SETimes.comДеца на бежанци от Егейска Македония присъстват на среща в Скопие на фона на разгарящите се спорове
22/07/2008
На фона на остри разногласия между Атина и Скопие във връзка с твърдения за съществуване на македонско малцинство в Гърция, повече от 6000 бежанци от гръцката гражданска война се събраха на възспоменателна среща и за да отстояват правата си.
От Марина Стояновска и Христос Рингас за Southeast European Times в Скопие и Атина -- 22/07/08
Бежанците, напуснали Егейска Македония като деца по време на гражданската война в Гърция, се събраха в Скопие в петък (18 юли), за да отбележат 60-тата годишнина от заминаването си. Четиридневното събитие се проведе на фона на продължаващия спор между Гърция и Република Македония и под натиска на Скопие да бъде признато етническото македонско малцинство в Гърция.
От 1946 до 1949 г. в Гърция се води яростна борба, когато партизаните комунисти с подкрепата на Титова Югославия се опитват да придобият контрол в страната. По време на безредиците, десетки хиляди деца от региона са били евакуирани и по-късно настанени в сиропиталища в Югославия и другаде в Източна Европа. Въпреки че някои от тях са се завърнали, сегашните гръцки закони предлагат амнистия само на етнически гърци.
Срещата през този месец привлече 6000 евакуирани от страни като Австралия, Канада, Чешката република, Унгария, Полша и Съединените щати. Участниците подготвиха декларация до международната общност с искане да бъдат възстановени техните граждански и имуществени права.
"Ние не искаме нищо повече от спазване на правата, определени в Конституцията на Гърция", се казва в декларацията.
Президентът на Македония Бранко Цървенковски и председателят на парламента Трайко Веляновски присъстваха на събитието. "Националната идентичност не може да се унищожи административно", заяви Веляновски в своята реч. "Ние сме македонци и няма да се откажем от своята идентичност."
Тъй като преговорите между Атина и Скопие по въпроса с името все още се намират в задънена улица, правителството на македонския премиер Никола Груевски се опита да вдигне летвата като сложи на масата малцинствения въпрос. На 14 юли Груевски изпрати писмо до своя гръцки колега Костас Караманлис, призовавайки го да признае съществуването на етническо македонско малцинство в Гърция.
Aтина трябва да поправи "историческите грешки от миналото", за да проправи пътя за по-добри отношения, пише той. Груевски също е изпратил писмо и до председателя на Европейската комисия (ЕК) Мануел Барозу, призовавайки ЕК да гарантира, че Гърция ще спазва правото на свободно изразяване на етничността.
Гърция отдавна оспорва подобни твърдения с аргумента, че макар и да има хора, които говорят славянски език в Северна Гърция, няма основания те да бъдат определяни като "македонска" етническа група.
"Не съществува и никога не е съществувало македонско малцинство в Гърция. Всяко твърдение за съществуването на такова малцинство в Гърция е безпочвено, политически мотивирано и е незачитане на политическите реалности в региона", се казва в официалния отговор на писмото на Груевски.
Атина няма никакво намерение да обсъжда подобни въпроси, каза Караманлис и добави, че те са извън преговорите за името.