04/03/2009
Съдия на ООН внесе служебно заявления за невинност по 11-те точки на обвиненията в геноцид и военни престъпления срещу Радован Караджич, след като бившият босненски сръбски лидер отказа да се произнесе по обвинението на заседание в Хага във вторник.
(ФT - 04/03/09; AП, АФП, Ройтерс, Блумбърг, ДПА, АКИ, Би Би Си, Гласът на Америка, PТТНюз, Бета, Б92 - 03/03/09)
Бившият босненски сръбски лидер Радован Караджич отказа да се произнесе във вторник (3 март) по обвиненията във военни престъпления и геноцид по време на заседание на Международния наказателен съд за бивша Югославия (МНСБЮ), както направи и преди шест месеца.
"Този трибунал няма никакво право да ме съди,” каза той пред съдията Иън Бонъми, който председателстваше заседанието в Хага.
Съдът свика заседанието във вторник, след като прокурорите на ООН внесоха изменен обвинителен акт срещу Караджич миналата седмица, около седем месеца след арестуването му. В него са включени две обвинения в геноцид, пет - в престъпления срещу човечеството и четири за нарушаване на законите и обичаите за водене на война по време на конфликта от 1992-1995 г. в Босна и Херцеговина.
В него местата на предполагаемите престъпления също са намалени от 41 на 27.
Делото срещу Караджич е все още в предсъдебната си фаза. Когато се изправи пред съда на заседание в края на август, той отказа да се произнесе по предишния обвинителен акт. Съгласно правилника на МНСБЮ съдията тогава внесе служебно заявления за невинност по всяко от обвиненията.
По време на краткото заседание във вторник се наложи Бонъми да повтори тази процедура.
Караджич, на 63 години, се жалва, че съдът не му е предоставил достатъчно време да събере юридически съветници.
"Времето ми бе съкратено,” каза той. „Все още нямам собствен екип, без да имам вина за това."
Подобно на бившия югославски президент Слободан Милошевич, Караджич се представлява сам в МНСБЮ. Поведението му в съда и многобройните му жалби карат мнозина да вярват, че той смята да използва тактиката на отлагане, прилагана от неговия военновременен наставник.
Караджич използва заседанието във вторник, за да поднови твърденията си за тайното споразумение, което имал с бившия специален пратеник на САЩ Ричард Холбрук през 1996 г., да получи имунитет срещу съдебно преследване в замяна на напускане на обществения живот.
Холбрук, който спомогна за сключването на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на конфликта в БиХ, твърдо отрича да е давал подобно обещание.
Съдиите и прокурорите от МНСБЮ, които разполагат с краен срок до 2010 г. да приключат всички дела, включително обжалванията, се опитват да ускорят оставащите 18 дела.
МНСБЮ и ЕС отдавна оказват натиск върху Сърбия да предаде двамата оставащи на свобода военнопрестъпници от балканските конфликти през 90-те години на миналия век, които Трибуналът на ООН продължава да издирва, особено бившия босненски сръбски военен командир Ратко Младич. Другият обвиняем, който продължава да бъде на свобода, е военновременния хърватски сръбски лидер Горан Хаджич.