05/01/2009
Косово, за което 2008 г. бе разочароваща година въпреки обявяването на независимост, се готви за трудна 2009 г.
От Беса Бекири за Southeast European Times в Косово – 05/01/09
По всички правила 2008 би трябвало да бъде славна година за Косово. Новата страна има няколко големи постижения: независимост на 17 февруари, нова конституция и признаване на новата държава от повече от 50 страни, включително големите сили.
И въпреки това липсва ентусиазъм пред новата година. Косовските институции все още нямат достъп до северната част на страната; планът на ООН от шест точки (смятан за капитулация пред Белград) е в застой; ЮЛЕКС все още има нужда от време, за да се консолидира; ЮНМИК все още е в Косово, въпреки очакванията, че ще напусне страната; и Сърбия безмилостно играе по нервите на косовските албанци, изпращайки експресен влак до Косово, който не спира на границата, и официални представители на посещения на високо равнище.
Като оставим настрана дипломатическите и геополитическите проблеми, обикновените граждани на Косово се борят с икономически проблеми като безработицата например. Те също се оплакват от нарастващите жизнени разходи, докато заплатите им остават същите. На улицата въпреки ширещото се безпокойство, съществуват различни мнения по най-сериозните проблеми.
Майлинда Тирбетари от Прищина твърди, че организираната престъпност, корупцията, разпускането на Корпуса за защита на Косово и недостатъците в здравеопазването са основните проблеми за Косово. За нея борбата срещу организираната престъпност е на първо място, макар че това е проблем, с който нито местните, нито международните организации могат веднага да се справят.
Амор Коши от Гякова се безпокои най-много за сигурността на косовските граници и организираната престъпност. Той смята, че Сърбия е заплаха за националната сигурност.
Илбер Морина от Прищина е съгласен, че съществува "вероятна заплаха" от страна на Сърбия, която се опитва да "влезе в Косово". Той мисли, че Косово през следващите няколко месеца ще трябва да се справи с трудностите, произтичащи от приватизирането на държавните предприятия в областите с преимуществено сръбско население.
"Ако властите в Косово се опитат да разширят правомощията си на север, това би предизвикало бунт от страна на сърбите и със сигурност ще дестабилизира Косово", казва Петер Нду от Гякова.
Севдие Рушити от Митровица има друга гледна точка. Тя е загрижена най-вече за икономическото положение, за недостига на енергия и за възможен провал на ЮЛЕКС.
"Трудното икономическо положение е най-големият проблем - безработица, високи цени и ниски заплати; всичко това може да предизвика истинско разочарование сред гражданите, което пък ще доведе до стачки и социални безредици. Освен това корупцията е по-разпространена при наличието на безработица на сегашното равнище", казва тя.
Раме Салиху, шофьор на такси от село до Прищина смята, че икономиката е най-важният проблем, следван от интегрирането на сръбското малцинство.
Илириана Лоши от Прищина се съсредоточава върху мисията на ЮЛЕКС и отношенията й с косовските институции. Сред другите проблеми тя изрежда спирането на електричеството и очакването й, че малко страни ще признаят Косово през идните месеци, което ще отслаби чувството за дипломатически успех, на което страната се радваше през по-голямата част от 2008 г.
Някои анализатори отиват твърде далеч, като твърдят, че в Косово няма съществена промяна след обявяването на независимостта. "Косово не е държава. Бих казал, че не е регистриран съществен [напредък] след обявяването на независимостта; обратно - има връщане назад", заяви Авни Зогиани от НПО "Коху" за телевизионното предаване "Глас за теб".
"Коху" бе част от мрежата неправителствени организации, които организираха демонстрациите през декември в Прищина срещу плана от шест точки на ООН.
Анализаторът от Косово Белул Бекай твърди, че правителството ще се опита през следващите три месеца да убеди гражданите на Косово, че никой няма да осъществява омразния план на ООН. "Лично аз не очаквам хората, които са на власт да се противопоставят на шестте точки, но като последица от това лицемерие, напрежението ще се увеличи и разочарованието на гражданите... бързо ще нарасне", твърди Бекай.
Според него т.н. дисфункция на държавата и нарастващото разочарование на гражданите, "които в даден момент ще бъдат използвани като детонатор за радикализиране на исканията", могат да доведат до призиви за предсрочни избори или до възникването на етнически антагонизъм.
"Първият месец на пролетта традиционно е месецът на критични събития," предупреждава Бекай.
Но според Улпиана Лама, професор в Прищина, която води и телевизионното предаване "Глас за теб", има място за оптимизъм. "Реалистично е да очакваме, че признаването на независимостта на Косово ще набере скорост през втората половина на следващата година. Това означава, че периодът [дотогава] би трябвало да се смята като инвестиция от страна на Косово," твърди тя.
Според Лама през 2009 г. ще има три проблема: икономическата криза, която според нея ще се прояви по-ясно през втората половина на следващата година, "продължаващите провокации и изпитания за суверенитета на Косово от страна на Сърбия" и "натискът от страна на опозицията за провеждане на избори".
Но така или иначе, може да има и още рискове.
От гледна точка на Косово, глобалната общност е прекалено благосклонна към исканията на Белград, без да се съобразява с мнозинството в Косово. Съзнанието за безразличие от страна на международната общност може да застраши не само международните усилия в новата държава, но също и нейните местни институции, които не са достатъчно силни да посрещнат едновременно многобройните предизвикателства.