25/07/2008
Психиатър, поет, заподозрян военнопрестъпник и напоследък гуру на "алтернативната медицина", Радован Караджич е променял своята самоличност с очевидна лекота. Общото във всички случаи според блогерите е желанието му да бъде в светлината на прожекторите.
От Balkanblogs за Southeast European Times -- 25/07/08
Докато арестът на заподозрения в извършването на военни престъпления Радован Караджич доминира в новините тази седмица, сръбските блогери са заинтригувани от способностите му да преоткрива себе си. Оказва се, че човекът, обвинен в ръководенето на някои от най-кървавите жестокости от съвременната европейска история, е живял открито в Белград под маската на експерт по въпросите на здравето и духовността.
В блога B92 Milan Cirkovic публикува постинг под заглавие "Д-р Дабич или Как спрях да се тревожа и се научих да обичам квантовата енергия".
"Сега, когато дори и британците те поздравяват за ексцентричността и изтънчените конспирации, това вече е нещо, пише той. "Завиждат ни Тери Гилиъм и останалата част от екипа на "Монти Пайтън" за нещо толкова чудато, което не би хрумнало дори и на тях."
"Като Питър Селърс, който можеше да влезе в ролята на Мандрейк, президентът Мъфли и лудия нацист др. Стрейнджлав, нашият “герой” можеше едновременно да бъде поетът Караджич, кървав военнопрестъпник и доховният лечител Дабич -- и кой знае какво още ще разкрие разследването. Неговият “изследователски” аспект е особено привлекателен, добавя Чиркович.
Adam Weisphaut твърди, че "измамниците и шарлатаните са навсякъде и това само по себе си не е феномен." Това, което е по-необичайно, добавя той, е, че през годините на войната подобни "псевдопрактики" бяха насърчавани като подкрепящи държавните политики.
"След като човек преосмисли нещата, всички тези шарлатани, турбоортодоксални вярващи, антиглобалистки активисти и национални работници бяха от една и съща група, така че не е странно, че всички те намериха своето олицетворение в д-р Дабич. Той е просто логическата брънка от веригата, пише той.
Bill Piton разглежда случая от друг ъгъл. "Има нещо друго, патологична потребност да бъде в центъра на вниманието," смята той. "Той би умря,л ако не бе станал важен човек."
Накрая Nsarski се гмурва във философските дълбини. "Като оставим шегата на страна, възникнат интересни въпроси," пише той. "Първо, ако обвиняем за извършването на военни престъпления успява да се представя за лечител с квантова енергия, може ли лечител с квантова енергия да се превърне във военнопрестъпник при подходящите обстоятелства на квантовата история и социология? Второ: квантов лечител ли се крие в дълбините на лидера на полувоенни части, или обратното? И трето: Току-що прочетох книгата на Даукинс “Илюзията Бог” и онемях. Има ли светлина в края на тунела?"
За Караджич обаче тунелът води до Трибунала в Хага, където той ще трябва да се откаже от псевдонимите и да се изправи пред правосъдието.