SETimes.comВдовиците и сираците в село в Косово все още се борят за оцеляване
10/11/2008
Едно малко косовско село все още не е преодоляло последиците от ужасното клане по време на конфликта от 1990-те години. Вдовиците и сираците тук свързват двата края с едва 130 евро на месец и се надяват, че чрез осъдителни присъди в крайна сметка ще се въздаде някакво правосъдие.
От Беса Бекири за Southeast European Times в Прищина -- 10/11/08
Круша е Вогел, малко село близо до Призрен и до албанската граница, е с население от 700 души, включително 82 вдовици и 145 сираци. На 26 март 1999 г. сръбските войници заловили 70% от мъжете в селото, общо 114, и ги екзекутирали. Те изгорили телата, като досега властите са открили и идентифицирали едва 23 от тях.
След конфликта изчезналите са около 2 000 души, като 91 мъже от Круша е Вогел са сред тях. Шестима албански мъже от Круша е Вогел оцелели и успели да избягат. Един от оцелелите, Камил Шеху, е изгубил двамата си сина, трима братя и седем племенника. Той ги видял да умират, след като са били разстреляни с автомати. Двама от оцелелите от Круша е Вогел са дали показания пред Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия в Хага срещу бившия югославски президент Слободан Милошевич.
Днес Круша е Вогел е типично косовско село, където вдовиците, техните деца и сираци съставляват по-голямата част от населението. Тъй като 70% от мъжете са мъртви или изчезнали, жените трябва да издържат семействата си и да отгледат децата си. Те отглеждат домати, картофи и чушки и продават продукцията на пазара в Призрен. Повечето семейства се издържат от социални помощи, които наскоро бяха увеличени от 45 на 130 евро на месец.
Агрон Лимани, 41-годишен, електроинженер, пише книга за събитията по време на конфликта в Круша е Вогел, за да направи публично достояние потребностите на вдовиците и сираците.
Според Лимани животът в неговото село е труден. Хората могат да си позволят да си купят само най-необходимото: брашно, сирене, чай, мляко и макарони.
"Често оставаме без никакви пари", твърди Лимани. Неотдавна местна компания изпратила мляко за децата в Круша е Вогел, но, както посочва Лимани, "Това, което може наистина да помогне е някакъв вид бизнес, който да осигури работни места".
"Войната унищожи повечето мъже и остави жените и децата да живеят в мизерия", казва Лимани, който включва в книгата си свидетелства за едно от най-страшните кланета в Косово.
През 2006 г. Националното събрание в Косово гласува закон, с който се отпускат специални средства в помощ на ветераните и цивилните жертви на войната. Изплащането започна на 1 март 2008 г. .
През юли 2007 г. правителството започна да изготвя закон за семействата на изчезналите лица. Местни и международни институции, представители на семействата и асоциации на роднините на изчезналите лица помагат за изготвянето на закона.
Проектът предвижда увеличаване на финансовата помощ, правото да знаят и правото на информация. Той също включва правото на роднините да маркират гробове и мемориални плочи в знак на почит към изчезналите.
Семействата упорито се опитват да накарат властите да преследват убийците. Институтът за военни и мирни репортажи (ИВМР) съобщи, че осиротелите семейства в селото настояват за съдебни действия срещу 54 сърби и двама роми, които те смятат за отговорни за отвличането на близките им в края на март 1999 г. Окуражени от мрежа от местни НПО те предадоха своя случай, който е първият подобен в Косово, на държавния прокурор в районния съд в Прищина.
ИВМР също цитира адвоката Теки Бокши от Центъра за хуманитарно право в Белград, който твърди, че "досега правосъдие се търси само за онези, които загинаха по време на войната в Косово, но не е справедливо изчезналите да бъдат лишени от правосъдие само защото липсват тела, които да докажат престъплението - масираното вземане на заложници също е престъпление."
Семействата на изчезналите и техните поддръжници вярват, че надеждата за осъдителни присъди в крайна сметка ще осигури някаква степен на правосъдие и най-малкото ще обезкуражи косовските сърби, замесени в престъпленията да се върнат в региона, твърдят от ИВМР.
Досиетата за военните престъпления все още се нуждаят от преразглеждане. Новата европейска мисия в Косово ще трябва да се заеме с това, заедно със своите съдии и прокурори. Това ще бъде една от най-трудните задачи, която вече десет години е пренебрегвана.
Но това, което семействата на изчезналите мъже на Круша е Вогел искат преди всичко е ясен знак, че убийците няма да останат ненаказани. "Все още не е въздадено правосъдие", казва Лимани.