26/10/2009
Чрез министерството на околната среда, енергетиката и климатичните промени страната прави голяма крачка в защита на околната среда.
От Мария Паравентес за Southeast European Times от Атина -- 26/10/09
Замърсяването на въздуха, замърсяването и изчерпването на водните ресурси, управлението на отпадъците, обезлесяването и подходът към климатичните промени са основните екологични въпроси, пред които е изправено новото социалистическо правителство на Гърция, което вече формулира своите политики преди Конференцията по въпросите на изменението на климата в Копенхаген през декември.
Въпреки че ратифицира Протокола от Киото, Гърция все още не е предприела мерки, които да осигурят производство на енергия за бъдещите поколения чрез устойчиви и екологични процеси.
Горските пожари, които изпепелиха големи райони в страната, добавят към проблема още едно измерение. След като последните гори в Атика и техните диви обитатели бяха поразени от огнената стихия миналия август, Атина и други столични райони сега са изправени пред нова екологична реалност, която вече започна да оказва своето въздействие.
Летните жеги, изненадващите проливни дъждове, замърсеният въздух и намаляващите водни запаси започнаха да се превръщат в правило, вместо в изключение. Макар че идеята за опазване на природата започва да си проправя път в гръцкия начин на мислене – загрижеността за околната среда се зароди като концепция в средата на 80-те години на 20-и век – трябва да се направи още много.
Рециклирането продължава да е под средното за ЕС. От произвежданите 5,5 млн. тона отпадъци годишно едва 350 000 тона се рециклират.
От доста време Гърция предпочита да плаща екологични глоби на ЕС, вместо да реши проблемите с по-строги мерки.
Премиерът Георгиос Папандреу, който спечели убедително предсрочните избори на 4 октомври, неколкократно изрази своята решимост да постави Гърция сред "по-зелените" държави в ЕС. Неговата цел е до 2020 г. приблизително 18 % от общата произвеждана в страната енергия да бъде от възобновяеми ресурси, в сравнение със сегашните 8 %.
Той създаде също министерство на околната среда, енергетиката и климатичните промени, оглавявано от младата еколожка Тина Бирбили.
По-рано този месец тя се срещна със служители на външното министерство, за да започне подготовката за почти двуседмичната среща на високо равнище в Копенхаген, която започва на 7 декември.
"Планираме да се срещнем със социалните партньори и с всички заинтересовани страни и да се подготвим за активно участие в срещата на високо равнище. Ще подкрепим позицията на ЕС и се надяваме да станем част от процеса", посочи Бирбили.
Бирбили покани екологични организации, като Световния фонд за дивата природа, „Грийнпийс” и др., да представят предложения, с които да помогнат на страната да стане по-зелена.
Тя планира да насърчи опазването на природата чрез образователни дейности и научни изследвания и да защити останалите гори чрез създаването на регистър на горите. Нейната програма същевременно включва и спиране на незаконното строителство в опустошените от горските пожари райони.
Освен това правителството планира да включи емисиите на въглероден диоксид като критерий за данъчно облагане на автомобилите.
Междувременно Гревена даде ярък пример как страната може да стане по-зелена. Частен проект на стойност 65 млн. евро превръща биомаса - стърготини, слама, маслинени костилки, тор, рибни отпадъци и др. - в енергия.