SETimes.comАрестуваха обвинения във военни престъпления Анте Готовина
08/12/2005
След повече от четири години укриване, един от най-издирваните обвинени във военни престъпления от трибунала на ООН, хърватинът Анте Готовина, бе арестуван и предаден на Хагския трибунал в четвъртък.
(Различни източници - 08/12/05; 21/12/04)
Хърватският генерал в оставка Анте Готовина бе арестуван на Канарските острови в Испания късно в сряда (7 декември), съобщи главният прокурор на трибунала на ООН за военни престъпления Карла дел Понте в Белград в четвъртък. Той ще бъде предаден на Хагския трибунал по-късно в четвъртък, добави тя.
Шефът на НАТО Яп де Хор Схефер изрази задоволство от ареста в Брюксел минути след съобщението. "Арестуването на Готовина е добра новина за света. Това е добра новина за изправянето пред съда на хора, които все още не са осъдени, но са обвинени в много сериозни престъпления, в най-тежки престъпления. Това е добра новина и аз мисля, че тя е добра и за Хърватия."
Готовина бе един от тримата най-издирвани обвинени във военни престъпления, извършени по време на конфликтите на Балканите през 1990-те тодини, заедно с бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич и неговия военен командир Ратко Младич. Той се укрива от юни 2001 г., малко след като Международния наказатален трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) го обвини за участие в жестокостите срещу сърби от Крайна в края на конфликта от 1991-1995 г. в Хърватия.
Хърватия започна военна офанзива с кодовото название операция "Буря" на 4 август 1995 г. за района на Крайна, който бе превзет от сръбските сепаратисти през 1991 г. В операцията, която продължи няколко дни и в последвалите дейстивя, които продължиха до 15 ноември 1995 г. Готовина бе командващ Оперативната зона на Сплит на хърватската армия. В това си качество, той и де юре и де факто е командвал и контролирал всички хърватски сили на операция "Буря" в южната част на района на Крайна, твърдят прокурорите на ООН в коригираното обвинение срещу Готовина, публикувано през март 2004 г..
Обвинението съдържа четири престъпления срещу човечеството и три нарушения на законите или правилата на воденето на война като преследване, убийства, ограбване на собственост, разрушаване на градове и села, депортиране и други антихуманни действия, извършени по време на операцията. МНТБЮ смята, че Готовина носи лична вина за тези престъплания, включително незаконните убийства на най-малко 150 сърби от Крайна. Според съобщенията около 200 000 сърби от Крайна са били разселени в резултат от офанзивата и последвалите действия на хърватската армия.
Според прокурорите на ООН Готовина, в самостоятелни действия или заедно с други, сред които Иван Чермак, Младен Маркач и бившият хърватски президент Франьо Туджман, е участвал в съвместна престъпна инициатива, чиято цел е била насилственото и трайно премахване на сръбското население от района на Крайна. Като част от тази инициатива, той "е планирал, инициирал, наредил и извършил или е съдействал за планирането, подготовката или извършването" на тези престъпления. Прокурорите също твърдят, че макар и да е знаел, или е имал основание да подозира, че неговите подчинени се готвят да извършат зверствата, описани в обвинителния акт, или дори са ги извършили, Готовина не е взел необходимите мерки, за да предотврати тези действия или да накаже извършителите. Нещо повече, той не е изпълнил задължението си да възстанови обществения ред и сигурността в региона, включително в столицата Книн и околните общини.
Готовина е роден на 12 октомври 1955 г. в хърватския остров Пашман в община Задар. Професионален военен и бивш френски легионер с чин старши ефрейтор, той се завръща в Хърватия през юни 1991 г., за да се присъедини към Националния гвардейски корпус като началник на операциите и обучението на 1-ва бригада. От февруари до април 1992 г. Готовина е заместник-командир на Специалната част на главния щаб на хърватската армия, след което получава шестмесечно назначение в Съвета по отбраната на Хърватия. През октомври 1992 г. той е назначен за командир на Оперативната зона на Сплит на хърватската армия, която по-късно е преименувана на Военен район на Сплит, като остава на този пост до март 1996 г. Междувременно той е повишен в чин генерал-майор и след това в генерал-полковник.
През март 1996 г. Туджман, който по онова време е президент на Хърватия, назначава Готовина за началник на Инспектората на хърватската армия. Стипе Месич, който печели президентстките избори през февруари 2000 г., освобождава Готовина от военна служба на 29 септември същата година.
В доклад до Съвета за сигурност на ООН на 23 ноември 2004 г. дел Понте заяви ,че бившият генерал е изчезнал през юни 2001 г., след като хърватските власти са го информирали, че срещу него има предявено обвинение.
След изчезването му, местонахождението на Готовина се превръща в тема за спекулациии и противоречия. Упражнявайки натиск върху Загреб да арестува и предаде на МНТБЮ укриващия се обвиняем, дел Понте твърди, че той е бил забелязан в Хърватия нееднократно. Тя също твърди, че "добре организирана мрежа, влючително и държавните структури" му помага да избяга от правосъдието.
Хърватски високопоставени служители, които по различни поводи публично призоваваха Готовина да се предаде на трибунала, поддържаха твърдението, че той е напуснал страната, но същевременно обещаваха, че ще бъде арестуван, ако бъде открит.
В съобщения в медиите от февруари 2004 г. се твърди, че Готовина е живял свободно в югоизточна Франция. След шестгодишната му служба във Френския чуждестранен легион, той получава френско гражданство през 1979 г. След това се смята, че е живял известно време в Ница и в южна Франция и му се е налагало да пътува често до Южна Америка и други места.
"Той се намира под защитата на мафията, дори на местните властимащи. Той може да живее, без да се крие; може дори да пътува извън страната без никакви проблеми", писа френският всекидневник "Монд", цитирайки доклад на френската разузнавателна агенция DST. Но всекидневникът също отбелязва, че предишни съобщения, според които Готовина е бил в Корсика, Марсилия или другаде във Франция, са се оказали недостоверни.
На 11 октомври 2004 г. ЕС прие наредба, замразяваща "всички средства и икономически ресурси, принадлежащи или притежавани" от тримата най-издирвани обвиняеми от МНТБЮ - Караджич, Младич и Готовина.