Кой се страхува от изнасянето на производства зад граница?

31/01/2005

Плюсовете и минусите на изнасянето на производства зад граница са обект на оживени дебати в много страни. Редица икономисти считат, че комбинацията от фактори, включващи високо образователно равнище, ниски заплати и добро управление, са необходими на страните, за да се възползват напълно от преумеществата на глобалната икономика. Страните от Югоизточна Европа са в добра позиция по отношение на професионални умения и заплати, но ще се нуждаят от разумна държавна политика, за да могат да се възползват от облагите на изнасянето на производства в Европа, смята икономистът и бивш министър на финансите на Румъния Даниел Дъяну.

От Даниел Дъяну за Southeast European Times от Букурещ -- 31/01/05

През последните години сме свидетели на все по-чести прояви на безпокойство в развитите страни във връзка с влиянието на глобалната търговия върху техните икономики. В САЩ водещи политици от двете главни партии са изразвявали възражение спрямо изнасянето на производства зад граница, което те възприемат като разширяващо се бягство на работни места. Тревогата е даже още по-силна в Западна Европа; редица френски и германски министри публично изказват своето безпокойство относно индустриалното преместване. Бившият френски министър на финансите Николас Саркози и министърът на икономиката на Германия Волфганг Клемент бяха особено красноречиви. Те не се поколебаха да обвинят новите членове на ЕС в прилагането на нечестна конкуренция чрез по-ниски данъци. Как стана така, че тези страни с развити икономики, които традиционно са били привърженици на свободната търговия, сега вече имат друго мнение?

По традиция, по-малко положителният ефект на глобалната свободна търговия се е чувствал в страните, които или не могат да се възпозват максимално от своите сравнителни преимущества, или пък са се сблъсквали със силен протекционизъм от страна на богатите икономики в някои области, например селкостопанските продукти. Като цяло това са развиващите се страни, където широко са разпространени лошото управление и неспособността да се усвояват новите технологии. Това положение накара харвардският икономист Дани Родрик да отбележи, че свободната търговия не носи обезателно благополучие на бедните икономики.

Свободната търговия в областта на селскостопанските машини и продукти не е от полза за всички страни. [AФП]

Съществуват теоретически и практически причини за очевидната промяна в част от общественото мнение в богатите страни. Аргументите на икономическата наука, подчертаващи достойнствата на свободната търговия, формират основата за рационализиране на търговския обмен между страните. Тези аргументи, обаче, губят част от своята сила и привлекателност, когато разпределението на печалбите е силно асиметрично и когато динамичните конкурентни преимущества доминират. Преди години Пол Кругман и Хершел Гросман написаха първите постановки на така наречената от тях "стратегическа търговия". Може да се твърди, че икономическият ръст на азиатските страни (и най-вече на Китай през последните 2-3 десетилетия) може да се тълкува през призмата на концепцията за стратегическата търговия, която бе приложена в един вид индустриална политика, базирана на развитието чрез разумно използване на пазарните сили.

Днес новите технологии за информация и комуникация дават големи възможности за развиващите се страни да се възползват специално от добре образованата им работна ръка. Отново азиатските страни се проявяват доста добре в това отношение. "Безгранична Индия" от последното десетилетие е резултат от пазарните реформи, проведени при наличието на голям брой говорещи английски инженери и компютърни специалнисти и програмисти. В същото време само някои райони на Индия бяха засегнати от бързия икономически прогрес и голяма част от страната тъне в крайна бедност.

Важното в глобалната икономическа игра е наличието на съществени разлики в заплатите на населението в различните страни и региони. Това е факторът, който движи преместването на индустрии, тъй като глобалните компании прехвърлят операциите в райони, съчетаващи евтината работна ръка с достатъчно добре развити технологии. Интензивността на този процес зависи както от разликите в заплатите, така и от качеството на други производствени фактори. Водещи търговски икономисти от основното научно течение, такива като Джагдиш Багуати, смятат, че развитите страни нямат от какво да се страхуват, тъй като те се специализират във високо технологични продукти и услуги; следователно всички страни ще бъдат по-добре в крайна сметка. Този аргумент, обаче, бе неотдавна оспорен от Пол Самюелсън от Масаджузетския институт за технологии; в статия за "Списание на икономичските перспективи", той пише, че "понякога печалбата, която една страна получава, е от полза само за нея, като постоянно нанася вреда на другата страна, намалявайки възможната полза от търговията между двете страни". Самюелсън по-нататък твърди, че "изнасянето на производства след 2000 г. е процес, който е трябвало да бъде предвиден още през 1950 г.", тъй като той е в резултат на асимилирането на развити технологии от страните по света и догонването на САЩ.

При новите технологии за информация и комуникация и глобалните разлики в заплатите са неизбежни преместванията и прехвърлянията на производства и услуги. Някои водещи индустриални страни даже не успяват да бъдат в темпо с този процес що се отнася до преструктурирането; изоставането им вреди на някои видове работна ръка и засилва натиска върху реалните заплати. В резултат на това се появява тревога във връзка с изнасянето на производства. Лесно е да се разбере съществуването на подобна тревога в Западна Европа, където заплатите са няколко пъти по-високи от тези на добре образованите работници в страните от Източна и Централна Европа. Макар и оформен по-скоро с глобални, отколкото с континентални термини "Лисабонският дневед ред" е продукт на тези страхове. Големите страни-членки на ЕС основно се опасяват от Азия и САЩ и гледат на "Лисабонският дневен ред" като на политически отговор на конкурентноспособността.

Бившият френски министър на финансите Николас Саркози обвинява новите членове на ЕС в използването на нечестна конкуренция чрез по-ниски данъци. [AФП]

Страхът от изнасянето на производствата може да тълкува като аналогичен на дълбоката трансформационна депресия от последното десетилетие в посткомунистическите икономики. Те преминаха през драматичен спад на производството, тъй като промяната на източниците на ресурси при новите пазарни цени не можа да стане достатъчно бързо. Подобни проблеми могат да се забележат днес сред някои групи работници в богатите икономики, които не могат да издържат на конкуренцията в новата глобални икономика, докато политиците реагират по един или друг начин. Протекционистичните мерки в редица страни още повече усложняват ситуацията.

Крайният извод е, че страните с високо образовано население, съществени инвестици в образованието и напредничава политика на правителствата могат в най-голяма степен да се възползват от плодовете на разпространението на технологиите в глобален мащаб. Тъй като страните от Централна и Източна Европа са със сравнително добре образовано население и ниски работни заплати, те са в състояние да получат голяма полза от европейския процес на изнасяне на производства. Те обаче се нуждаят от интелигентна държавна политика, за да оползотворят максимално тези възможности.