големи парични потоци от румънци, които работят в чужбина и други капиталови потоци, привлечени от перспективите на Румъния да стане член на ЕС (т.н. "холандска болест").

Някои биха възразили, че външният дефицит не е нещо тревожно, при условия на "нормален" ръст на банковите кредити и при наличието на чужд капитал в банковото дело, който се предполага, че ще се прелее в надеждни дългосрочни кредитни линии. Но подобни аргументи имат граници. В реалната икономика не съществува еднопосочна улица; неизбежни са болезнените корекции, които ще се наложат веднага щом дефицитът премине определен праг. Ако се наложат подобни корекции, това ще предизвика рязък спад в обменния курс, което от своя страна ще предизвика инфлация.

Истинското изпитание за новата монетарна политика на Националната банка, насочена срещу инфлацията, ще бъде тази година. [НБР]

Що се отнася до новата монетарна политика на Националната банка (НБР), насочена срещу инфлацията, истинското изпитание за нея ще бъде през тази година. Последните четири месеца на 2005 г., през които бе направен опит срещу инфлацията, изобщо не са показателни и може би щеше да бъде по-добре, ако въвеждането на новата монетарна политика се отложи за известно време. Изпитанието ще бъде голямо, тъй като условията са специфични: почти половината от притока на пари излиза извън контрола на НБР (поради факта, че сделките са в евро и в долари); разликите в лихвените проценти все още са големи; а бумът на банковите кредити и либерализацията на капиталовите активи навредиха на способността на НБР да контролира паричния поток. Прекалено амбициозна е предвидената за 2006 г. инфлация от 5 процента; по-разумна би била инфлация от 6 до 6.5 на сто в условията на повишаване на цените на газта и очакванията за повишаване на инфлацията. Планираната миналогодишна инфлация доста се разминава с реалната, която може би ще достигне 8.7-8.8 на сто през 2005 г. при първоначално предвидена стойност от 6 на сто, преди въвеждането на фиксирания данък.

Макар че в държавния бюджет се предвижда дефицит от 0.5 на сто за 2006 г., някои от основните му предвиждания са спорни - особено, свързаните с ръста на БВП и с инфлацията. При коригиране на бюджета трябва да се предвиди преосмисляне на тези цифри. Изпълнението на бюджета трябва да бъде стриктно през следващата година. В същото време, трябва да се увеличи финансирането на инфраструктурни проекти. Специално внимание трябва да се отдели на разширяването на капацитета за усвояване на фондове на ЕС. Подходящо управление и решаване на ключовите въпроси може да повиши инвестиционната оценка на Румъния.

Междувременно международната среда е несигурна, което се дължи на глобалните дисбаланси и икономическото въздействие на различни геополитически конфликти. Икономическата стагнация в Европа и другаде, както и напредъкът на китайската и други азиатски икономики, принуждава страните да прибегнат до протекционизъм като средство за защита на вътрешните пазари (Липсата на конкретни резултати от кръга от търговски преговори в Доха е достатъчно красноречива). Цената на основни стоки и на петрола ще продължи да се влияе от възхода на азиатските икономики. Тези обстоятелства ще повлияят и на румънската икономика, макар че тя до голяма степен зависи от пазарите на ЕС.

И не на последно място, Румъния трябва да изпълни задълженията си към ЕС; колкото по-добре се представим, толкова по-добри са шансовете ни да влезем в Съюза. Политическите и бизнес лидерите на Румъния носят отговорност за по-доброто определяне на националните интереси и то в конкретно изражение. ЕС има своите специфични наднационални интереси, но той също представлява съзвездие от национални интереси, които често се намират в конфликт. Тази действителност поставя множество предизвикателства пред процесите на вземане на решения на национално равнище. Неуспехът да се посрещнат тези предизвикателства обаче може да предизвика отлагане на членството в ЕС, благодарение на застрахователната клауза. Залозите през 2006 г. са високи.