09/12/2003
Според анализатори тероризмът в Гърция се корени в социалните вълнения и политическата ситуация по време на появата си.
От Димитрис Аграфиотис за Southeast European Times в Атина - 09/12/03
Седемгодишната гръцка военна хунта, управлявала между 1967 и 1974 г., бе период, радикализирал младежта в Гърция, която бе отговорна за зараждането на "революционни" подходи към регулиране на политическата среда след падането на хунтата. Реакцията на гръцкото общество на крайно-десните диктатори приемаше различни форми. Те включваха и възраждане на старите политически противоборства, общо гражданско вълнение, както и тенденция към насилствена реакция срещу тоталитарния режим. Това бе период, в който политическите групи от ляв и левичарски произход избраха пътя на въоръжената борба.
Въпреки че падането на диктатурата през 1974 г. доведе на установяването на конституционен демократичен режим, някои от радикалните групи решиха да продължат борбата си срещу новосъздадената политическа система.
Гръцкият тероризъм води началото си от 60-те години на миналия век във Франция, където гръцки студенти достигнаха до заключение, че въоръжената борба е единственият начин за борба срещу диктаторите. След падането на военната хунта някои от тези хора решиха да продължат борбата въз основа на идеология, която представляваше неясна и неструктурирана смесица от троцкистки, маоистки, ленинистки, марксистки и чегеваристки идеи.
През 1974 и 1975 г. тероризмът се появи в Гърция. Местната политическа ситуация и симпатиите към реториката на левицата в рамките на гръцкото общество бяха основните причини за решението на терористите да започнат смъртоносната си дейност.
Трансформацията на левичарските групи в терористични организации не бе лесен процес. Различните идеологически фракции и техните разногласия доведоха до фрагментиране на революционното движение. ЕЛА и "17 ноември" бяха основните полюси, които привличаха кадри от революционната левица. Макар че тези организации имаха сходни идеологически корени, подходите им към тероризма бяха различни и това доведе до тяхното раздалечаване.
Александрос Йотопулос, предполагаемият лидер на "17 ноември", бе привърженик на "конспиративна въоръжена група", която нанася удари по устоите на социалния, политическия и икономическия живот в Гърция. Основната характеристика на този тип организация са малката членска маса, избора на цели с особена важност, както и избягването на многобройни жертви. След щателно проучване на нападенията, извършени от "17 ноември", става ясно, че целите са представлявали обекти от социално-политическия характер, който се е противопоставял на идеологията на терористите.
Най-значителните нападения на "17 ноември"
-23/12/75 - убийство на представителя на американското правителство в Атина Ричард Уелч
- 14/12/76 - Убийство на бившия полицай Евангелос Малиос
-16/1/80: Убийство на заместник-полицейския началник Панделис Петру и шофьора му Сотирис Стамулис
-15/11/83: Убийство на капитана от военноморския флот на САЩ Джордж Цантес и на шофьора му Никос Велуцос
-3/4/84: Опит за убийство на американски войник, сержант Робърт Чанд
-21/2/85: Убийство на редактора Никос Момфератос и на шофьора му Панайотис Русетис
-26/11/85: Бомбено нападение срещу полицейски автобус, един полицай загинал, 25 ранени
-8/4/86: Убийство на индустриалеца Димитрис Ангелопулос
-24/4/87: Бомбено нападение срещу автобус на американските ВВС, 16 американски военнослужещи ранени
-1/3/88: Убийство на индустриалеца Александрос Атанасиадис - Бодосакис
-29/6/88: Бомбено нападение срещу военноморското аташе към американското посолство капитан Уилям Нордийн
-10/1/89: Прокурорът Константинос Андроилидакис е тежко ранен, почива няколко дни по-късно
-18/1/89: Съдията Панайотис Тарасулеас е ранен в краката
-8/5/89: Опит за убийство на бившия министър на обществения ред Йоргос Пецос
-16/9/89: Убийство на заместник-председателя на нова демокрация Павлос Бакуянис
-25/12/89: "17 ноември" придобива няколко противотанкови ракети от военната база "Сикурио" в Лариса
-20/11/90: Опит за убийство на Вардис Вардиноянис с три ракети
-16/12/90: Две ракети са изстреляни срещу офисите на Европейската общност
-12/3/91: Убийство на американски войник, сержант Роналд Стюарт
-16/7/91: Убийство на турския дипломат Денис Булукбаши
-7/10/91: Убийство на помощник прес-аташето в турското посолство в Атина Цетин Горку
-2/11/91: Ракетно нападение върху полицейски автобус. Един полицай е убит, а 6-ма ранени
-14/7/92: Ракетно нападение срещу кола на финансовия министър Янис Палеокраса. Студентът Танос Аксарлиан е убит.
-21/12/1992: Опит за убийство на заместник-председателя на нова демокрация Л. Пападимитриу
-24/1/1994: Убийство на бившия генерален директор на Националната банка на Гърция Михалис Вранопулос
-4/7/1994: Убийство на турския дипломат Омер Сипахиолу
-15/2/1996: Ракетно нападение срещу американското посолство в Атина
-28/5/1997: Убийство на корабособственика Костас Ператикос в Пирея
-16/5/1999: Ракетно нападение срещу резиденцията на германския посланик в Атина
-8/6/2000: Убийство на британското военно аташе бригаден генерал Стивън Сондърс